"Кулаците" пиеса част 1

Действащи лица и роли


Картина 1
«Сельсовет»

Есенно време в Бесарабия през 1948 година.В стаята на сельсовета на българско село Каваклия влиза безкрайно уморен Иван Благов. Той смъква шинелата ,от раницата вади папка с бумаги,парче малай,увит във вестник. Едва приседнал, Иван униса се в дрямка с пусната глава на масата с червена покривка.Отвънка чуват се селски вечерни звуци. Аленият залез осветява стената със портрета на Сталин. На вратата плахо почукват. Иван се стряска, прогонва дрямката,прибира малая,оправя се…
-Влезте!
Влизат дъртички селски хора-родителите на Иван. Той сърдечно ги посряща, кани ги да седнат на лавицата.
-Тате! Мамо! Какво ви хрумна да дойдете тук, в сельсовета? И май къcничко вече. Да не стана нещо?
- Ми,че как не е станало бе ,синко? Вече три дена не се явяваш вкъщи! Не можем очи да склопим-се те мислим, се те чакаме. Де се хранеш? Де нощуваш? То бива ли тъй да се наказваш?
- Ей ,мамо! Сега не е време да се мисли за спане и ядене! Нов живот градим-колхоз уреждаме. Гату синките наши ора влезнат в колхоза, тогава жа спа.
- Ох,мале,Иване! Чухме , че в Баурчи на председатела отрязали главата и я намушили на плета до неговата къща! Да не дава господ такова да дочаками!
Майката нажалена начева да плаче.
Откакто ти се върна от фронта, много са се променил. Сякаш,те омагьосал някой. Гледам те и не можа да разбера: мое ли си чедо-не е ли? Що не оставиш тое пустия колхоз?! Защо,мале, подлудяваш ората и се намрязяваш с тях? Нали знаеш –орташкото и кучето не яде.
- Мамо! Вие с тате, май остаряхте и не можете да разберете новото. Ако съберем нашите хора наедно със земята им ,много по-лесно жа я караме. Държавата машини жа изпрати! Колко може да се убиваме със мотиките из тое кър?
Т- Може и да се убиваме, ама знаем за кво! Ний цял жив сме събирали нашата земя ,зам когато пораснеш , да имаш свое хазяйство-да не си голтак! Не сме доспивали, не сме доявали, зам барем на стари години да видим сит живот. През войната саде за това мислихме и сме си гълчели: дано Иванчо се върне жив-здрав, че да го обулчим, сетне да се порадваме на унуци… А пък кво дочакахме? Булка в къщи не довидаш, за земя не се залавяш. Майка ти вече не може и в къши да шета, и в арманя ,и в къра…И аз позапирам… Досега не можа да разбера , как ти ,Иване се подведе с тее …байструци?! Ние, българите, открай време оцелявахме, заквото сме здраво вчепкани в земета. Останем ли без земе-край! Жа се пръсне народа. Тее твойте другарчета-товарищи за една година ни умориха. То и през румънско имаше суша, ама ба правителството ни помагаше и даваше жито на заем, ба на кирия одихме в Добруджа. А пък тее душмане кво направиха? Последното ни зърно до шушка ни изгребаха! Го струпаха на станцията в Тараклий, и то там половината изгни , а пък ние ядохме трева и мишки. Лани нямаше ни една сватба в село. Кво е тва нещо ? Тва ли ти е новия живот? Сега и ти искаш да ни подкосиш ? Нивга! Чуваш ли?! Нивга от мене земе няма да видиш! Жа стоя със вилата до синора и който наближи-ръчкам! Ако няма да оставиш ората на мира, в къщи да не ми стъпваш! Чу ли?!
-Тодоре!
- Кво,Тодоре? Ти за тва ли го изгледа? Да стане душманин на ората?
Тодор ядно плюва на пода и излиза
- Въх, Иване! Това ли , мале, дочакахме? От родното чедо да се отказваме ?
- Мамо, барем ти не ми вади душата!
Иван се хваща за главата и ядосано започва да крачи из стаята.Майка му тихичко става и изчезва. Стъмнява се. Иван пали ламбата , постила шинелата върху масата и посяга да гаси светлината.Обаче изведнъж зачукаха на пенджера. Сетне вратата се отваря и на прага застава оперуполномоченный Иноземцев.
- В чем дело, Благов? Райком партии доверил тебе такое ответственное дело, как коллективизация, а ты что? Проваливаешь задание! Ты знаешь, чем это пахнет?! Партбилетом! Затем тебе выдадут совсем другой билет!..Отвечай, когда с тобой разговаривает старший товарищ!
-Я не желаю быть насильником…Есть люди, которые в колхоз не желают идти…Я готов сдать партбилет…
- Благов! Ты же умный парень-у тебя великолепная характеристика! Зачем же ставить на себе крест? Село у тебя смирное. Болгары, насколько я знаю, народ незлобливый, дисциплинированный…Никто тебя не заставляет действовать силой. Пригласи, например, наиболее авторитетного в селе хозяина-единоличника, объясни ему цели социалистических преобразований, преимущества коллективного хозяйства, задачи советской власти…Горлопанов и смутьянов мы берем на себя.
- Из-за этого колхоза даже родители от меня отказались.
- Понятно. Кулацкая психология- моё не тронь!
-А какая еще есть психология?
- Ты,что Благов? Имеешь что-то против советской власти?
- Причем здесь советская власть? Я просто размышляю.
-А не надо размышлять! Если бы мы на фронте размышляли…
- Здесь не фронт и не фашисты. Здесь все свои-односельчане и родственники.
- Какая разница! Я не подозревал , что ты такой весь из себя «интеллихент». Страна в разрухе ,не хватает хлеба, а он размышляет…
- Между тем зерно гниет на станции, а главбух райисполкома –фронтовик, между прочим, скрылся в неизвестном направлении с крупной суммой денег…
- Ты, что? В оппортунисты записался, троцкистом заделался? Критиковать будешь?
- Нет, просто пытаюсь разобраться , где же истина?
Иноземцев сръчно изважда пистолета.
- Вот где истина, понял?! Небось знаешь,что такое диктатура…пролетариата.
- А чем она лучше любой другой диктатуры?
- Слушай, ты, демагог! Еще одно слово и ты завтра пойдешь по этапу! Не зря мне говорили-не доверяй этому болгарину. А я надеялся: как никак вместе фрицев били…а ты вот кем оказался-с мелкобуржуазной, румынской закваской. Как все твои сородичи. Хорошо. Завтра будешь объяснять в другом месте!
-Мне уже все равно.
- Ваня, что за упаднические разговорчики? Ты устал? Верю. Я сам иногда себя ненавижу. Но это-человеческая слабость. Ее надо давить, как гадюку. Если не мы, фронтовики и коммунисты, кто страну подымет? Нужна воля, кулак, порядок. Иначе капитализм нас раздавит, как червяков!
- Но ты же помнишь, какие села в Австрии, Германии…
-Перестань! У нас нет времени на эволюцию. Если мы не успеем встать на ноги, нас всех сожгут в крематориях. У тебя ,что память отшибло? Когда появится возможность, тогда и будем экспериментировать. А сейчас война продолжается и приказы не обсуждаются… Понял, Благов?
- А что будет, когда мы, фронтовики, вымрем?
- Тогда будут иные времена. Мы воспитаем новое поколение всеобщей грамотности, и оно будет решать новые задачи. А мы с тобой должны выполнить свою-осуществить в твоей родной Бесарабии всеобщую коллективизацию. Только в крупных хозяйствах можно применять передовое земледелие. С мотыгой и сохой вы здесь даже прокормить себя не сможете. Запомни! Твои земляки будут нас благодарить за то, что мы освободили их от изнурительного примитивного труда.
- Но пока они жалуются, что бригадиры в колхозе занимаются самоуправством , трудодни приписывают родственникам, других обделяя, сплошь хищение колхозного имущества. В некоторых колхозах люди отказываются выходить на работу. В это же время в частных хозяйствах урожайность пшеницы доходит до 15 центнеров, а в колхозах-5 центнеров. Частники платят в десять раз большие налоги и все равно хозяйства у них крепкие. Зачем их загонять в колхоз? Они скоро и сами технику будут в состоянии купить и детей своих выучить.
- Тебя спасают две вещи: во-первых, ты молод, а во-вторых, ты сражался за советскую державу. В противном случае я бы тебя пристрелил бы, как буржуазную гниду.
Иван! Пойми! Идти против ветра не всегда благоразумно. Жизнь у человека одна и судьба тебя определила в это место и в это время. У тебя два пути: один- в Вечность за несогласие с линией Партии и другой- в Неизвестность вместе с линией Партии. Так, наверное, есть смысл подождать с переходом в Вечность. Тебе ,ведь, еще надо создать семью, народить детей, воспитать внуков…
-А что скажут мне внуки, если линия Партии заведет нас в Никуда?
-Они будут достаточно умны и образованы, чтобы понять твою драму. Я не думаю, что дети немецких солдат будут плевать им в лицо за Бухенвальд и Освенцим, Они внушат себе, что их отцы и деды об этом не знали, а шли освобождать мир от красной заразы. Мы освобождали мир от коричневой чумы. Какая еще напасть ждет нас, мы не знаем. Так, что перестань копаться в своих чувствах, верно служи родному отечеству, Партии, Правительству и слава тебя найдет.
- Хорошо. Что я должен делать?
- Именно с этой целью я и приехал. Саботаж в колхозах, о котором ты говорил, организовывают кулацкие элементы, которые для того и вступили в колхоз, чтобы развалить его изнутри. Они могут делать это даже бессознательно, но здесь мы допустили стратегическую ошибку. Мы надеялись, что крестьяне Бессарабии будут более благоразумны, чем русские мужики в 30-х годах, но история повторяется. Теперь мы вынуждены принимать аналогичные контрмеры: действовать не только убеждениями, но и с применением государственного насилия против кулацких элементов. Вот Постановление –ознакомься. Может быть, до крайних мер не дойдет, но мы должны иметь самые полные сведения. Хотя бы в целях профилактики. Смелее Благов! На бюро я доложу, что у тебя серьезных проблем нет. Бывай!
Иноземцев си заминава. Благов чете Постановлението.
Председателю сельсовета села Каваклия
т. Благову И.Ф.
Вам следует составить списки жителей вашего сельсовета, которых следует выселять из села. Отдельно для глав семейств и отдельно для тех, кто будет выселяться со всем семейством. Сообщите нам немедленно количество тех, которых вы решили выселить.
Стаята на сельсовета се осветява-дзаран е. Благов, като видя някого през пенджера, му извика:
-Жа минаваш покрай къщата на Демирови, кажи на дядо Васил да дойде в сельсовета!

През известно време, дорде Благов осъзна прочетеното, се явява дядо Васил.

- Добро утро, дядо Василе!
- Му мяза, че не е твърде добро, щом ме извика. Пак ли зърно искате? Вече пет каруци отгоре подана ви дадох! Нямали насищане, брей!
-Дядо Василе, не искам от тебе зърно-за друго те извиках. Искам да ми помогнеш.
- Помага се на болен, на беден. Ти пък ,ем си здрав като кон, ем властта ти е в ръцете.
-Искам да ми дадеш акъл и да разбера закво не фляваш в колхоза?
-Кво жа права там?
- Виждаш ли, ти си най-уважаван чорбаджия в селото ни, имаш дружно, кораво семейство. Ако влезеш в колхоза и другите единоличници жа те последват. Със твоите способности и опит ти жа въртиш сичката работа. Бригадир жа те назначим.
- Много сладко го нареждаш и го гълчиш, ама аз в колхоза не флявам. Аз със семейството си и със моята земе жа стоя настърни.
-Аз те разбирам, дядо Василе. Но съветската държава иска да имаме едри хазяйства, за да може техника да използваме, науката. В съветската държава вече няма място за частници… Тя иска младежа да получава образование. Внуците ти трябва да ходят на школа, а не да ходят саде с овцете и магаретата из къра. Синовете и булките ти също бял свят не виждат. Кажи-речи са семейни аргати.
- Ти, Иванчо, няма какво да ми навираш болшевишка пропаганда. Аз тези приказки убаво ги знам. През румънско време, питай баща си, аз членувах в царанистката партия. С интелигентни хора съм се водил, чел съм нещо-друго и за съветската власт, и за колхозите. Аз виждам накъде вървят нещата. За нас, частниците, в съветската държава място, наистина ,няма. Или жа ни изтрепят, или жа ни дигнат в Сибира.
-Ако разбираш накъде дува вятъра, закво тогава се дърпаш? Закво подлагаш на изпитание своето семейство. То какво е виновно?
- Да ме дигнат или да ми земат земета за мен е едно и също-живот няма да има. Затва искам да поживея, колкото ми е останало, а пък сетне-квото да бъде.
- Какво има лошо в това да бъдеш бригадир или председател? Синките жа те слушат. Твойто слово жа е закон!
- Да ме туриш председател? Ами другите ? Купарана Гочо, Минков Георги, Крушков Костадин или баща ти и още един бюлюк хазяи? Тий, какво? Жа седнат да чакат , кога аз акъл жа им дам? Тий имат по три-четири сина, снахи- дружни, сговорни. От камък вода жа изтискат. Тий мене ли жа слушат? Нивга. Който не му привира да работи земета или сила няма да отива в колхоза. А пък ние и сами можем да се оправим.
- Зам да докажете, че сте по- кадърни от колхозниците?
Не е там работата, Иване. Земета се поддава саде на мокаетни, умеятелни и навикнали ръце. Ние сега, да кажем, сме петдесетина души –единоличници, и зам да оцелеем и да спечелим, сякой от нас влага акъл, знание, старание. Ний знаем какво може да роди сякое парченце по нашите ниви, лозя и градини. Ако някой от нас нещо обърка_и стане неурожай, той жа си бере кахъра. Другите жа спечелят, и селото няма да остане без храна.
Ако влезем синките в колхоза, жа командоват вашите «товарищи». Тий не се орали, не се сяли, не познават нашите места. Тий саде гледат да подгъзуват на по-горните началници.
Лани имаше голяма суша-вярно. Ама държавата все едно грабеше. Аз пък , хем съм единоличник, два амбара жито раздадох на ората, Защото съм жив човек. Свиди ми се, ама не можа да гледам, как ората измират. А пък държавата-може. Тя не е човек.. Тя е машина. Без душа. Земета без душа не може да се работи. Тва от мен да го знаеш! Земета може да се работи саде със здраво, сговорно семейство. Ако в семейството се завъди барем един лош човек, то може да се развали. Ти пък искаш да правиш сбирщина от цялото село! В колхоза сявга жа има къвги, кражби и омраза.
-Дядо Василе! Нямам време да те убеждавам. Жа те оставя тук сами. Прецени сичко. Оставам те хартия, ручка…
Благов се облича,събира раницата и излиза. Дядо Васил машинално върти бумагата. През отворения пенджер наднича селянин.
- Ба! Бай Василе! Ти кво правиш тука? И тебе ли мъчат с тое колхоз? Не се упирай, бай Василе. Знам, че си инат човек-жулязо жа прекършиш, ама тае власт е страшно нещо. Тя милост не познава. Това не се ония руснаци, от царско време . Сегашната управия е гаче смок-жа те строши кокалите и ще глътне на един залък. Какъв немеца беше силен? Какви машини, армия, ама руснака го надделя. Нас ли няма да прегази? Давай си земета, бай Василе, и не си прави бела на главата. Майни им се от пътя- каквито са накървени!
- И кво жа права в колхоза?
-А ми кво жа правиш в Сибира? Чува се,че единоличниците жа ги дигат, както беше в сороковаята година. Ти вече си в годинки и още по пътя жа опънеш търнаците. Пък тука, в село жа те турнат нейде счетоводител. Грамота имаш… и тъй жа си прекараш…
Селянина се обърна и видя някой от вънка.
Тю-ю! Буля Васювица и тя идее да те спасява! Аз вече няма кво да права тука.
Изчезва
-Василе! Кво стана,бе? Ората разно гълчат-дойдох да разбера. И момчетата не изляват в къра-искат да знаят, кво става с тебе?
-Ай, го Иван-председатела ме натиска да сме дали земета в колхоза…
- Ти нали виждаш, че ни хванаха за гушата и вече бял свят не виждаме от работа. Със властта на глава няма да излезеш, и ний не сме жулезни… Дай им земета-да се наситят, ваджиите, аман!
-Кво гълчиш ма, Мариьо? Барем знаеш, как съм събирал нашите ниви, как сме градили нашето семейство. И сега аз да не можа да нареда на вечерята на синовете си: ти, Дамяне-еди какво жа вършиш дзарана в Кузан Кулак; ти, Степане-еди какво в Попското…Да се оставим да ни командоват най-мъзеливите и некадърните. Той не разбира царвула да си навие и върже да не му се влачат каишите по земета и да не разлава кучетата- бригадир го турили!
-Сега кво да правим? Закво да се лъчим ? Както ората- тъй и ний.
- Тогава по-убаво да се убеса. Право тук, в сельсовета.
- Беси са!
-Кво? И аз го чувам тва от тебе, с която цял век съм прежувял наедно, с която такива деца съм изгледал, унуци?! И сега-«беси са!» .
- Изгледали сме-прав си. Ама сега живота става друг и ти с твоя инат можеш да погубиш и себе си, и децата.
-Маштай се! Да не те виждам! Тва ли е вашта благодарност?
-Що е за имота- не си работил саде ти. Откакто синовете ни се ожениха, ти повечето из кръчмите с разни чорбаджии и чифути се водеше. А пък ние: в тъмното стани, сготви, прибери, деца нахрани - цял ден в къра и пак в тъмното се връщаме…
- Чакай.чакай! Кой те научил на такива приказки? Ти и на децата ли се тва разправаш?
- Закво да казвам? И тий имат очи-виждат и разбират…
-Значи заговор жа правите? Бунт? Умни сте станали? Убаво! Ай го! Взимам бумагата, преписвам земета на синовете и да прават квото искат!...
-Няма да те ядосвам. Каквото жа надробиш-такова синките жа сърбаме. Го казах, щото не ми си чузд човек…Ти пък мисли…
Васювица излиза. Дядо Васил взима бумагата и нещо пише. Остава бумагата и се запътва към изхода. Спира,сетне се връща и пак взима бумагата. Къса я, слага късчетата в джоба и решително се изсили към вратата. Пътят му препречва Благов.
- Кво, дядо Василе? Написа ли заявлението?
Дядо Васил бърка в джоба. Иван инстинктивно посяга ръката. Дядо Васил изсипва накъсаното листо върху Ивановата длан и излиза. Не успява Благов да разбере и осъзнае случката-вратата се разтваря и влизат двама красноармейци и Иноземцев.
- Товарищ Благов! Именем Закона Республики вы арестованы! Прошу выдать табельное оружие!
Продължението: http://megdan.ru/blogs/pendzher-km-sveta/-kulacite-chast-2.html
Следва процедурата на арестуването.