Свекърската работа.

0
Голосов: 0

584

Свекърската работа.



Ретро новела

По Димитровден през 1935 година се чу, че Милана Трандафилова се тъкми за годеница на Ванчо Кьосето. По-недурдисана пара не може и да се измисли, макар че в селският живот на бесарабското, изгубено сред «гетската пустиня», село не може човек да се надява на някаква «свободна воля». Тук цари суровият, патриархален адет - единствен, позволяващ на потомците на балканските беженари и колонисти да оцеляват срещу предизвикателствата, наложени от преселническата авантюра на техните предци, царските, имперски ламтежи и труднопоносимите условия на тукашният климат.
И Милана, и Ванчо приемат волята на родителите си, като заповед, не допускаща никакви съмнения, обсъждения и капризи. Подир Милана разцъфтяват двете й по-малки сестри, а пък Ванчо и да иска друг късмет, не може да го има. Въпреки, че е вече ерген на двадесет една година, той е прекалено свенлив и плах дори за селско момче. Никога не задирвал момите на хорото и по седянки, никога не посягал да грабне китка, макар на шега. Не му дал господ нито яка, мъжка снага, нито голям акъл. На кого се е метнал никой не разбираше, при условие, че баща му е първият левент на селото, кавалер на Георгиевски кръстове, донесени от Японската и Първа Севетовна войни и по-голям щуротия на млади години от него нямаше. Ама.
Тутакси, по Димитровден, когато четата на дюлгерина Танас Трандафилов се завръща от едно немско село Ахендорф, той се сряща на мегдана и сетне в кръчмата със своя отколешен другарин Зарю Арнаутов и решават, че е времето да станат и роднини. Танас с три дъщери и надеждата да му прати господ и синове, вече едва вързваше краищата. Земя имаше малко, а дюлгерският гурбет е нещо временно, дорде имаш сила.
Зарю, пък береше друг кахър. Първородният му син Ванчо, хем не му допада, хем трябва да го оправи, дорде и той е в мъжка сила.
Милана
Според гурбетжийският занаят на баща си, дъщерите на Танас растят на воля, като пролетните китки в буджашкият кър. Милана, като най-голямата, се открояваше с моминската хубост, весел характер и независим нрав. На хорото ли, на седянките ли, Милана сявга е лична с кръшната си снага, звънливият глас и хапливите шеги. Най-харните момчета дебнят момента да седнят до нея или да й прехванат китката на хорото. Много бащи вече си давали зор да видят Милана булка за синовете си, защото се знаело, че не саде с хубостта си е бележита, но е добра къщовница и за всяка работа й превира.
Понеже нямат мъжка рожба, а през лятото и баща в семейството, хората виждат, как голямата дъщеря на Трандафилови и конете ще впрегне в каруцата, и ще окоси нивата. Не на сякой ерген му привира да върше тези стопански работи и, най-малко, може Ванчо, засенчван от буйната натура на баща си.
Но както се казва: господ не оре и не сее-той събира и, му мяза , че саде на него му хрумна Милана и Ванчо да станат пара. Не закъсняват и хорските клюки, които сявга се кътат сред тъмните души, за да плъзнат като усойници.
Според своето свободно, независимо поведение, толкова различно от обноските на тукашните моми, според волното общуване с по-смелите ергени, местните злословници пущат слухове, че уж Милана е «барана» и, безбели, това е причината за даването й за булка на простичкият Ванчо. Какво ли не измислят хората от завист и злоба?
Зарю Арнаутов.
Зарю наближаваше петдесетгодишнината си в хубост и сила мъжка, с които от младини радваше хорските очи, но и разкъсваше многото женска сърдца още от ергенските години. И трябвало тъй да се случи, че неговата годиница и жена да стане Кина Кочева. Не че е грозна или лоша жена, ама като е сива кокошка до напереният, пъстроцветен петел. А навремето петелът не пропущаше да пусни крило около нито една гиздава ярица: де по- лични от Кина и от по-завидни и заможни семейства и родове.
Как станало тъй, че Кина се сдобила с най-хубавият ерген на селото си остана една неотгатната тайна и вечната тема по лафовете. А сега пък, се роди нова гатанка, и пак я направи пустият Зарю. А между другото, Зарю Арнаутов е от първите бесарабци, мобилизувани в царската армия за войната в Манджурия срещу японци, и това донякъде става облегчение на съселяните му, на които им писнало от неговите щуротии. А Зарето придобива простор за вироглавата си глава и откаченият си нрав.
Вече през първите месеци на войната, той извършва истински подвиг. Като разузнавач, той се промъква на вражеската страна и помага на група руски офицери, попаднали в клопка, да се измъкнат от обръча. Сред тези офицери е един казашки полковник, слисан от геройството на юначният бесарабец, го взема за ординарец и го представя за награда Георгиевски кръст.
Службата на Зарю тутакси променя своето съдържание: не живее в казармата, колиби или палатки, а е преместен до щаба в един чифлик на манджурски мандарин- чорбаджия. Навсякъде трябваше да последва полковника, който е типичен казак-здравеняк с отпуснати юзди, и с това младият бесарабец е въвлекан в потайностите на офицерското, извънслужебно времепровождение: война войной, а пир по расписанию.
Ординарецът е задължен да върши и охранни и куриерски, стопански работи, да наглява и семейството на бравият полковник, живеещо в една станица около Амур.
Освен знакомството и донейде и съучастието в еротичните, офицерски забави чрез които бесарабецът извлича интересен ликбез, той успява да грабне сърцето на дъщерята на своят началник, когато бил пратен в станицата с поредно задание или, може би, полковникът е кроил бащински план. Както да ни е, но дъщеря му Даша одарява ординареца с гореща признателност и всичко вървеше към годеж.
Никакви душевни мъки за Бесарабия Зарю не изпитваше, а полковникът набелязва да прати своят потенциален зет в юнкерска школа. Към това, бесарабецът е очарован от волният, казашки живот, от интелигентността и руската хубост на Даша, която като истинска казачка и къщата въртеше и на лов ходеше, и твърде не се червеше от двусмисленните закачки на бъдещият юнкер.
Но войната си има свои сценаристи. Изпъром, като носител на най-почетната награда, Зарю е демобилизован, а по-късно Русия губи войната, и амурските казаци трябваше да се изтеглят от Манджурия. Това напълно разваля нещата, и Зарю се връща в Бессарабия, но като герой.
Пак хората в село вдигат ръце от неговите лудории, докато една есен родителите му не го сгодяват за Кина. Обаче нито семейните юзди, нито първата рожба не възпират Георгиевският кръстоносец. Буйната му глава и душа търсят отдушник.
И тук започва Първата световна война. Зарю бърза да го вземат на фронта и пак в разузнавателното поделение. Той пак герой, награден е още с два кръста, любимец на щабните командири и другарин на офицерите. Пак извън уставни и вече европейски гуляища, в които бесарабският айгър надбягва всички. Пак Русия губи, революция, болшевишка пропаганда, фронта се разваля и Зарю се връща на село.
В Бесарабия настаняват се румънци , животът се променя, но Зарю напредва като земеделец и търговец. Сега той е вече дороден, позакръглен мъж с хубаво, червендалисто лице, дебели мустаци и български, черни очи.
Но има и кахъри. Има саде един, неспокосен син, две деца умират още пеленачета. Жена му доколкото беше засенчена от своят юначен мъж, още повече се гушеше и бавно гаснеше като черковна свещ.
И веднъж, на Голямото хоро, бай Зарю видя Милана. Тутакси сърцето му се разтуптява, защото тя учудващо прилича на амурската казачка Даша. А първото, то се знае, либе е най-мило, най-драго.
Годежът
Че чичо Зарю Арнаутов поискал тя да му стани снаха, Милана научи изпъром на седянката, а сетне и от майка си. Понеже рано или късно някой щеше да я поиска, това за Милана не е някаква изненада, но това, че бъдещият й свекър ще е чичо Зарю Арнаутов нивга не й хрумвало, дори и на шега. Арнаутови вече се преместили в друга съсловна категория и са друг сой-селски чорбаджии, и този наежен, наконтен господин, който се разкарва с бял фаетон, с нищо не приличаше на простите, селски мъже и ергени, сред които прекарваше моминският си живот Милана Трандафилова. И за нея този големец просто не съществуваше.
Но веднъж всичко тутакси се променя, и Милана начева да се заглежда на чичото при случайните срещи на мегдана, черквата или хорото, и тъй се получи, че алис за Ванчо даже не се сещаше. А когато настъпи очакваната вечер, и в техният двор пристигат сватовете наедно с годеника, в очите най-често се гледат Милана и бай Зарю. И двамата са разгорещени: тя от любопитство и гордост, той от сърдечен пожар. Белни, че пожарът опърлил и младата душица, защото тя подир сватосването, сякаш, я урочасали: момата се луташе мълчалива, залавяваше ту за едно , ту за друго и дебнеше нейде да се скъта.
И ето сватбата. Да имаше някакъв чужденец, поразгледал сватбарите, нивга нямаше да разбере кой е младоженика и е по-вярно, бил помислил, че това е, хей оният, разкачьосан господин, който се върти около булката, гаче паун около цесарка. А иначе венчавката, сватбата и сладката ракия минават по реда си.
Младата булка
И дорде младата булка се освояваваше в чорбаджийската къща и опознаваше адетите на новото си семейство, свекърът неочакванно получава примамлива покана от своят познат, румънски джумбазин да го придружва като талмач в Австрия и Германия. Тази нова роля и знакомството с немските културни хора, а също и спомените от военното време, прекарани с буйни приключения дотолкова захласват още младият мъж, че той временно забравя своите родови задължения и прекарва две години в Европа , а си довадаше саде по Гергьовден и Димитровден за да уреди сеитбата и да прибире реколтата.
Обаче Милана, попаднала от трън на глог, ако се има предвид, че пак остават без глава на семейството, хич не губи кураж и привично се захваща хем за къщните работи, хем за кърските. Освен това тя трябваше да си има работа и с десетина аргати, които хем ги познаваше от «оният», сиромашки живот, хем да бъде с тях строга и взискателна. Изпъром аргатите, все млади момци, се мъчеха да подкачат младата стопанка, но скоро ясно разбират, че е по-добре да се сплуят и да вършат каквото им нареди.
Мъжът й Ванчо и той разбрал телесната и духовната сила на жена си, смиренно застава в сянката й и малко с какво се различаваше от аргатите им.
Доволен от това, че нещата в стопанството се спорят и увлечен с европейската си мисия, младият свекър не вникаваше на кого дължи тази мокаетност. Но ето, подир две години ергенски живот, Зарю се завръща в село с проект за създаването на машинна мелница и накрая се задомява.
И тук той ясно разбира благодарение на кого се върти и развива стопанството му. Ден след ден, на катадневната вечеря свекърът все по-често отбелязва новата, женска хубост на булката им и все по-често се питаше защо ли младоженците още нямат дете ? В края на краищата това питане започва да го преследва и не му даваше мира през цялата работа, свързана с устройството на мелницата- «Арнаутовата машина». Заради кого той тогава се старае, ако няма внуци? И като решителен и енергичен мъж свекърът начева да гради план.
Случаят
Веднъж, и то пак по Димитровден, имаше голям гуляй у примара на селото, където са поканени най –видните големци и най-първият сред тях- Зарю Арнаутов с жена си, Кина.
Посред гуляя, пийналите и разгорещени гости стават от масите хем да се поразходят малко, да поиграят на хоро, хем на масите да сложат нови ястия. Кина, както и другите жени започват да помагат на стопанката.
Излязъл навън, Зарю се сеща, че въпреки есенното време, доста му е топло според европейският костюм , жилетката и би трябвало да си ходи и да се преоблече. Тяхната къща се намираше на една крачка от примарийската. Намислено-сторено, и Зарю тръгва към къщата си. Тук той отбелязва, че въпреки късното време, в стаята на младите още светулка. Когато Зарю се преоблече, излезе на двора и вече се натъкми да тръгва към улицата, той чува гласа на Милана и сетне как тя скръцна с вратата на плевнята. Нещо бъзикна в сърцето на свекъра й, и той заместо да се упъти към гуляя, крадешката се промъкна към плевнята, без да си дава сметка докрай, какво там ще върше.
Милана пък, намислила да запари подкваса за утрешният хляб, стоеше по бяла риза и разголени ръце в плевнята до сандъка с брашното, когато усети как лъхна студенината по голите й крака. Сетне тя се угади, че вратата на плевнята се отвори и някой влезе.
- Ване, ти ли се?
- Не съм…
Милана се стъписа, изтърва кофичката в брашното и здраво се хвана за отворенният сандък. Подир малко тя усети топлината, лъхкаща от свекъра й, сетне, упрелият се в нейната снага мъжкият, пламнал корем и когато коравите ръце я погалиха по раменете, Милана изтърва сандъка и изпада внесвяст.


Изненадите
Първата се угади Кина. Но промените в настроението и поведението на мъжа си тя свързваше хем с неговото вироглавство и природно нехайство, хем с редовните командировки по бесарабските и румънски градове. Ванчо пък, внезапното непривично умиротворение на жена си обясняваше с умората от големите есенни, кърски работи.
С женската си интуиция Кина забелязваше, че на вечерята, когато Арнаутови се събират на масата, булката и свекъра се погляват по-често, отколкото е прилично в едно традиционно, българско семейство. Обаче заговорщиците се изработват един скришнат план, позволяващ да си вършат своите любовни срещи без да накърняват семейните адети.
Обикновенно Зарю обявяваше, че в неделя заминава в командировка и от дзаранта изкарва от двора. По-късно, Кина с комшийките тръгва на черквата, а Ваню на мелницата, която през есенното време е претрупана с работа . Подир малко свекърът се завръща уж по причина, че забравил нещо, а булката се забява в къщи, защото трябвало да се готви. И така продължаваше дорде подир Коледа булката не споделя с свекърва си, че е «тежка».
Този хабер тутакси променя нещата. Ванчо, който най-много патише от това, че нямаха още първа рожба, и го взимаха на присмех другарите и роднините, сега се окуражи, изправи снага и начева да подава глас там, където по-рано не се чуваше. Той вече смело влизаше в кръчмата, подхващаше мъжките приказки и вече не криеше очи нито пред хората, нито вкъщи.
Тази синовна промяна не избягва от взора на майката и заличава нейните тъжни кахъри.
Известието, че Арнаутови ще имат наследник, направо въодушеви всичките участници на това, иначе господне дело. А най главният тартор и подбудител направо се подмлади на десетина години и хвъркаше из Бесарабия на белия си файтон, сякаш Свети Георги.
Обаче с това господната благословия не свършва и, когато булката вече се стягаше да става майка, свекърва й с голямо смущаване и обърканост й се признава, че и тя е «тежка» и сега се чуди какво да прави, понеже вече се смирила, че господ ги отбягва, а и годините вземат своето. Този път вече Милана насърчава свекърва си, дава й душа и те като две другарки се готвят за майчинство.
Когато Зарю научава за такъв хабер, вече и дяволите мируват пред неговата страстна, окуражена натура. Той дори става член на царанистката партия, гради планове за строеж на хан в Болград и ресторант в Кагул. Чрез своят румънски компанион започва търговия с контрабандна водка от Съветска Русия. Бря! Всичко тъй складно се дурдисваше в живота на този жизнелюбив бесарабец, че дори настаняването на фашисткият режим в Румъния хич не го потисква. Той смело се изпречва срещу кузистите-националисти и те отбягват този настървен българин, имащ и връзки чак в Букурещ.
Орисията
Обаче наближават съдбоносните събития. Румънци получават грозното предложение на Молотов да се измитат от Бесарабия, а Зарю най-горещо посряща братушките и помага на местните активисти да пишат поздравителните лозунги. Но каква изненада! Тези руснаци с нищо не приличат на онези, от царска Русия и най-много се настървени срещу такивата, като той, Зарю Арнаутов, каквалерът на Георгиевски кръстове. За тях той е « буржуазный, румыно-фашисткий элемент и эксплуататор».
Но беше вече късно да търсе спасението, и веднъж, още в тъмното, сутринта към къщата им наближава черна кола, и от нея изкачат двама, млади красноармейци, офицерът и селският активист Колю Жабата.
Чул бесният, кучешки лай, Зарю се сеща, че се дочака и това, за което безуспешно го предупреждаваха неговите, румънски приятели. Обаче красноармейците не знаят, че ще си имат работа с мъж, който преминал през две войни, като разузнавач и привикнал към едноборството в най-извънредни ситуации.
В момента, когато го извидат от къщи и го взимат «под ружьё», Зарю светкавично изтръгва винтовката от единият красноармеец и тутакси с приклада оглушава тях и офицера. Колю Жабата от страх се сгушва, клекнал до портите и си четеше миговете, ама имаше късмет. Зарю грабва офицерският пистолет, побягва през армана и се изгубва в сутрешният здрач.
През три дни Зарю бил хванат от патрула, охраняващ моста през Днестр до селото Маяки. Оттогава за Георгиевският кавалер и първият чорбаджия в селото никой нищо не е чул.
Грозните години
Случилото се потресе семейството на Арнаутови, и в къщата се засели страхът. През половина година започва войната и се завръщат румънци. А малко преди това с големи мъки Кина придобива мъжка рожба.
Според закона на военното време, всякакви операции с зърното са под контрол, и по тази причина «Арнаутовата машина» даваша много малка печалба. Ванчо с две жени и две малки дечица-пеленачета се чудеше как да свърже краищата.
Но ето войната свърши, се установява съветска власт, и най-първо, събира останалите в село младите мъже и ги праща на Урал в « трудови армии». Загубила и големият си син, Кина съвсем запада, настива и почива през калната, сива есен през 1944 година. Към останалата с две момченца Милана, се преселва нейната, по-малка сестра, Неда. И тя остава без мъж и с малко дете. Така двете сестри посрящат грозните години : голодовката, колективизацията, депортация на «кулаците».
Понякога, вече порасналите пионерчета Гоцето и Пенчо се взират на снимката, окачена на стената и от която ги гледа снажен, хубав чичко с големи мустаци и с три кръста на гърдите му. Те питат майка си: «Мамо, кой е тое чичо?» «Дядо ви.»- отговаря Милана нажалено, притиска пионерчетата към гърдите си и заплаква.
← Измислицата "Гърция" Скритото Евангелие →

Комментарии