Саркофаг. Част 3

0
Голосов: 0

90

Саркофаг. Част 3



Трапезата

Тамадата не изпускаше нишките на тържеството нито на миг. Той нареди джентлмените по такъв начин, че всяка дама да си има кавалер, а самият той се настани на «трона», изнесе кратка, насърчителна реч и разля шампанското в истински, хрустални бокали.
През известно време първите смущения се изпаряват, се завързват и общи , и локални лафове, които в един момент преминават в гореща дискусия. За голяма почуда на кавалерите в най- добра светлина се представиха дъщерите на стопанина Настя и Катя. От първоначалната им свенливост не остана и сянка. Те смело поддържат разговорите, преминавайки от един език на друг, избирайки по-сполучливите епитети, поговорки, идиоми.
Откъде тези «робинзонки» могли толкова перфектно да научат английски и румънски обясни майка им. завършила навремето кишиневският университет. Единственият кусур, който можеше да се лепне към тези хубави, разгорещени от шампанското и приказките, момичета беше тяхната очебийна неспособност да флиртуват с тези , паднали от звездите, приказни принцове.
Обаче принцовете не са вчерашни, селски ергени, особенно Михай, израснал сред музикалните и богемните куртизанки. Без дълго да се двоуми, той шепва нещо на «императора», те на миг изчезват за да се явят с музикален център и Михай с циничната хватка на професионален сърцеед направо омагьосва «робинзонките». Те заедно с Михай азартно изпяват чрез караоке световните шлагери, а когато после преминават на игривата салса, Антон Николаевич заговорнически намигна на Дан и те излизат от трапезната, качват се на горният етаж и се настаняват на просторният чардак. Под звездното небе и първобитната тишина се чуваше само пъшкането на електрогенератора.
- Вие сигурно сте обезпечени с благата на цивилизацията чак до Освобождението?,-подметна Дан школният си учител, посмел да критикува евроцивилизацията. Антон Николаевич великодушно се разсмя и, сякаш, в подтвърждението на думите на своят ученик, извади една кутия «Къмъл». Дан пушеше, но само заради компанейска солидарност.
- Беря кахър за дъщерите си, - без всякакво предисловие изрече учителят и запали цигарите им.
- Вече можете да си отбиете кахъра. Бесарабските орли ще ги грабнат.
- Дали?
- Няма съмнения. Саркофагът ще бъде свален в най-близкото време…
- Може би…но струва ли?
- Затова ли искахте да ни арестувате?
- Не знам. Да не беше ти сред тях всичко щеше да стане. На вашето място нали можеха да бъдат и онези, които свалиха авиаробота? А те не им трябват свидетели.
-Да. Това е сериозно. Трябва да бъдем готови и за засада,- капитанът неволно наднича зад перилата и се убеди, че «орлите» вече кръжат: от прозорците на трапезната святкаше цветомузиката и късаше сърцата аргентинското танго.
- Антон Николаевич, искам да ви попитам за една изпречила се пред мен загадка още от първата минута на срещата ни… Вие казахте, че не ме помните , макар че аз често съм бивал в вашата къща по улица Садовая и дори нощувах често у вас, защото с Юра и Сергей бяхме приятели…
Но сега, като ви гледам, ми се чини, че съм тогавашният Данил. Но вие нали сте вече над седемдесет години…и Нина Петровна също…а тя ражда две деца и сега изглеждате по-млади отколкото «тогава»…Имали според вас някакво научно обяснение на това чудо?
- Има. Това е този случай, когато злото поражда доброто. В своят доклад пред вас аз отбелязах радиоактивната зона около Чумай. Там по времето на «перестройката» и безсъвестната търговия на молдовските неочорбаджии бил направен могильник с радиоактивни отпадъци, докарвани от европейските атомни електроцентрали. Отпадъците са складират в бункерите на изоставеното военно, запасно летище. Според нехайството на държавните служби и власти не се спазват нужният контрол и охранни технологии за такъв род вещества. Като следствие, започва радиоактивна реакция, но понеже отпадъците са с обеднени изотопи, реакцията протича бавно, но с наднормена радиация, която предизвиква увеличаването на ракови заболевания в тараклийският район. Обаче тази грозна бела се замълчаваше от екологическите и здравоопазвателните служби. Сетне се случи катастрофата и установяването на саркофага. Последното създава в Буджак парников ефект с проливни дъждове, наводнения. Радиацията от бункерите прониква в почвата и оттам в водата. Освен това бункерите стават нещо като теплогенератори и водата в поймата на Ялпуг кръглогодишно е над 25 градуса…И тук стигнахме до най-главното. Оказва се, че сред отпадъците голям дял съставят материалите с изотопи на радий. Учените-атомщици добре знаят, че радий и неговите изотопи при слабо радиоактивно излъчване са от полза на околната среда. Това свойство на радий се използва за получаване на светещи се бои, минерали за бижутерия и за лекуване… Подобно на змийската отрова, радиоактивността на радий при известни условия става цяр. И не саде лекува на клетъчно ниво, но и реанимира повредените клетъчни структури. Буквално им прави ремонт и ги връща в строй. В зоната на такова излъчване загиват всичките болезнотворни микроби, които най-много накърняват организма на човека и животните.
Мисля , че ти вече се досети откъде изхожда нашето чудесно подмладяване…
- Да. Как да не си спомниш за животворната вода?
- Другото последствие на това явление- увеличаването на размерите на животните и рибите. В езерото Ялпуг се въстановява популацията на осетровите, някои водоплаващи птици, земноводни. И пак…това явление не е кой знай колко е сенсационно. То е известно още от чернобилският резерват и едната от причините защо на Украйна тъй дълго се проточи гражданската размирица, донбаските събития, това е нахлуването в страната както на известни държавни разведки, тъй и на множеството частни авантюристи с цел да се проучат последствията на чернобилската авария. За съжеляване сред тях има и такива, които подкокоросват към мисълта за използаването на снаряди с обеднен радиоактивен заряд. И не саде агитират, но и екпериментират, като това става в Одеса. Този облак, минал над Буджак е от същия произход. А това са представителите на една близкоизточна страна, която активно се навира в нашите краища.
Сега нямам съмнение, че в Оксамитное има лаборатория и време е да се готвим за утрешният поход.
Оксамитное
Сутринта армейският устав пак встъпва в действие, подразделението на спецназовци беше построено, екипирано и инструктирано. Както положено, женската част на тукашното население изпраща мъжете с тревога в очити и с горещи прегръдки.
По пътят към Болград по настояние на Димитър, той се отби до родната къща и се върна с два албума фотографии.
Понеже този път беше главната артерия на сегашното Буджакско царство, Антон Николаевич редовно го разчистваше с цял парк пътническа техника, и по тази причина пътуването премина като лека туристическа разходка. Задминават Болград и след няколко километра стигат въпросното село. Джипът беше оставен в един двор на края на селото. Дан вървеше пръв, подир него колегите му с «пълна бойна готовност» и задействовани контролни датчици. Никаква опасност нямаше и Антон Николаевич смени командира:
- По всичко белни, че лабораторията, ако я има, може да бъде в единственното подходяще тук място - в едновремешната къща на бесарабският помещик Давыдов,- учителят посочи тъмнеещата сграда сред почернелите дървета.
През съветското време сградата я подреждаха и я опазваха като историческо, културно наследие. Тук е сниман прочутият филм на Э. Лотяну «Ждите нас на рассвете».
Но през «перестроечните» времена сградата е запусната, а предположението на тараклийският сталкер започва да се подтвърждава още отдалеч.
Земята и растителността около къщата беше уничтожена напълно и в дъното на големият двор се виждаше срутена, също почерняла постройка с накривен каркас от фермена конструкция. Желязната врата на сградата беше затворена, прозорците запушени с дървени капаци и железни решетки. По всичко личише, че тук никой не стъпвал.
Когато вратата беше акуратно отворена и протестиран въздуха в просторното помещение на първият етаж, групата се раздели: Димитър и Михай застъпват на наблюдателна позиция отвъд къщата, а Дан и учителят влизат в тъмнината на къщата.
Фенерът на скафандъра плъзва по пода, стените и през малко метане се запря, осветявайки насрещната стена, до която са наредени някакви контейнери. Пристъпвайки по-близо, Дан и учителят виждат окачените табелки с надписи и цифри.
- По всичко мяза, че контейнерите били подготвени за транспортировка, - каза Антон Николаевич и започва внимателно да разглежда табелките. Изведнъж той посочи единият от контейнерите:
- Ето това е вакцината, която е използвана да вакцинират децата в Сергеевка. Останалото е различен биоматериал за лабораторни експерименти и штамове с възбудители на различни болести. Тези штамове ги има в лабораториите на много страни. Единственното тук е разоблачаващо това е вакцината и тя може да бъде целта за потенциалните посетители и престъпници на човечеството. Достатъчно да се проанализира нейните компоненти за да се определи кои са организаторите на тази лаборатория.
- И какво сега да правим? Да скрием контейнера на друго място или да го изкараме ?- попита Дан.
- Това зависи от целта, която ще поставим. Можем да го откараме. Но какво ще получим освен главоболие какво да правим с него? Аз пък ми хрумна друга идея…
-Каква?
- Да подменим табелките…
-И сетне?
- Сетне чакаме потенциалните гости…
- Разбрах…ако такива ще се явят, ние ги преследваме и обнаружаваме заказчика. Тъй ли е?
- Молодец! Именно тъй.
Антон Николаевич сръчно демонтира две табелки и ги размени.
- Сега остава да се скрием и да чакаме…
- Колко ще чакаме?
- Дронът е свален преди една седмица, но тук още не се стъпвали. Това означава, че «гостите» са вече наблизо.
Учителят пак се оказа прав и точен в своите прогнози. Вече беше доста се смрачило, когато Дан получава сигнал от Димитър, че към къщата се придвижват две фигури и въоръжени.
Входната врата беше пак залостена и известно време неизвестните решаваха проблемата, как да проникнат в сградата. През малко се чу съскането на портативен автоген, и бравата на вратата беше изрязана. Светна фенер, и единият от «гостите» уверенно тръгва към контейнерите. Осветявайки табелките, той се спира до табелката за вакцината. Малко се забави пред нея и после повика съобщника си. Говореха на украински. Накрая те явиха нещо като раница, наместват контейнера в нея, единият от тях я сложи на гърба и излезе. Другият остава до контейнерите, и Дан се сети, че ги минира.
Когато и вторият диверсант напуща къщата, Дан дава заповед на Димитър и Михай да преследват «гостите», а сам започва да демонтира взривателя и после го пренася в срутената постройка. През десетина минути избухна заряда, нощното небе над къщата се освети, давайки на диверсантите знак, че операцията мина успешно.
Дан се прощава с Антон Николаевич и тръгва по дирите на своите бойни другари.
Преследването
Дан настига своите другари недалеч от Каракурт. Диверсантите се оказаха толкова добре подготвени физически, че цяла нощ те крачат на изток и чак преди разсъмването спират до една автозаправка. Спецназовци тутукси организират прослушването, но «гостите» говореха съвсем рядко. Единият на украинско-руски суржик, който го издаваше , че е бесарабец, а другият на книжовен, с характерен акцент и командирски интонации. Чу се, че те трябва да стигнат до Паланка, и това улесняваше сега задачата на преследователите. Нямаше повече нужда да се сурнат подир тях и грижливо да се спазва дистанцията.
Щом диверсантите отново тръгват, Дан с «орлите» избират по-прав маршрут и успяват да стигнат до Паланка намного по-рано. Тук те правят засада и дочакват явно уморените хлопци, които без да спират се насочват към едновремешната украинско-молдовска митница.
Дан програмира миниатюрен, колкото муха, дрон и той кацва на раницата с контейнера. Сега спецназовци виждаха какво става вътре в сградата на митницата, в която влизат диверсантите. Хлопците спират до една врата с секретна брава, и единият, с акцента и раницата, започва да диктува шифра на бесарабеца. След като хлопците изчезват зад вратата, «орлите» ги последват. Там се открива изровен от земснаряд пресен тонел, по стените на който се просмукваше вода и се отронваха буци с пръст. Под краката жвакаше черна кал и двете групи трябваше да се сурнат цяла вечност, докато, накрая, пак не се чу гласът с акцента, и тонела се освети с дневна светлина.
После изходната врата се затвори, дронът-«мухата» предаваше цял хор от възгласи и заповеди на украински и английски езици. Сигурно, извън вратата е военен лагер, база или казарма.
Изведнъж гласовете млъкват, се чуват само командирски отсечени указания на английски за построение. По всичко белнеше, че се готвят да срящат важен чин и именно той е плячката на «бесарабските орли».
Дронът-«мухата» отлита нагоре и показва армейски плац с построении на каре войници. Чува се заповед «мирно» и към средата на плаца изкарва луксозен автомобил с затъмнени стъкла. Към него наближава старши офицер и започва да докладва на някаквата значима персона, не си дала зор да излезне от колата, а през едва приотвореният прозорец, дронът не можеше да различи лицето на таинственият началник.
Между другото, докладчикът отбелязваше, че операцията минала успешно и «товарът» е доставен. Двамата познати диверсанти поднасят раницата с контейнера, шофьорът им открива багажника и мяза, че още минута-две и колата ще напусне плаца.
Трябваше срочно да се измисли как да се принуди важната персона да си покаже лицето, а иначе всичките старания на «орлите» остават ялови. Дан дава заповед изходната врата да бъде «отчекната» и щом това беше направено, той стреля с бластера по колата и моторът заглъхва. Шофьорът изкача, вдига капота, притичат няколко войници, но онзи в колата не мърда и не се явява. А трябваше непременно да излезе. Дан лихорадъчно започва да оглежда цялото пространство на военната база и забелязва в едно място няколко наредени варели. Наслуки той изпуска по тях няколко огнени бомбички и те свършват работата: избухва страхотен, огнен смерч и започва пожар.
И тук се случва това, заради което Дан се реши на отчаяната крачка. От задната вратичка на колата изкача дългоочакваният персонаж. Той побърза да прикрие лицето си с голяма, кожена папка, обърна гръб и се гмурна в тълпата от притичалите офицери. Обаче «мухата» успява да запечтлее физиономията на беглеца. А той беше…генерал Томунсен!
Нямаше време да се обмисля видяното-трябваше да се бяга. «Орлите» не могат да се възползват със стартерите според тесните размери на тонела. Единственното, с което сдържват преследователите това се огненните бомбички, а накрая Димитър взривява тонела, погребвайки входа на митницата.
Сега трябваше срочно да се обмисли случилото се, възможните последствия и нататъшният план за действията на «орлите».
Какво излиза? Главният престъпник е този, който сами организира прохода под саркофага на европейският спецназ, групата на Дан Занфиров. И сега той е сигурен, че американската база зад Днестра е атакувана от «бесарабските орли», контейнера е подменен също от тях и, възможно, се го видяли, когато напусна колата. Оттук следва извода, че на всяка цена «орлите» не бива да се върнат и ще бъдят издирвани от двете страни през тонелите под Прута и Днестра . Хората на Дан и Антон Николаевич са обречении на ликвидация, като ненужни свидетели.
Щом Дан с момчетата пристигат в Тараклий, те свикват военен съвет и пристъпват към организацията за отбрана. Най-вероятно, те ще бъдат нападнати с екраноплан през блатото и от Болград, където трябва да се заличат следите на лабораторията.

Подозренията
Командирът на европейският спецназ, Золтан Сабо, вече няколко дни изказваше обеспокоеност за съдбата на групата на капитан Занфиров и настояваше да бъде пратена нова под негово командуване. Золтан чувстваше, че станала някаква бела, забавила връщането на «орлите». Обаче американските генерали се страхуват да рискуват със своето служебно положение и съдбата на тримата европейски спецназовци най-малко ги вълнуваше, а настойчивостта на хунгареца направо ги дразнеше. И тук изведнъж постъпва заповед Золтан Сабо да бъде преместен на ново място, на Гиблартар. Американците изпитват облегчение, а Золтан - голям кахър. Той е на ясно, че не може да остави в беда своите хора и най-близкият приятел, но какво може да стори?
Майор Сабо прави вид, че се подчини на новото назначение, но започва да разузнава какво се намислили американските генерали и научава, че те подготвят нова група за прехвърляне под саркофага и този път без европейци. А това вече приличаше на измама и нелоялност.
Майорът докладва в щаба на европейците за възможните последствия от американската авантюра, а европейското началство, без дълго да му мисли, се сряща с военният аташе на Руската федерация.
Освобождението
Три дни след завръщането на спенцназовците минават в непрекъснато дебнене и очакване на нападение. Дори Настя и Катя заставаха на поста.
През тази сутрин Антон Николаевич сменя момчетата, настанили се в мансардата, от която се виждаше и двете посоки за възможното нахлуване. « Орлите» тутакси слагат крилата , лягат на пода и заспиват.
Учителят излиза на чардака, запалва цигарка и се предава на тревожните размисъли над събитията, които нарушават мирният живот на неговата «империя» и накарали го да изпълни ролята на главнокомандуващ.
Другото, което настрижи Антон Николаевич, това са промените на небето, въздуха, които той долавяше не толкова с шесте сетива, колкото с потайна интуиция. В акъла му започват да се промушват някакви смътни хрумвания, а сетне изведнъж, острият му слух улавя някакво бръмчене откъм копчешкия баир. Докато учителят се двоумеше да вдига момчетата или не, бръмченето вече премина на характерно бучене на вертолет, който изкача зад близката гора и приличащ на зелен крокодил или дракон.
Момчетата наскачаха, готови да встъпват в бой. Обаче в следващият момент те виждат на опашката на «крокодила» червената звезда.
И тук учителят се сети:
- Момчета! Саркофагът е свален!, - и започва да маха с ръцете. Сигурно, летецът забелязва групата мъже на чардака, развърна вертолета и започва бавно да наближава къщата.
Епилог
Дан се оказа пророк. Малко след Освобождението, капитаните Димитър Копущу и Михай Цуркану грабват Настя и Катя за жени и се заселват с тях в Яш.
Полковникът Золтан Сабо и майорът Дан Занфиров застъпват на новото място на служба-Гиблартар. Антон Николаевич е поканен в Москва на научна работа и заминава заедно с Нина Петровна.
Генерал Томунсен е предложен за кандидат на Нобеловата премия, но неочаквано подава отставка, връща се на своята родина Норвегия, но през малко време загива в автоавария.
Въпреки многобройните реклами и примамливите покани за заселването на Буджак, желаещи да направят това нямаше. Буджак опустява завинаги.
← " Надежда" П.А. Кайряк Саркофаг за Буджак част 2 →

Комментарии