Роман с полковник (новела)

+1
Голосов: 1

1129

Роман с полковник  (новела)

Малиновски район
Всичко започна от това, че прорабът на стройката, където теглеше гурбетлъка си в Одеса Катя Демирова, обяви, че изпраща нея и още две жени на работа в частни дом.
Жените наскоро си събират чантите с дрехите, и прорабът ги откарва в Малиновския район на Одеса. Този район е с типично селски пейзаж, тук там, разреден с многоетажки. Тукашните жители си имат доста обширни армани, високи дувари и лоши овчарки за да се сещат напълно автономно и безопасно в този приморски, прочут град.
Заданието беше да ошпаклюват отвътре и отвънка една новопостроена двуетажна къща. Хазяина настани жените в една вехтичка къщичка, и те се включват в привичната си работа.
Дорде работят на първия етаж никакви събития не нарушават еднообразния трудов процес. Обаче с преминаването на горния етаж става по-весело: оттук се виждат комшийските армани и дворове, всеки със свой колорит и съдържание. От едната страна е дворът, практически скриван от простряните, изпрани чаршафи, ризи, килоци, и толкова многобройни, сякаш в тази къща живее цял род. Ама се мяркаше саде една дебела жена с «бикини», от които месата й се мъчеха да се освободят, като великденско тесто от нощвите. Но това никак не й разваляше настроението, и всеки ден тя окачваше нова порция пране.
В двора насреща къщата- друг пейзаж. Армана напълно тревясъл, а всяка събота се явяват някакви чорлави, пийнали и откачени субекти. Сигурно, са от «богемския» свят. Тук те си прекарват уикенда, който често се завършваше с лобут, караница, кълнене…Но мине ли се седмицата, и те пак са тук.
Друго е от дясната страна: до неголямата, но стилна къща се простира арман с идеални, геометрически точни лехи, с най-различни зеленчуци. Всеки ден, точно в едно и също време от къщата излиза един снажен, възрастен мъж, отключва волиера с един огромен бяс, и двамата внимателно обикалят лехите, с надежда да обнаружат някаква изникнала тревичка. Но, най- често, никакви плевелчета нямаше и обиколката остава ялова за ярки събития. Мъжът вкарва кучето в волиера и исчезва в къщата до икиндия, когато всичко пак се повтаря. Понякога се явяваше и жена му, една едра, сбита дама с рижа коса. Обаче, по-далеч на две-три метри от къщата, жена му не стъпваше и никаква градинска работа не вършеше.
По селска привичка, след вечерята Катя с дружките си и майката на хазяина сядаха на лаф. Майка му , щура и приказлива бабичка, ги посветяваше в уличните и комшийски тайни, от които Катя разбира, че мъжът с кучето е шестдесетгодишен полковник в отставка, купил тук двор преди пет години. С жена си твърде не се обичали, имали дъщеря, омъжена някъде в Русия и два внука.
През няколки дни, работейки на втория етаж, и време от време, хвърлейки поглед към съседските предели, Катя с чисто женска наблюдателност, отбелязва, че режимът на полковника се измени: той по-рядко вземаше кучето, но по-често влизаше в армана. Вместо оръфаните, виснали на дъното панталони и бесформената кофта, полковникът започва да се явява с военни бриджи и фланелка, която обтягаше още упругите телеса. Това, че и подчертаваше корема, напълно свойствен за мъжете от тази възраст и конституция, не разваляше общата гледка. И дори стана обратното. Катя, израснала в бесарабско село, сред малоросли, селски мъже и не подозираше, че имало на света и такова нещо като магията на мъжката плът. Нейният тридесетгодишен мъж, слаб и нервен тракторист имаше добри качества на баща, супруг, работник…Нямаше от какво Катя да се оплаква, но животът е пълен с изненади, и горката Катя със смущаване усети, че изпитва странно, сладостно вълнение, когато зърни полковника. Освен това, тя търсеше най- малък повод да се озове именно на нужната страна на къщата, и това не остава незабелязано от нейните, по-опитни и възрастни дружки.
Полковникът също се включва в тази вечна игра и си забравя годините. Сега той се бръсни всеки ден, и дородното му лице придобива онае благообразна и хранена физиономия , характерна за големи началници и аристократи, а простодушните Катини маневри, неочаквано разбунват душата му, а по-точно, тялото му.
Полковникът никога не е бил женкар и дори по възможност избягваше да участва в известните офицерски забави с «балерини» и «артистки». Той е също от селско семейство, със строги нрави и възпитано уважение към жената: майка, сестра, жена…Всякакви «леки» жени презираваше, но и време за тях твърде нямаше: гарнизонният живот по просторите на Съветският Съюз никак не способстваше на ликбеза в страната , където «секса не было». Още по-малко от това времепровождение се интересуваше неговата законна супруга, бившата гарнизонна медсестра . Колкото за адет и «супружеска обязанност», които с времето и те се поразалтват. Никой от двамата не си къса от това нервите и спокойно си карат живота. Ама…
Ремонтът
По-честото появяваване на полковника пред очите на гурбетджийките не закъсня да стане повод за размяна на шеговите реплики, подмятания, и през известно време се завързаха напълно приятелски отношения. Но на разстояние и повечето с по-възрастните Катини дружки. Самата Катя не знаеше как и за какво да говори, макар че искаше и тя да изглежда приветлива в очите на този симпатичен полковник.
Но той намери начин.
Веднъж полковникът набира голяма паница, с вече узрялата клубника, и прави знак на жените. Разбира се, че да поземе през оградата армагана е положено на по-младата. Катя с разтуптяно сърце се спуща на земята, опира една стълбичка на оградата и се качва. За първи път тя вижда полковника-пенсионера отблизо и отбелязва, че е много обаятелен и особенно омагьосват тъмните, кафяви очи на строг и волеви мъж. Той ласково се усмихваше и предупреди зачервилата се Катя да внимава и да не се издумти от стълбичката.
Катя пресипва ягодите в една тяхна тенджера и се връща. Пак се изкачва и посяга паницата на пенсионера. Обаче той заедно с паницата захваща и ръцете й. Мигновено гореща вълна преминава през снагата й, и тя усети лекото трептене на учудващо меките и гладки пръсти на градски мъж. Полковникът задържа в плен ръцете й извън границите на всякакво приличие, и в дъното на ласкавите очи Катя засече недвусмислен мъжкарски позив. Тя най-малко очакваше такова нещо от възрастен пенсионер – офицер. Но ето хватката отслабна и Катя се свлече по стълбата под ехидните усмивки на опитните интригантки и сводници.
Може би, тази случка и щеше да остане единственният романтични спомен , ако се има предвид, че работата на този обект наближаваше към края, но тук на авансцената излиза рижата жена на полковника. С присъщ за нея безапелиционен тон, тя обяви, че заминава в командировка на една седмица, и би било не е лошо супругът й да направи косметически ремонт в тяхната кухня, докато гурбетджийките още се тук.
Без да чака мнението на мъжа си, адвокатката тутакси звъни на комшията и му заръча да прати едната от жените. Комшията имаше страх от тази беспардонна адвокатка, която и го спасяваше два-три пъти от затвора, и по тази причина приема приказа без възражение. Също както и Катя, която на вечерята се помъчи да противостои на новото й задание, но дружките популярно й обесняват, че е голям серсемлък да изгуби такъв изгоден и «ляв» заказ, неподконтролен на техните езедници-бригадири. Что е до нейният момински страх пред полковника-това е съвсем по-смешно: вече е жена с две деца, се заловила да работи по-чужди краища , къщи и още да черви бузи от погледа на един дъртак, макар че и гиздав.
Дзаранта Катя , все пак с разтреперени чувства, се изправя пред портите на новият клиент , плахо натиска бутона на входната вратичка и наостря слуха. Ето се чуват тежки крачки, щтракане и вратичката се открива…
Нищо страшно не става. «Дъртакът», добродушен и усмихнат, създава съвсем благожелателна и делова атмосфера. Той обстоятелно изложи, какво трябва да се направи и изчезва в армана.
Изпъром Катя испитва радостно облегчение: няма нищо по-тягостно от това - да вършиш работа пред очите на клиента, още и такива, които няма какво да правят и досаждат със своите глупави съвети и забележки. Но минават час, два и някакво неясно безпокойство започва да смущава душата й. Още малко и Катя се угади, че е оскърбена от невниманието на «дъртака». Сякаш, между тях нищо не е имало, поне мисленно … Обядваха те също церемонно и разменят само делови реплики. Катя набра яд. Обаче към икиндия полковникът намира повод два-три пъти да влезне в кухнята, да похвали Катината работа и дори разказва виц. Катиното сърце се отпуща и тя решава да бъде също весела и непренудена. Колко може да се живее със селските обноски ? И когато дойде времето работният ден да се завърши, а «дъртакът» й предложи да се измие в банята, Катя смело преодолява изникналото съмнение, поддържа шеговитата приказка и приема предложението.
Обаче, когато нашата героиня завърши процедурата на омовението, се усеща, че е в двусмисленно положение и даже клопка: да облича пак оцапаните дрехи и с тях да сяда на вечерята в гостната или да облича женския халат, явно приготвен за случая. Катя едва не се разплака: тъй ли й е съдено на всяка крачка да се спъва и да си трови душата с всякакви нравственни дилеми. Защо пък другите жени и мъже нямат никакви проблеми и душевни терзания? Защо прорабите и бригадирите съдържат цели гареми по стройките за себе си , за началниците и хич не им пука. Дойде времето- си заминават в родните села, в семействата си и пак се връщат - весели и читави. За отказ да играе по тези правила и да стане наложница на един нахален хохол, Катя заместо да си работи в центъра на Одеса, на две крачки от Оперния, беше изпратена в «ссылка» на посьолок Котовского, един отдалечен район, който с нищо не прилича на Одеса и на стройка, където я ще се разплатят, я – не.
Когато Катя се яви в гостната, на масата беше сложено, а «дъртакът», облекал светлосив пиджак, изглеждаше «размазваще» и, сякаш, дошъл на първото си свидание. В известна степен то така и беше. На Катя й оставаше да не разваля празника и да се довери на този изобретателен чичко.
Макар че нямаше никакво специално образование, Катя беше интересна с природната си наблюдателност , здрави съждения и чувство за хумор. След изпитият фужер с шампанско приказките стават по-оживени и емоционални. Катя не забелязва, че халата й доста се поразметна…а ръката все по- често е докосвана от горещата длан на събеседника. Дойде момент, когато приказката се прекъсна, а ръцете остават съединени…
Първият профессионално реагира полковника: със свободната ръка той натиска бутона на музикалният център и гостната се изпълни с мелодия на Энио Марриконе. Катя вече забравила, кога последен път е танцувала. Може би, на школния бал-прощаване и то с невинни приятели-момчета сред тълпа от родители и учители…Нещо й подсказваше, че тази вечер е съдбоносна, и Марриконе прави «контролен изстрел»: Катя слага ръцете си на могучите рамене на полковника, а главата смиренно присланя към широката гръд. Започва възнесение на небесата…
Когато Катя се угаде, вече се разсъмваше. Тя помъче да шавне, но това беше невъзможно. Все едно да шавне газелата в лапите на лъва. А той само дебнеше този момент. Доведе се в рая да остане още известно време, но завръщането на земята е неизбежно и драматично. Малко, че престъпила една от главните библейски забрани и се дурдисала в чуждо съпружеско легло, ама вече е бял ден. С какви очи ще се яви пред колежките си и, най- главното: с какво ще ги спре да не разчекнат техните устици и да не измиват нейните кокълчета по лафовете. И тогава и лобут ще яде от мъжа си, а и може да я напъди…Страхът овладя Катиното сърце и тя направо се слиса. Но тук пак положението се взима да поправя нейният съучастник в великото, космическо таинство. Той звъни на хазяина и обяснява, че имало още работа до обяд, и по тази причина оставил Катя да пренощува. Била капнала от умора и я дожелял.
Преображението
Катиното приключение с нищо не наруши спокойното течение на трудовия фронт. Дружките й с нищо не дават повод за съмнение в официалната версия. Малко ли какви неща се случват с такава работа. Понякога, наистина, толкова прималяваш, че да има ред в гроб да легнеш и да не станеш. Към това се добави завършването на тяхната командировка, и трябваше към майските празници да получат парите. По тази причина нямаше ред за празни приказки и клюки.
Но нощта встъпваше в своите права, и мислите на Катя започват все по –често да се връщат към онази магическа вечер. И да разкаже на някой-няма да повярват. За Катя й се отвори толкова съкровенна тайна, че тя хем се срамуваше даже да мисли за това, хем си спомня най-дребните детайли…Тя си имала съвсем други представления за мъже на тази възраст. По принцип, на село те са вече дядовци, заслужени пенсионери, но никой не ги взема за обект на интимни преживяване. Има го само в шеговитите, народни песни. Освен това, Катя през десетгодишният семеен опит никога не изпитвала такова душевно и телесно потрясение от своя млад мъж. През няколко безсънни нощи Катя си поставя диагноз: тя е влюбена и отърване няма.
Но и полковникът загуби равновесието и не знаеше как да се умири. Според неговото възбуждение «пострада» и жена му. Когато адвокатката прецени ремонта и привично се настани на техният обширният «сексодром», той беше използван по назначение, а тя бесцеремонно намачкана и натръшкана.
Адвокатката вече не обичаше мъжа си с много години. Той хич вече не приличаше на онзи строен, гъвкав лейтенант, когото тя предпочете пред стотици такива в сибирския гарнизон. А този разпълнял, коремест, едър мъж хич не я вълнуваше. Обаче тя си беше умна жена и разбираше, че не може да печелиш, без да загубиш и затова се стараеше да не трови живота на мъжа си. И сега тя прекрасно разбра откъде духна вятъра, какво стана с мъжа й и какви последствия я очакват. Като човек с рационален и аналитически ум, тя тутакси гради стратегия и използва нужните връзки. Един ден на полковника обажда се негов съслуживец, също полковник, и му предлага работа и пост- директор на нов супермаркет в Таирово.
Празникът
Настъпват майските празници, но заплатата е задържана. Получили свободно време, жените, накрая, решават да се запознаят с града. А иначе, освен Привоза и автогарата нищо не се виждали. Тук наближи и 9 май-денът на Победата. А Одеса, все пак, е город-герой.
Цял ден жените прекарват в историческата част на града и къде вечер решават да останат и на концерт. Обаче Катя се чувства уморена и иска да си ходи.
От последната трамвайна спирка до уличката Степная Катя трябваше да измине известно разстояние и, когато вече наближаваше нужният завой, чува сигналът от една бяла, разкошна кола. Катя побърза да се премести по близо до оградата, но сигналът се повтори. Това също не я трогна, защото такива закачки неизменно се случват по адрес на млади, самотни жени и в вечерно време. Катя побърза към спасителният завой, обаче колата и тя свива и й пресича пътя. Вратичката на колата се отваря и от там излиза импозантен, военен човек. Такива Катя виждала саде на кино и картини.
-Катюша! Ты что своих не признаёшь?, - с познат глас весело й намигна офицера.
- Ох! Сергей Петрович!...Я вас совсем не узнала…Поздравляю вас с прошедшим праздником!
- Почему прошедшим? Мы его можем продолжить. Я приглашаю тебя совершить прогулку по праздничной, вечерней Одессе…
- Но я уже так устала, что с ног валюсь.
- В машине тебе будет удобно. Еще рано ложиться спать…я покажу моё любимое место в Одессе. Тебе понравится…, полковникът нежно захваща Катината китка, и тя безропотно сяда в колата.
Докато карат из града и разговарят, Катя никак не й се вярваше, че този снажен, писан красавец в парадната форма и пределната мечта за всяка жена, искренно иска с нея да прекара този час, когато навсякъде се тъкмят за празнични трапези и гуляи, на които именно офицерите са главните герои.
Колата свива на Большой Фонтан и след малко стига до една чаровна местност в района на Черноморка. Уединено място на висок, морски бряг, сенчести салкъми и кестени…Одеситите го знаят като « Веселая деревня»-място, където се устрояват романтични свидания.
Колата спира под кроната, на вече се разлистило и цъфнало, екзотично дърво. В салона прави магия Фаусто Попетти, в далечината на рейда ярко светят праздничните гирлянди на закотвените кораби.
Разговорът внезапно секва. И какво сега да се прави? Катя интуитивно обръща взора си към полковника. Офицерът сваля фуражката, я хвърля на задната седалка и започва да раскопчва китела, освобождавайки своята обширна снага, обтегната със бяла , леко бродирана, модна риза. Сетне той развръща корпуса и с дясната ръка лекичко докосва рамото на Катя, а после и бузата, косата и, накрая, ръката легна на рамото й. В очите на полковника жената пак забелязва ония зов, от който тя едва не падна от стълбичката. Този път той не беше толкова страшен за нея, но полковникът допуща фатална грешка. Неизвестно от какви съображения или под въздействие на снобска стереотипност, офицерът несръчно, с другата ръка посяга към коляното на Катя. Това, което би погаляло съзнанието на по-опитна, градска жена, у Катя предизвиква паника. Тя изкача от колата и побягва към трамвайната линия, която много сполучливо за случая минава по тези первобитни места.
Новият живот
Кариерата на полковника в качеството на директор тръгна повече от успешно. И заслугата на това явление, освен неговият командирски вид и обаяние, е делото на товароведа, една разкошна блондинка, приличаща на Мерилин Монро. Още на първият фуршет по случай на встъпването в длъжността на новият директор, тя демонстративно го ухажваше и почти насила го накара посред гуляя да посети нейния кабинет. Сергей Петрович просто беше поставен пред дилема: или успешно завръщане в активният, ярък на събития, общественни живот, или завръщане в домашно заключение и пенсионерско мъждене. А успехът на супермаркета зависише напълно от тази Мерилин.
Не минава дълго време и го вика началника на одеската търговска мрежа, неговият съслуживец. Той тържественно обявява, че успехите на Сергей Петрович са известни вече на главният бос и по тази причина е повикан в Киев на рандеву.
Босът, както и товароведката Мерилин също беше очарован от одеският директор, но и по друга причина. Без дълги приказки той направо се сподели с полковника за своята мечта- в Одесса и областта да има ярък Председател на Партия регионов. Босът вече виждаше новата изборна компания, и, как всичките жени и повечето мъже ще внимават на думите на този благообразен, военен човек. Освен това той е потомък на немски колонисти, съветски офицер и примерен супруг и баща. И в никакви «прихватизационни» акции и скандали не е замесен. Босът сияеше от щастие. Но Сергей Петрович сдържано се отнесе към предложението. Този род дейност винаги предизвикваше у него протест и той поиска една седмица за обмисляне.
С завръщането от столицата той пристъпи към форсирането на отделочните работи в двата нови цехове, открити по негова инициатива за преработка на рибата и фруктите, които остават неразкупени до срока. Единият цех вече практически беше готов и трябваше хем да прецени работта, хем да определи какво оборудование най ще уйдиса. В цеха, тук-там строителите поправяха последните грешки. Оставаше да види подсобното помещение, планирано за лаборатория. Когато той влезе, заварва единствена жена, която нещо стържеше и подмазваше на тавана, качила се на стремянка. Сергей Петрович внимателно огледа помещението и вече се стягаше да го напусне, като усети нещо…стърженото не се чуваше и стои странна тишина. Той се обръща и вижда…Катя, а след миг вижда, че тя залитва. Военната му подготовка направи своето дело…
По широкият гръб на полковника и сакото му от Calvin Klein , се стичаше бял мърсол от шпакльовка, сетне той капна на крачола и и след него се хлузна и шпатела.
← Гастарбайтер (триллер) Часть 1 Анатомия подрыва Советского Союза →

Комментарии