Първата световна касапница

  • Опубликовано:
  • Блог: Пенджер към света
  • Рубрика: История
  • Редактировалось: 8 раз — последний вчера в 12:45
0
Голосов: 0

89

Никой не искаше война-войната беше неизбежна.



Първата световна касапница

С този афоризъм традиционите историци лаконично характеризуват Първата Световна война. Тогава изниква въпросът: заради какво загиват нашите предци – бесарабци? С мнението и чувствата на редовните участници на тази касапница вие можете да се запознаете в очерка на http://megdan.ru/blogs/pendzher-km-sveta/voinata-e-dushmanska-rabota.html, или в романите на прочутият Ерих Мария Ремарк.
Ние обаче ви предлагаме историко-аналитическа статия по материалите на российските изследователи.
Най-удобно да се отбутнем от резултата на ПСВ, а той е зашеметяващ: загиват три империи, а в четвъртата, Россия –избухва гражданска война и се установява нечуван и невиждан режим с интригуващо название: Союз Советских Социалистических Республик.
Това ли беше целта на организаторите ? Разбира се, че не и те пристъпват към мобилизацията към нова, още по-страшна война, която ще продължи само през двадесет години, а сетне още «студената война», «перестройката», рухването на соцлагера, самият СССР и тоталната, «гибридната» война срещу Россия в нашите дни. Ясно е, че целта на войните е «преформатирането» на Евроазия в удобен за организаторите вид: от стотица «сувенирни» държавици.
А кога започва този процесс на «преформатирането» ? Започва от конкретна дата 14 июли 1789 година, известна като «штурм на Бастилия». В тази Бастилия нямаше нито един затворник, а кралът на Франция беше съгласен на всички либерални реформи, но както ние вече добре знаем, трябваха символична жертва и театрална мистерия, които сетне ще се повторят в «выстрел Авроры и казнь царской семьи», «расстрел Белого Дома», «киевски Майдан» и дори «поджог рейхстага» в Молдова.
Само наивните хора, каквито бяхме ние преди, могат да смятат, че това са естественни, «природни» процеси и са следствие на диалектическите, обществени закони.
Освободените от феодалните вериги, френските селяни и люмпени с ентузиазм избиват старата аристокрация, а сетне и «революционерите» и запълват армията на Наполеон, която разнася по Европа «равенство, свобода и братство». Те бият Прусия, Австрия и стигат чак до Египет и, накрая, се насочват към Россия.
Всичките предишни «съюзници»-Англия, Швеция, Австрия по странна причина остават наблюдатели. Но още по-странното, че Наполеон заместо да превземе относително близката столица на Российска империя - Петербург тръгва към провинциалната Москва. Както обесняват сведущите хора, целта била Наполеон да се срещне с московското купечество, което отдавна мразеше Романовският дом и всичките тези царе и царици с немска кръв, осквернили руският мир с своите европейски «ценности», облекло, обноски и езици. Освен това имаше и материален аспект. Балтийското «окно в Европу» контролират Романови, а Черноморските пристанища са в ръцете на «холандско-немецка» мафия.
По плана на организаторите на наполеоновският поход в Москва представителите на московската оппозиция получават в распоряжението си цялата френска армия и обевяват гражданска война на Романови с последващето детрониране и създаване на «свободни републики». В играта са включени и российските либерални масони, сред които са и, имащи отношение към нашата бесарабска орисия, фельдмаршал Кутузов и генерал Инзов. По късно именно те създават в Бессарабия «оазис» на свободен труд с помоща на немските и българските преселници.
А тогава през 1812 година задачата на Кутузов е с минимални сблъсквания да доведе Наполеон до Москва . Обаче Александр 1 по понятни причини настоява за бой и Кутузов е принуден да организира битвата до Бородино, която породи множество тайни и недоумения за военните историци.
Обаче планът е провален. Московското купечество на гражданската война не се яви, Москва е опожарена и армията на Наполеон е принудена да се връща назад, в Европа. Но такава там вече тя на никой не трябва и съдбата на Наполеон беше предрешена.
Разядосаните душмани с помоща на либералните масони организират «восстание декабристов», но и то провалено и Николай 1, освен, че установява «солдафонски режим», той открито покровителство на Пушкин за възраждането на руски дух и литературен, жив език . Российското дворянство, офицерство и чиновничество е принудено да учи руски език.
И тогава руските душмани свалят маската , сами се нагърбват да рушат Российска империя и за първи път английските войници стъпват в Крим. Започва Кримската война, която всъщност беше репетиция към Първата Световна.
Обаче настъпва Освобождението на България, Романови възраждат Романия-Румелия на Балкана и Россия вече е на една крачка до Цариград. И тук на авансцената излиза българският цар Батенберг , нашият земляк от Болград-генерал Николаев и българските национал-патриоти. Румелия исчезва навреме, за да изникне отвъд Дунава. Англичаните се шокирани от такава оперативност , се чудят как да спрат амбиците на российските царе и тогава се явяват на театралната сцена «народоволците»-террористи, а по-късно и «марксисти», сред които и македонският "раскольник" Д. Благоев (ски)-създателят на първият марксистки кръжок в Петербург.
Царят е убит, наследникът е наплашен, «марксистите» вдигат «Първата руска революция», а Япония напада от гърба.
Но Россия пак не се сдава и демонстрира учудващо превъзходство в културният живот. Освен това за нейна полза набра сила Германската империя, неотколе скалъпена от десетки централноевропейски княжества и става явен конкурент на Великобритания и Франция. Разбирайки, че повече не може да се чака, Великобритания провоцира началото на войната през 1914 година.
Още от началото германският канцлер предложи на Николай Втори Россия да не участва в войната и в случай на германската победа може да включва в империята всички славянски държави, Балканите, Проливите и вожделеният Цариград. Какво чудо! Россия получаваше толкова богатсво без да приложи и най- малко усилие!
Но Николай Втори принимава противоположното, губително решение. Той какво ? Е луд? Не. Той е братовчед и двойник на английският крал Георг 5…А кръвта вода не става.
И тогава се проля кръвта на около 3 миллиона российски войници, сред които и са нашите бесарабски предци. Бог да ги прости.
Диман Боралов
Първата световна касапница
← Русские тараклийцы Разказ за моята буля →

Комментарии