Пенджер към света

Разказът на Иван Фёдорович Водиничар много ме заинтересува и за да се убедя за истината, почнах да събирам информация по старите църковни книги и по хората. Благодарение на това изследовние прочетох целия родословния живот, като се оказа, и на моите предци по майчината линия – Воденичарови /Стойчеви/ -Недьов Димитрови.

От първите дни на новото място всички мечтаели за построяването на малка и красива църква в селото.

След Февруарската революция и прекратяването на военните действия между Русия и Централните сили в различните губернии на бившата империя, включително и в Бесарабия, са били свикани множество конгреси на представители на различни социални групи или професионални организации, за да се обсъди бъдещето на страната.

Да бъдеш човек, означава да имаш корени, които те свързват с миналото, с прадедите и ти позволяват да определиш чий си наследник.

Беше хубаво, есенно време по Димитровден. Семейството Спасови се прибира вкъщи
подир копана в армана. Старите: свекървата и свекъра и младите: синът им и неотколешната булка Виорика.

Семья Стамова В.И. прим.1926 г. Фото из архива Стамова Д.М.

Историята на една песен

Село Чийший отдавно е прочуто със своето музикално творчество.

Ако питат от къде съм

Речь пойдет о роде семьи Обручковых из болгарского села ПАРКАНЫ( единственного села в Приднестровье , где компактно проживает болгарское население).

Воскресный день в сельском филиале банка, где я только начинал работать в качестве охранника, был одиноким и скучным с самого утра.