Наляво. Интермедия

0
Голосов: 0

357

Наляво. Интермедия

Щом излязох на пенсия, наченах да се търся някаква работа и тутакси комшията ми, директорът на селския клуб, ме покани да му бъда пазач.
- А ми, защо да не е? - помислих си, хем някаква паричка жа спечела, хем шилетата може да пася покрай клуба и хем нашта по-малко жа ми врънка.
Ама, станах пишман защо уйдисах на акъла на моя комшо. Той, ваджията, щом аз излязох на служба, побърза да излезе в отпуск и се замете в санаторий. Неговият заместник, художественият ръководител, през няколко дена легна в роддома на съхранение. На лафа се чу, че и тае работа не минала без комшо, ама мойта работа-да варда, а да не бера кахъра за дъщерята на Жечкинта Вара, онае , дето води мъж от Алтая и дето се удави с трактора в Балабанския гьол.
Както да не е, ама аз останах в пустия клуб сам-самичък. Изпъром примарийското началство ми нареди да съм изкопаял един гектар пашой-като бюджетна организация. Инак нямало да видим не заплата, не гуманитарка, не кюмюр…Какво да се прави? Изкопах го. Чисто ми се отскубнаха ръцете и петите ми се напукаха. И то саде да е това!
Един ден се яви за моя бела Катя Смивката от примарията. Ама разинатена- жив жа те глътне и размахва с една хартийка.
- А бе, пъдарьо! Напуках телефона да ви се обаждам!
- В клуба началство няма, кабинетите са затворени…
- Нищо не знам! Дръж телеграмата и ей тук сложи си подписа!
- Аз не виждам май: не да чета, не да пиша.
- Да не видиш хляб да ядеш, будала! Слушай! « Пристигнахме на митницата. През два часа сме при вас. Калинка Малинкова.» Разбра ли? Гости от България. Трябва да ги посрещнеш.
- Кате, имаш ли акъл? Пъдарин да сряща хора от Булгария?!
- Бери си кахъра! На нас тие гости вече джегеря ни проядоха: ту ги посрешни, ту ги изпрати, ту им сложи, ту им прибери! А пък тие: пляс-пляс, друс-друс…и с тие пусти цигарки ми отровиха и душата! Тъй, че не се прави на овча кълка! Все едно няма какво да правиш. Измий си дзурлата, вчеши се…закопчей си цяпката и срящай! Кво толкоз!
Тае Смивка- распрана уста има и акъла й гаргашките го накълвали. Ми фърли телеграмата и офейка. Сега се чудя: да бягам ли, да се крия ли?...Как жа гъльча с тие хора? Аз и езика твърде не им разбирам. Тю-ю-ю! Тука се вече!

До клуба запира голям автобус и от него излиза разкошна дама с паралия.

- А къде е господин директора?
- Няма го. Жа бъде гату путевката жа му се ОКОНЧЕ.
- Така ли? Дали имате и коне във клуба? Обожавам малки кончета. Сигурно, господин директора се вълнува и е привързан към своята кобила?
- Не привързан, а кяр завързан! То неговата е цял айгър! Нашият директор има мек характер, сърцат човек, а пък неговата, както вий казахте- кобила все го гледа с криво око.
- Разбира се, щом тя чакаше конче…Тук може ли да се ЗАПУШИ?
- Да се запуши? А че кво, сквози?
- Моля? Не разбрах.
- Питам- не ли ви дува? Колкото пъти съм казвал да се запушат дупките под стряхата…то чува ли някой? И гледайте някое гълъбче да не ви се изструпа на главата…да извинявате, изподзиркаха сичкия клуб.
- Може би, в тоалетната?
- Нужника ли? Той не се годи за тие работи. Той саде две стени има, още през румънско време градени. А пък от другите две, от съветското време-директора направи на сина си къща…Ама, ако ви е …дотежяло минавайте НАПРАВО.
- Как направо? Там не виждам никакви стени!
- Аз ви казах – направо. Ей, нататък.
- Но при нас, в България, «направо»-това е нататък! А в коя посока вие ходите …НАЛЯВО?
- Аз? Наляво?! О, булке. Аз вече съм вехтечък да ходя наляво. У нас «наляво» не се ходи. Грехота е. И директора не ходи.
- Да не БОЛЕДУВА нещо?
- Бря-я! Ма, ма булке! Какво може да има бл…ство? Сме една шепа хора и всичките роднини.
- Добре, а как директора се движи, щом не ходи наляво?
- Както сичките началници- с машина.
- Боже ! Каква чудна страна! При нас в България всеки човек има право да ходи наляво. При нас дори партии има «леви». У вас, между другото, каква партия е на властта?
- Другото между кое? У нас за политика и партии не се гъльчи.
- Защо ли? Нали имате и вие демокрация?
- Имаме…по-манинко: и демокрация, и колхоз, и мафия…По-рано беше по-лесно да се разбереш: едните бяха началници, другите-не. Сега- синките с «Мерседеси», синките надуват бузи и синките обръснати, сякаш въшки навъдили. И не можеш да познаеш: я излязол от тюрмата, я се стяга за нея. И все се ослушват с тее мобилники, нещо мърморат под носа си…Също, както баба, бог да я прости. Имаше привичка да ходи из двора и да си таралосва.
- Бабо, ма с кого приказваш?
- С дядо ти приказвам. С кой друг? Със вас, язедниците, може ли човек приказка да завърже?
- Че дядо нали е на ония свят?!
- А че кво? Той е хем на ония свят, ама ме чува и разбира, а пък вие, хем сте на тоя, ама по-хубаво да сте на ония!
Тъй горката си прекара последните годинки.
- Да-а, но време е да се настаним някъде. Имате ли тук хотел или ВИЛА някаква?
- Аз имам. Три вили.
- Как? ЦЕЛИ три вили?!
- И трите са цели. Двете тате още от колхоза ги прибра, а пък другата, дървена, още от дядо е останала.
- А как се справяте с три вили?
- Нали имам и син, и зет-на сякой по една.
- Боже! Винаги мечтаех за вила. При нас в България толкова са скъпи! Представям си: едно кафе горе на чардака на вилата… Ние, с мъжа ми от сутринта още, да извинявате, още голи, като си направим по едно кафенце…М-м-м! А вие пиете ли кафе?
- Ма-а-а! Да бяхме пили кафе и ние щяхме да ходим голи по таваните, ама се вардим.
- Напразно! Кафето при нас в България е нещо, като национално питие. Аз, например, обикновенно на уикенд, посетявам една моя приятелка и като започнем с нея -цяла НЕДЕЛЯ само с кафе прекарваме.
- Цяла неделя пиете кафе?! А ми га работите?
- Да не сме луди?!
- А пък ние цяла неделя като луди работим в къра…а пък за другото: ба винце, ба луканчица, ба кокошчица, ба зайче…Тва ни е кафето.
- Може ли да го опитаме?
- Кого да питаме?
- Да опитаме вашето кафе…кокошчица, зайче…
- А-а-а! Не може.
- Защо?
- Май поизмряха. И кокошките и зайците…болест някаква ги нападна, а пък виното се проточи, заразата…Ама вие не се кахърите. Аз жа ви заведа при нашия бригадир Начо Урдека. И той има вили, и неска таман закла шопар. Хайде да вървим.
- Накъде?
-Наляво.
- Хо! Но вие казахте, че при вас е грешно…
- Тва, булке, не е грях! Начо толкова пашой от колхоза накраде, че може половина Булгария да нахране с кокошки.
- За съжеляване имам само един презент- една бутилка МАСТИКА.
- Не се вълнувай, булке! Начо пие и мастика, и одеколон, и ацетон…Той, Начо такива черва има- ни една отрова не го хваща!
← Послесловие к альманаху 2018 Забуновите и други... Митко Радев →

Комментарии