На пердето. фарс-комедия

0
Голосов: 0

584

На пердето. фарс-комедия


Пердето
Старшият овчарин Гочо Мръвката, щом свърше всекидневните, професионални задължения, сяда до котлона. Иска да завърти самокрутка, вади кисета…Вика на помощника си Начо.
- Наче, нямаш ли газета?
- Виж, там на полицата…
Гочо тършува, изважда вестника «Маклер», сяда пак до огъня и машинално плъзна с очите си по страницата
- Продават, купуват, меняват…Светът се върти по- малко…Ай, го – «отдых в Италии».
Наче, ти искаш ли да си опънеш търнаците накъде на морето в Италия ? И някое бульче да те засуче мустака?...Няма-а да видиш бульче, Наче. Трябаше да ходиш на школа…институт.
- Искаш да кажеш, че който има диплом има и повече акъл? Ако Господ не ти го е дал, и десет диплома няма да ти помогнат. Глупавият човек дипломът го прави още по-глупав.
- Ама умният става още по-умен. Ти като имаш ум, сега щеше да си директор или министър, ама нема късмет и сега саде овцете те слушат и магаретата те чуват. От барбошки не си изгазил.
- Нека да е тъй. Аз чуждо не взимам. Може би, ний, овчарите сме единствени, които дават полза на хората. Това сме ние предприниматели, а не е оние, дето тровят хората , грабят от казната или служат на душманите.
- Няма да излъжеш-няма да спечелиш. Който не лъже… Чакай, чакай…
(чете) « Итальянская фирма закупает овечий навоз…»
- Стига се пренасяй, че жа откачиш…щом съм без диплом.
- Бог да ме убий, Наче! Ако те лъжа жа ме плеснеш един шамар.
(подава вестника на Начо)
- Итальянская фирма…по цене 300 доларов за тонну… Коей число ? Неотколешна…Че ний, тук барбошки имаме за няколко години да извизаме.
- Че, хайде- извизай! Парите са под краката.
- Млъкни бе, Гочо…Кат наченеш да таралосваш…
- Хайде, хубаво-жа мълча…Нека един ден да се досурнат някакви деляги от Кишинев…жа ни накарат да ринем за копейки.
- Млъкни! Нате газетата…Аз отивам в село. Жа се върна дзарана.
(изчезва)
- Де ми е трябало да четя тва нещо ! Половина година не съм барал газета, а сега дяволът също ме е подкукуросал. На Начо саде дай му да хойка…

Началник Начо
Приемната в примарията. Влиза Гочо и се изсилва към кабинета. Секретарката го спира.
- Куда вы идёте? Сегодня неприёмный день.
-У меня срочное дело.
-У всех срочное. Иван Петрович не принимает.
-Скажите ему, что я по-поводу его овец. Может придётся их зарезать…Нужно составить акт.
- Хорошо. Только станьте , пожалуйста, подальше…Заходите.
През малко от кабинета излиза Гочо и се обажда:
- Мадам! Вас вызывает шеф.
-Не хамите, пожалуйста
- У-дю! Шавай, шавай …Писёнкина Катя.
Секретарката влиза в кабинета, излиза с бумагата и я връчва на Гочо
- Вот, возьмите.
- Не возьмите, а пожалуйста. Кат те гледам как се кълчиш, направо ми се вие свят.
- Слушайте! Идите своей дорогой. Развонялся здесь.
-Кво? Ти отколе престана да си подтриваш цифките, че сега жа ми намираш майна ?
От кабинета излиза примара
- Да. Григорий Васильевич! Аз щом приказвах с Начо, назначавам го мой заместник и дзарана вече пристига представителя на италианската фирма…Чакаме те на горното перде. Катя выдай Григорию Васильевичу подотчёт.
- Но Иван Петрович! Это же деньги на подарки детям.
- Делай, что тебе говорят
Примара се връща в кабинета.Секретарката възмутена.
- Вааще!
- Хайде, не мънкай! Давай паричките.
- Это же детишкам на подарки!
- Децата са лесни. И тъй сте ги разгаляли.
- Вот здесь…распишитесь
Гочо излиза, влиза Примара.
- Иван Петрович! Неска жа искат парите за подарките, и какво да им кажа?
- Кажи им да почакат още малко. Тези пари жа се върнат с голяма печалба. Начо…Афанасий Степанович е много перспективен човек…
- Кой ? Урдека ли? Иван Петрович, вие какво не знаете ли, че той е един прост овчарин от Черганската майла ?
- Знам. Това не е кусур. Сега такова време. Неска човекът може да е овчарин, а дзарана-министър. И. да, между другото. Дзарана пристига представителя на италианска фирма…Кажи на чистачката навред да измие, подреди…Купете кафе, бомбони, сладка вода…
Звъни мобилника. Примара слуша.

- Тю-ю. Те вече се тук!

Примара прави знак на Катя да побърза с гощавката и посряща представителя на фирмата, съпроводен от Начо.
- Познакомьтесь. Это Иван Петрович, примар нашего села.
- Очень приятно. Грацио! Господин Афанасий познакомил меня с содержанием проекта. Действительно, это перспективная сделка и, тем более, если существуют гарантии со стороны муниципального органа… Однако есть один деликатный момент, может быть, в вашей стране неизвестный. При заключении сделки нам важно иметь сведения о деловом партнере и как у него развивается бизнес. Что вы можете сказать о деловой репутации г-на Афанасия?
- Превосходная репутация! Это наш самый молодой и разворотливый бизнесмен в районе. К тому же он депутат муниципального совета и является председателем комиссии по экономике и бюджету.
- Превосходно! Но мы хотели бы иметь подтверждение этого в виде документов. Мы верим только документам.
- Но это не проблема и нужные документы будут вам представлены. Но сейчас мы предложили познакомить Вас с нашими достопримечательностями…Говорят наше вино не хуже итальянского, однако до сих пор у нас не было возможности услышать компетентное мнение по этому поводу, хотя бы потому что у нас никогда не гостили итальянцы.
Примара прави знаци на Начо да влязат в кабинета. Начо деликатно подбутва италиянеца. Влизат. Затварят вратата.Примара казва на секретарката.
- Катьо, чу ли? Да подготвиш документите на Афанасий Степанович.
- Но, Иван Петрович…
- Никакви «но»…Ти много приказваш.
- А как е фамилията на Начо…Афанасий Степанович?
- Не помня. Напиши…Урдеков. Когато се върнем да му ги връчиш.
Примарът влиза в кабинета си. Катя подготвя удостоверението. Влиза Гочо.
- Куда? Чего вам опять здесь нужно?
- А-де ма, Кате! Стига се пренасяй. Извикай Начо, кажи му, че овцете влязоха в зимката на «Агроглед»а и ни отведоха тридесет овци

Катя вика Начо
- Кво пак стана?
- Наче, знаеш какво ? Стига се прави на хитър…Урдек. Вече три дена те няма на пердето. Аз да не съм желязен…
- Отстъваш от живота, Гоце. Аз от неска съм заместник на примара, началник съм. Дзарана пристигат пет «Мерседеса»-лайновози от Италия. Ще ги чакаш на горното перде. Там жа тваряте барбошки.
-Безплатно? Да не сме прости…
- Парите жа бъдат по-късно. Не разбираш ли? Изпъром трябва да се продадят и сетне…
- Аз всичко разбирам. Ако жа правиш търговия, защо са се набутал тук, в кабинета на примарията?
- Не разбираш защото си прост от нямане. На примара е по-лесно тук да срещне, да изпрате. На него повече вяра хващат защото е власт. Кой жа иска да има работата с един прост овчарин като тебе ?
- Тъй бре! Сега вече съм прост. Тогава отивай и тваряй барбошките на горното перде.
- Хайде, не се сърди, кяр толкова. Шегувам се. Кво става с овцете ?
Директора на « Агроглед» накара да ни вземат тридесет овци…
Начо вади смартфона
- Катьо! Я дай ми номера на «Агрогледа»…Алло! Господин директор? Это заместитель примара…Не знаете такого? Зато я знаю, с кем разговариваю. Если вы не доставите овец на пердето, я собираю советников и передам в прокуратуру дело по поводу 200 гектаров неучтенных угодий, с которых вы и ваш… Что? Хорошо договорились. Разбирам…аз всичко разбирам. Нали сме българи…Но это еще не все. Вы должны сегодня же перечислить на счёт примарии налог на прибыль за прошедший год…Никогда не платили? Это только удлинит срок вашего пребывания в тюрьме…Ничего-привыкайте. Сейчас демократия и гласность…Так что? Договорились? Овец на пердето, стотысяч на счёт примарии до 17 00…
Към Катя
- Тъй, че не бери кахъра за децата.
Към Гочо
- Връщай се на пердето. Вечерта заколи едно шиле. Хайде.
Гочо излиза. Звънят. Катя слуша
- Алло, вам кого? Примара?
Катя с очите прави знак на Начо. Начо показва, че примара цъка.
- Он болен. Заместитель? Хорошо-передаю трубку.
- Слушаю…Европарламент?!!! По какому вопросу? Выборы ? И что уже сегодня приезжают?.. Хорошо, хорошо…встретим. Разумеется. Моя фамилия ?
Катя му подхвърля удостоверението. Начо се кокори и грозно се заканва
- Да-да. Записывайте…Афанасий Степанович…Ур-де-ков. Почему странная? Нет не гагаузская. Болгарская. Не слышали никогда?
От европарламента изпратили делегация…Не можле по-рано да обадят…вече са в Кагул и през два часа тук трябва да ги срящаме…Какви избори?
-В неделя избираме примар.
- Нали имаме примар, Иван Петрович.
- Срокът вече му мина. Сега в неделя избираме нов.
- Кои са кандидатите?
- Няма кандидати…Хич. Никой не ще.
- Как тъй никой не ще ?! Какво жа казвам на делегацията? Че сме диви? И можем да живем без примар? Тогава записвай мен.
- Алло? Да, здесь…От Италия търсят господин …Балотели…представителя на фирмата.
Начо взема слушалката
- Да, да…он здесь. Мы уже договорились об условиях контракта. Можете высылать пять машин. Сколько тонн? Не беспокойтесь. Вам хватит на целый год вывозить…Он должен подтвердить? Хорошо, сейчас уно моменто…
Катя, внимателно слушайки разговора, побърза да обаде на Примара и той излиза бризнат от кабинета. Вика Начо.
- Ела жа ме помогнеш.
Сурнат италиянеца към телефона. Той односложно отговаря:
- Si…Si…Si
- Алло ! Все о кэй. Хорошо, ждём вас во вторник.
- Афанасий Степанович! Делегация европарламента прибыла!
Начо дава указание на примара:
- Сурнете го в кабинета и се заключете там да не излява.
Катя и примара сурнат италиянеца в кабинета. Начо въвежда делегацията.
- Дамы и господа! Располагайтесь как вам удобно…Я вас слушаю.
- Нам хотелось бы поговорит с кем-нибудь из кандидатов на пост примара.
- Я к вашему расположению. Вам просто повезло.
- О кэй. Какую партию вы представляете ?
- Я…э-э-э Партию бизнесменов.
- Вы политикой раньше занимались?
-Да, конечно. Я всегда ею интересовался. Например в школе я был комсоргом, в институте- вторым секретарём райкома.
- Ваше комсомольское прошлое не мешает ли вашей репутации, бизнесу?
- Совсем нет и даже напротив. У меня остались обширные, дружеские связи…
- Есть мнения, что эти связи являются основой красной коррупции в вашей стране.
- Да? Вы меня рассмешили… Я и мои комсомольские, школьные и институтские друзья есть живая плоть от своего народа. Выражаясь вашим языком, мы есть политическая и деловая элита и, естественно, мы друг за друга держимся в одной связке. А иначе как мы сможем соревноваться с вашими, европейскими элитами? А без соревнования получится застой, который мы уже пережили. И один в поле не воин.
- Но коррупция объективно препятствует проникновению в ваше молодое государство норм цивилизации и европейских ценностей.
- Вы уже во второй раз меня рассмешили…Я должен вас разочаровать. Если мы снимем все ограничительные барьеры между вашими и нашими странами, от ваших ценностей ничего не останется.
- Почему вы так считаете?
- Потому что мы с детства приучены выживать при самых неблагоприятных условиях, а ваше население- избалованные дети и верят, что какие-то параграфы их защитят. Так в жизни не бывает. Уж, коли вы сделали нам вызов, то теперь будьте готовы встретить армию советских гастарбайтеров и бизнесменов, которую ваши журналисты окрестили «русской мафией».
- А почему «советских»? Вы же в Молдове живете и Советского Союза уже нет.
- Я вам открою жгучую тайну. Советского Союза никогда не было. Была Красная империя. Благодаря вам она рухнула, и теперь будет настоящий Советский Союз. А ваш Евросоюз-это бумажный тигрик, которого не боятся даже мышки…
Господа! Я должен перед вами извиниться. У меня назначена встреча с избирателями. На все технические и организационные вопросы вам ответит наша секретарь Екатерина. Всего доброго.

Понеделник.
Кабинетът на примара. Влиза стария примар: опухнал, сърдит, омърлушен и заварва Гочо и Начо.
- Бря! Какво правите тук? Кой ви пусна? Ти, Начо, съвсем обнагля-си седнал на моето място! Я махай се оттук!
- Ей, господине! Ти още не си изтрезнял ? В неделя аз съм избран за примар. 83 %- «за». Ето виж и чети, ако можеш…
- Нищо не разбирам…
- И няма да разбереш. Ти два дена пука с италиянеца у Кавлашкин Васил, и сетне цяла нощ спа в тяхната плевня. Кой сега ти е крив?
- Мамка ти, аз Урдеша! Жа ми ставал примар! Я измитай се оттук, дорде не си откачил!
Начо скача от стола, хваща примара и го избутва от кабинета.
- То с нашите хора саде демокрация остава да вършеш.
Хваща примара за гушата
- Имаш ли още нещо да питаш?
- Хай, стига, стига…Дай да се разберем…Какво аз сега да правя? Може да ме вземеш в своя бизнес?
- Не може. Аз с институти и дипломи не вземам.
- Защо ли? И два езика знам.
- Не може. Тае работа не може да се върше с език. В нашият бизнес е най-главното да тваряш и да трупаш, да тваряш и да трупаш…
- Кво да трупаш? Барбошки?
- Нали казах, че не те бива! Не барбошки да трупаш…парички да трупаш…мани, мани…инцелез?
- А ти жа можеш ли да трупаш? Нямаш и осем класса завършено.
- Паричките се правят не с учене, а с акъл. Ти имаш два диплома, а пък акъла ти е плитък. Си оставил примарийската казна празна. Дорде ти с италиянеца пукахте, «Агрогледа» перечисли сто хиляди на сметката. А пък аз не бях още примар…Дзарана пристигат от Италия пет камиона. Отиваш с Гоцето на горното перде и жа тваряте там барбошки. Гочо ти жа бъдеш старший. Жа му намериш чизми. Хаде стига приказки…
Звънят. Начо слуша.

- Да вы что?!! Не может этого быть! Да-а-а! Вот это влипли!
- Какво се случи?
- Кво-кво… Шарено око…Това все такива като тебе… с дипломи. Грешка имало. Неправилно превели обявата от италиански и я напечатали в «Маклер». Словото « piselli» имало две значения: горох и барбошки. Барбошки имаме, а горох нямаме…И дзарана пет камиона жа се тук…Значи, тъй Иван Петрович! Жа се доведе да сядаш на мястото си.
- Не разбрах. Нали, уж има избори в неделя.
-Резултатите още не се утвърдени.
- А ми ти, какво жа правиш?
- Връщам се на пердето. То с такива учени като вас може ли да се върти бизнес ?
- Как жа се върнеш на пердето? А ми контракта? Жа върнем камионите празни ли?
- Сядай на телефона и търси груз на Италия. Какво толкоз? Например –винена кал. Има колкото щеш по винзаводите.
- Начо! Кяр, те се моля. Оставай в примарията-началник ще те направя!
- Не ми трябва твоето началство. Аз се връщам при вцете.

Пердето
Декорациите и мизансцената е от първата картина

- Наче, ти наистина не си цял в главата. Те предложиха да бъдеш началник, а ти…
Кво не си видял тук ?
- Тук, на пердето всичко е истинско. Ако няма да шаваш, няма да лапаш. А там може саде с лъжи да се хранеш.
- Че храни се с лъжи, ако има простаци…Парите не миришат.
- Миришат, Гоце…Изпъром, когато са малко-уж нищо. А пък. сетне, когато се угадиш-вече е късно. Душата ти е отровена и ти искаш все повече и повече. Парите са черна магия.
- По ли е хубаво да се тровиш от ядове, че си без пари и беден ?
- Затова човекът има акъл, за да не залита от една страна към друга .
- Да е тъй животът щеше да бъде сив, скучен и лицемерен както в една черква: всичките се правят на светци, а мислят саде за лакомии. Поповите саде кравайчета събират…гледат надолу и мислят за голу…
- Който е в съгласие с душата си и съвестта, нивга няма да му е скучно.
- Отде знаеш? Откога си станал набожен? Защото не можа да излъжеш италиянците и да им продадеш 50 тона барбошки, които нищо не те струваха? Тъй е. Щом човек види, че има по-хитри от него, тутакси бърза при Господ… Дай ми, Боже сила, и аз да извъртя някой.
- А ти не ли те изстрах от Господ7
- Закво да ме изстрах? Аз барбошки не продавам и за примар не се взимам…Гряхове на душата не взимам и нямам.
- Ако нямаш гряхове-не означава, че барем нещо имаш. Може да си празно място или един кютюк. Тук стои –кютюк, там го преместиш- пак нищо. Кютюк си е кютюк. Защо му е на Господ един кютюк?
- Един кютюк през зимно време може и човек да стопли, да го нахране и спаси…Господ нищо напразно не държи. Това саде човеците правят разни боклуци , развалят природата и най-много твоите бизнесмени. Сила и ум имат-душа нямат. И заместо серце -калкулатор е дурдисан.
- Без бизнесмените щяхме да бъдем диваци и да живем по дърветата гачи маймуни.
- Кой ти каза? По-рано, в съветското време нямаше бизнесмени, но имаше закон и хората си имаха занаят. Сега бизнесмени пълно, ама няма кой да им работи. Едните не им привира, другите не щат да бъдят аргати на своите однокласници, комшии, роднини. По-добре да си аргатин в чужбина: там никой не те познава и няма да те плюй в душата.
- Защо тогава ми намираш майна, че се отказах да бъда началник в примарията?
- Защото си самогъзник. Виждаш, че Иван Петрович не му привира да управя селото и саде му се подсмиваш…Хем хората се залъгаха и гласуваха да бъдеш примар.
- Хората са лесни. Те все чакат някой да им уреди живота за «спасибо». Седят и чакат.
- А какво искаш да правят? Да скачат?
- Да шават, да мислят, да се учат…да се борят. Сами не знаят какво искат.
- То сявга е било тъй. Затова народа чака водачи: да им дават акъл, ясна цел, а не е пари.
- Едно магаре и то знае какво иска…
- Магарето има стопанин. Лош, не лош- нали го гледа, събира му зайре, лекува го. А кой е нашият стопанин? Крие се. Плаща на всякакви хайдамаци да ни мътят душите, да се избиваме, да враждуваме.
- Ти, Гочо готов си комунист ! Хайде да те изберем парторг на нашето перде. Аз съм «за».
Звъни Гочовият мобилник
- Иван Петрович? Какво става с италианците ?...Бря! Да не му се надяваш! Ние таман имаме партийно събрание и изнесохме на Начо предупреждение.
( към Начо) Иван Петрович казва, че италианци като научили, че ти се върна на пердето, решили да се вложат в завод за вадене на овчи кожи. Те казват, че с такъв бизнесмен като Афанасий Урдеков може да се печели и от магарешки бодил. Кадры решают всё!
Тъй, че товарищ Урдеков събирай си дребушлъците и се премествай в кабинета. Ще правите нов контракт. Иван Петрович и Кавлашкин Васил вече се готвят.
Чува се автосигнал. Гочо хваща вързопа, се прегръщат с Гочо и изчезва. Чуват се магарешки рев, блеяне и кучешки лай. Гочо умислен, прави няколко крачки към пердето и забелязва злополучният «Маклер», който развали привичния му живот. Той го взима, разгръща, се зачитва…Звучи гласът на Начо
-- Ако нямаш гряхове-не означава, че барем нещо имаш. Може да си празно място или един кютюк. Тук стои –кютюк, там го преместиш- пак нищо. Кютюк си е кютюк. Защо му е на Господ един кютюк?

Занавес
← Места нашего детства Тукански марш-бросок →

Комментарии 3