Любовната тайна на двореца в Балчик.

0
Голосов: 0

1007

Любовната тайна на двореца в Балчик.

По Букурещкия договор от 28 юли 1913 г. Южна Добруджа е дадена на Румъния. През август крал Карол и кралица Мария (цялото й име е Мария Александрина Виктория де Единбург и Кобург) правят обиколка на придобитата територия. Кралица Мария е очарована от посещението си в Балчик, затова решава там да построи резиденция.
През юни 1914 г. първото крило е готово и тя отива в Балчик. Всичко тогава е разкопано за строежа и кралицата остава с неприятно впечатление. Нарежда веднага да започне облагородяване на района, но се оказва, че няма кой да го направи, трябва да повикат специалисти от Австро-Унгария. Тогава при нея се явява мъж във военна униформа, но без пагони, и казва, че може да се заеме с тази работа.
Това е Стоядин Савчев, наскоро демобилизиран офицер от българската армия
Кралицата го пита има ли познания за тази дейност. Той й отговаря, че е завършил военното си образование в Неапол, а там през ваканциите, за да припечелва пари, е работил по поддържането на парковете на двореца. Макар и колебливо, кралицата му възлага работата. В края на август обширен район е превърнат в екзотична градина – жасминови храсти, езерце с водни лилии, благоуханни бели, жълти и червени рози, кипариси, а има и две магнолиеви дръвчета. Когато Стоядин Савчев развежда кралицата из нея, тя остава очарована. Двамата говорят френски и отлично се разбират. Сядат за почивка в беседката край езерцето и тогава погледите им за първи път се срещат отблизо. Може би в този момент
между тях пламва първата любовна искра,
но тогава те не я осъзнават. Но и двамата започват да желаят следващите срещи и те зачестяват.
В края на септември обаче Мария трябва да се върне в Букурещ, решава да тръгне на 1 октомври. На 30 септември за последен път се разхождат със Стоядин в градината. Той набира огромен букет червени рози. Когато й го поднася, трънчета убождат пръстите й и тя го изпуска, затова казва на Стоядин да го отнесе в покоите й. От убоденото място е бликнала малко кръв, която Стоядин избърсва с листа от жасмин. Когато решава да си тръгне, кралица Мария го спира с думите „Остани, може би това е последният път, когато се виждаме“.
Преживяната нощ обаче толкова силно я впечатлява, че тя се връща в Балчик само след три месеца, в навечерието на Нова година, а през това време Стоядин Савчев е назначен за иконом на двореца. Едва дочакват да се срещнат и да останат насаме, за да се вплетат в любовна прегръдка и да се обсипят с ласки и целувки. Задоволяват дълго сдържаната страст, което и за двамата било мъчително, и след това сядат на празничната трапеза.
Стоядин отстрелял фазан и го сготвил, осигурил петгодишно отлежало карабунарско вино и цигански оркестър,
който свири български и румънски песни. Когато настъпва Новата година, Стоядин поднася на своята възлюбена сребърен пръстен с намерена от него перла в мида в морето. Тя също му е подготвила подарък – униформа с пагони на майор от румънската армия. Стоядин коленичи пред нея, целува й ръката и казва: „Кралице моя, аз съм офицер от българската армия и затова не мога да приема този великодушен подарък“. Тогава
кралицата сваля диамантения си пръстен и го поставя на ръката на Стоядин
с думите „Отсега нататък само смъртта може да ни раздели“. За съжаление, човешкият живот е кратък. Кралица Мария умира през 1936 г. По разбираеми причини Стоядин няма възможност да присъства на нейното погребение. Но той продължава да се води като иконом на двореца в Балчик. На свои разноски прави параклис в чест на Мария. Когато усеща, че наближава краят на живота му, пожелава да бъде погребан до параклиса, така душата му с тази на неговата възлюбена да се срещнат отново в отвъдния свят.
По желание на кралица Мария нейното сърце е погребано в градината на двореца
в Балчик до морския бряг. След връщането на Южна Добруджа на България през 1940 г., включително и на Балчик, то е преместено в замъка Браун в Румъния. Строежът на двореца продължава до 1930 г., а след връщането на Балчик към България ректорът на Софийския университет превръща малката градина, направена от Стоядин Савчев, в огромен парк.
Дворецът в Балчик или чудният свят на кралица Мария
Това е история за любовта. Любовта, която не познава граници. Онази, грешната. Праведната. Лудата. Любовта без епитети, без въпросителни, без съмнения. Любовта, която идва веднъж, но дори когато си отива, остава близо до нас. Да, тя съществува, дори и да не вярвате в нея. Има различни форми и имена; понякога е кратка, а друг път трае цял живот, но независимо от отреденото ни с нея време, целта й е една: да ни направи по-щастливи.
„Любовта живее в моето сърце непрекъснато. Нито едно сърце не може да забрави преживяното“. Тези думи принадлежат на румънската кралица Мария – жената, която обичала да казва, че сърцето й завинаги ще остане в Балчик.Тяхната любов започнала през 1921 г., когато Мария за пръв път посетила малкия крайморски град (по това време част от Румъния). Останала очарована от спокойствието на мястото, както и от живописния морски бряг. Запазила спомена за красивия Балчик и не след дълго се върнала отново…този път завинаги.
Мария Александрина Виктория де Единбург или просто Миси. Дъщеря на дука и дукесата на Единбург и Кобург – Алфред и Мария Александровна, и внучка на английската кралица Виктория. Принцеса по произход, кралица на Румъния вследствие на брака си с принц Фердинанд Виктор Алберт Мейнред де Хохенцолерн (1865-1927 г.).Примерна съпруга и майка на шест деца, любимка на народа заради своята доброта. Винаги усмихната, елегантна и красива, Мария обирала овациите навсякъде, освен в личния си живот. Там била една жена, омъжена не по любов, а по задължение, както обикновено се случва дори в живота на принцесите… Дали е била щастлива? Може би да, а може би – не съвсем. За историята важни са не чувствата, а фактите. Съгласно тях, на 49-годишна възраст Мария избрала Балчик, за да започне живота си отначало. И да създаде собствен свят, в който имало изобилие от любимите й бели лилии, разбирателство между хора и религии, прекрасна архитектура, поезия и дъх на море…
Изграждането на дворцовия комплекс в Балчик започва през 1924 г. и завършва през 1936 г., като първата построена сграда е резиденцията на кралица Мария, която тя нарича „Тихото гнездо“. Днес вилата е отворена за посещения. Запазени са част от автентичните предмети и обзавеждане, както и оригиналните икони от дворцовия параклис „Стела Марис“. Тук ще видите ваната, която Мария използвала, нейният гардероб, огледала, фотографии и други предмети, които все още пазят спомена за тази изключителна жена с блестящи сини очи и заразителна усмивка.

Вила „Тихото гнездо“ има интересна архитектура, съчетаваща елементи от източната и западна култура. От верандата на третия етаж се разкрива гледка към морето, а виещи се стъпала водят към пръстеновидната тераса на минарето. То няма религиозна стойност, но е изградено като реверанс към културните традиции на Балканите, както и купола на сградата, който е във византийски стил. Като последовател на бахайското религиозно учение, Мария вярвала в равенството на всички хора и религии, в толерантността и любовта към ближния.
И наистина, всичко в кралската резиденция е създадено с внимание към детайла, по начин, който да се впише в естествената среда – от сградите до цветните градини. Комплексът разполагал с отделни вили за кралското семейство и обслужващия персонал, поща, параклис, шивалня, винарна, столова, овощни градини, лозя и др. Едно от любимите места на Мария в двореца бил мраморният трон с гледка към морето, разположен в близост до „Тихото гнездо“. Според разкази на нейни приближени, кралицата обичала да седи там, взирайки се в морската шир. Това било мястото, на което Мария чакала своята последна любов – арабина Али. Няма категорични доказателства дали двамата са били любовници или просто приятели, но е факт, че Али често посещавал Мария. Двамата се разхождали с часове или се усамотявали в „Пушалнята“ – пристройка до „Тихото гнездо“, обзаведена в ориенталски стил, където кралицата и гостите на Двореца прекарвали времето си в разговори и пушене на наргиле.
Дворцовият комплекс в Балчик е разделен на две части: в западната се намират всички жилищни и административни постройки (символ на материалното, зоната на бита), докато на Изток са разположени градините и параклиса „Стела Марис“ (светът на духовните търсения и любовта). Границата между двата свята – на материята и духа, е Мостът на въздишките. Според поверието, ако си намислите желание и преминете три пъти по моста със затворени очи, то ще се сбъдне. Предупреждавам – не е лесно :)
След като минете по Моста на въздишките, ще се озовете в прекрасните градини на двореца, всяка от които носи различно име („Синята вълна“, „Божествената градина“, „Гетсиманската градина“ и др.). Отделете си време за бавна разходка, за да се насладите на перфектната хармония на цветните алеи. Вдъхнете аромата на рози и море и се опитайте да отворите съзнанието си за красотата. Защото дворецът в Балчик е създаден, за да ни напомня за нея…
Дворецът в Балчик
В източната част на комплекса ще можете да разгледате т.н. Нимфеум (Храма на водата), където кралица Мария посрещала всеки свой рожден или имен ден, и където и до днес звездите на нощното небе се отразяват във водното огледало в центъра на храма.
Параклисът „Стела Марис“ е последното място от дворцовия комплекс, което посещаваме. Някога тук, в специално ковчеже с герба на Румъния, се съхранявало сърцето на Мария. Кралицата умира на 63 години, а по нейно желание сърцето й остава в любимия й дворец край морския бряг. Там, където любовта изглежда така близка и възможна, а греховете се стопяват в безкрая на морето, подобно на идващи и отминаващи вълни… След връщането на Южна Добруджа на България, сърцето на кралица Мария е препогребано в замъка Бран в Румъния.
Дали душите ни имат нужда от карта, за да намерят покой? Или завинаги остават там, където са били най- щастливи? Докато се разхождате из владенията на румънската кралица, ще имате усещането, че тя е там, във всеки камък, цвете или дърво. Ще очаквате да се появи на Моста на влюбените, за да ви покани да разгледате градините. Ще я потърсите в спокойствието на „Тихото гнездо“ и ще си я представяте как седи на трона си с гледка към морето…Мария ще бъде до вас, защото духът й е неразделна част от Двореца. Навярно причината отново се крие в любовта. Ако си създал нещо, влагайки в него сърцето си, то остава там, вградено в красотата, която си сътворил за себе си и за другите.
← С. Мавроди и мой друг Пеця. Как украли миллиард в Молдове? →

Комментарии