Лиляна моме. Г. Иванов пиеса

0
Голосов: 0

173

Лиляна моме. Г. Иванов пиеса

Лиляна – млада жена – художница

Георги - млад мъж, майстор-дърводелец, съселянин на Лиляна

Госпожа Донка Димитрова – майката на Лиляна

Иван Димитров – бащата на Лиляна

Господин Стойков – представител на министерство на културата

Господин Лазаров – художник

Действието се развива в българско планинско селце.

Сцената представлява селски двор. Декорът е съставен от купчини сено, царевица, кофи с вода, бидони за мляко и т.н.

Отстрани стои статив за рисуване, четки и няколко картини.

Звучи музика от песента „ Лиляно моме“.

На сцената излиза танцов дует, изиграват танц под звуците на песента „ Лиляно моме“.

След танца, танцьорите напускат сцената. Музиката затихва ( звучи съвсем леко ).

На сцената излиза Лиляна.

Взима една стара престилка, слага си я, започва работа из двора.

Зазвучава първият куплет на песента „ Лиляно моме“.

Лиляно моме, Лиляно,

Я стани рано призори,

Я стани рано призори,

И либето си посрещни.

Лиляна пълни кофите с вода, донася сено и царевица за козите. След това взима метла и започва да мете двора.

Като приключи с работата, тя сваля престилката, отива към статива, взима четка и започва да рисува.

На сцената излиза Донка Димитрова – майката на Лиляна ( музиката спира ).

Донка: Пак го захвана това рисуване ....На козлетата вода сипа ли?

Лиляна: Сипах им, майко. И вода им сипах , и малко сено им дадох.

Погледни този пейзаж, майко, не е ли красив? Това е нашата планина сутрин, когато изгрява слънцето.

Донка: Каква полза от картините ти ?Те само ти губят времето, а ние пари трява да печелиме. Баща ти със стадото скоро ще се връща от планината, трябва да ги издоим, и купувачите за мляко чакам, да дойдат и за сиренето купувачите чакам.

Лиляна: Но нали видя, майко, две от моите картини ги избраха за изложби в Софиска галерия..

Донка: От изложби пари няма, а ние работа всеки ден имаме.

Лиляна: Хубаво , майко, ще поработя малко над картинита си и идвам да ти помагам.

Донка се скрива зад кулисите.

Пак зазвучава музика. Лиляна продължава да рисува.

На сцената излиза млад мъж – Георги. В ръцете си държи няколко дървени рамки за картини. Известно време той отстрани наблюдава как Лиляна рисува. После я приближава ( музиката затихва ).

Лиляна се обръща и забелязва георги.

Лиляна: Ооо, Георги, здравей ! Виждам че си ми направил още рамки !? Благодаря ти! Хубаво е че селонто ни има толкова добър майстор.

Георги: Това не са всичките рамки. Направих няколко и от дъб, само че малко повече време им трябва, да се залепят по-здраво. Тях утре ще ти ги донеса.

Лиляна: Благодаря ти, Георги! ( Лиляна взима рамките от ръцете на Георги,

поставя ги до палитрата и вади портмонето си от чантата ).

Лиляна: Ей сега, Георги, само да извадя парите и ти плащам за твоята работа. ( Лиляна отваря портмонето , вади от там пари , преброява и ги подава на Герги ).

Георги: Не , Лиляна, няма нужда да ми даваш пари. Аз пари за рамките от теб няма да взема.

Лиляна: ( учудено ): Но защо не искаш да вземеш, не разбирам ....

Георги: Така съм решил. Недей да спориш.

Лиляна : Ти рамки отдавна ми правиш , Георги, и винаги съм ти плащала.

Какво се промени?

Георги: Може и нищо да не се е променило, само чче аз разбрах някои неща, които преди не са ми били съвсем ясни.

Лиляна: Кои са тези неща , които си разбрал , Георги?

Георги: Преди съм те въсприемал като приятелка, като момичето от нашето село, а сега разбрах....

Лиляна : Какво си разбрал, Георги?

Георги: Разбрах, Лиляна...... разбрах че те обичам

Лиляна: Недей , Георги, спри....защо ти е това...

Георги: Така стоят нещата при мен...... а щом е така, пари за рамки от теб няма да взимам.

Лиляна; Ня знам какво да ти отговоря, Георги...Но щом пари за рамки няма да взимаш, на мен ще ми е съвестно да ти ги поръчвам.

Георги: Ти можеш и да не ги поръчваш, аз и без това знам какви рамки ти трябват и ще продължа да ги правя, това ти не можеш да ми го забраниш.

Лиляна: Хубаво, Георги, щом е така, аз пак ще намеря начин как да ти се отблагодаря за работата ти.

Георги: Според мен тук няма много за мислене. Всичко отдавна е измислено. Бог е създал мъжът и жената на тази земя за да си помагат, да живеят заедно, да се обичат.

Лиляна: За мен всичко това е някак ....неочаквано, Георги.Не съм готова да го обсъждам. А за да те отблагодаря за рамките, ще ти подаря една моя картина.

Лиляна избира една картина от своите и я показва на Георги.

Лиляна: Ето тази ( показва картината на Георги ) Харесва ли ти тази? Твоя е , подарявам ти я .

Георги: Харесва ми ! Благодаря ти. Лиляна.Само че ще те помоля да я оставиш при себе се , а пък аз ще идвам да я гледам, така ще се виждаме по-често.

На сцената излиза г-жа Донка Димитрова – майката на Лиляна.

Донка ( недоволно ): Пак дойде тоя.( говори на Георги ) – Какво си седнал тука? Вкъщи нямаш ли си работа?

Лиляна: Майко, не се дръж така, не му се карай, Георги ми донесе рамки за моите картини.

Донка: Ами да ги остави и да си ходи...( говори на Георги ) Колко пъти вече съм те молила да ни продадеш ваща нива в планината...не я исползваш, така си стои..А ние имаме нужда от нея , цяло стадо кози трябвацда пасем.

Георги; Не съм решил още какво да я правя тази нива, леля Донке. Аз съм я наследил от баща ми, а той пък на своя ред от неговия баща.Тази нива ни е фамилно наследие. Трябва да ме разберете, трудно ми е да я продам.

Донка: Ами тогава нямаш работа тук, като решиш да продадеш вила ата, тогава ела!

Лиляна: Моля те , майко, успокой се, Георги вече си тръгва.

Лиляна хваща Георги под ръка, отвежда го настрани и тихо му обеснява.

Лиляна: Не и се сърди, Георги. Ядосана е , ще и мине.

Георги си тръгва.

Донка: Готова ли си , Лилянке. Баща ти и идва с козите, сега много работа ще имаме.

Донка напуска сцената.

На сцената излизат двама танцьори, играят танц под съпровод на „Лиляно моме“.

Танцът продължава 6 – 8 минути.

Танцьорите напускат сцената. Музиката продължава.

На сцената излизат лиляна и Донка, работят из двора, изнасят кофи и бидони за мляко. Имитират изготвянене на сирене.

След приключването на работата, жените подреждат и почистват двора.

На сцената остава Донка. Към нея приближават двама мъже. Официално облечени, с представителен външен вид. Единия от тях заговаря Донка.

Предст. на мин-во на кул-рата: Добър ден, госпожо. Мога ли да ви попитам?...

Донка: Добър ден! Кои сте вие?

Пр. на мин-во на кул-рата: Дали сме на нужния ни адрес? Тук ли живее г-жа Лиляна Димитрова?

Донка: ( уплашено ): Да, тук живее. Защо? Какво е направила? ( вика дъщеря си ). Лилянке , я ела насам, търсят те. Кои са тези хора и защо те търсят?

Лиляна: Не, знам, майко, кои са? Но те, сигурно, ще ни кажат.

Пред. на мин-во на кул-рата: Значи вие сте госпжица Лиляна Димитрова? Много ни е приятно да се запозная с вас. Аз съм Любомир Стойков – представител на министерство на културата на България. А този господн ( посочва другият мъж ) е господин Лазарв – той е художник.Запознахме се с вашите картини в една от софийските галерии. Впечатлени сме! Тук съм за да ви предложа....- по-точно да ви помоля да участвате с вашите картини в изложба, която в същото време ще е и търг, която ние ще ви организираме. Искаме да я проведем тази изложба в едно малко градче, в Молдова. Там живеят наши братя, наши съотечественици - бесарабски българи.

Донка: Тпва , сигурно, е далече, а ние си имаме много работа, а и излишни пари нямаме за това пътуване.

Г- н Стойков: Не се притеснявайте за разходите, нашето министерство изцяло ще ги покрие. И командировачни ще и изплатим на госпожицата, а и там ще има възможност да представи и продаде своите картини.

Лиляна: Раскажете ни малко за този гард.С каква цел, по какъв повод сте решили да направите изложба на моите картини точно там.

Г-н Стойков: Малко градче е,намира се в южната част на Молдова, нарича се Тараклия. Съвсем скоро имат голям празник – навършват се 200 години от основанието на града. Тогава там са се заселили първите заселници от България.Там искаме да представиме твоите картини. Те по превъзходен начин представят нашата България, нашата природа – на хората които искат да я опознаят.

Лиляна: ( говори на майка си ): Майко, моля те, нека да отида, нека я направя тази изложба. Иска ми се да покажа творбите си на хората.

Донка: Ами щом министерството плаща, отивай.

Донка маха с ръка и напуска сцената.

Лиляна: ( на господин Стойков въодушевено ): Г-н Стойков, съгласни сме! Кога тръгваме? ( хваща две от картините си ).

Г- н Стойков: Картините трябва да се превозват много внимателно. Ето, г-н Лазаров ще се заеме с това. Той ще докара специални контейнери за вашите картини.

Г-н Лазаров: Да, бих искал да разгледам картините ви. Да видим и размерите.

Г- н Лазаров, г-н Стойков и Лиляна разглеждат картините, предават си ги едина на друг, напускат сцената.

Зазвучава мелодия от песента „ Лиляно моме“. Танцов дует излиза на сцената и изиграва народен танц. Танцът продължава 8-10 минути. След танца напускат сцената. Музиката продължава да звучи.

Малка пауза.

На сцената излиза Лиляна, в едан ръка държи пътен сак, в друга – картина.

Музиката затихва.

Лиляна: ( извиква ) : Майко , къде си, върнах се.

Оставя сака на земята, оглежда двора.

На сцената излиза Донка – майката на Лиляна.

Лиляна: Мамичко, скъпа, здравей, дойдох си !

Донка: ( оглежда дъщеря си отгоре до долу ): Здравей, дъще!

Лиляна: Нямаш представа , майче, колко интерсно ми беше пътуването.

Донка: Картининте ти къде са, Лилянче?

Лиляна: Представи си , майко, не ми останаха картини. В този град – Тараклия ( казва го въодушевено ), хората много се интересуват от живопис и обичат да купуват картини. Изкупиха всичките ми картини. Еданата картина я купи нашият посланник в Молдова- г-н Панайотов.

Донка: Тази ( сочи картината , която е в ръката на Лиляна ) не искаха ли да я купят?

Лиляна: И тази искаха, но аз не я продадох. Тази не е моя, подарих я на Георги преди пътуването.

Донка: Да беше продала и нея. Друга щеше да му нарисуваш.

Лиляна: Не , майко, как бих могла. Георги може да ми се обиди.

Донак: На теб не ти ли е все едно, дали ще ти се сърди.

Лиляна: Не, майко, не ми е безразлично това. Той е добър и не искам да го засегна.Докато ме нямаше, идвал ли е да ме търси?

Донка: Идвал е , всеки ден . Омръзна ми да го гледам.

Лиляна: Нищо лошо не ти е направил, майко.Защо не го харесваш толкова много.

Донак: Забелязвам, този Георги прекалено взе да те интересува.

Лиляна: ( прегръща майка си ): Домъчна ми за вас , майчице, за теб, за Георги, за татко. Той къде е ? Пак ли е със стадото в планината?

Донка: Ами къде дугаде ...Нали все спестяваме, разчитаме че Георги ще склони нивата си в планината да ни продаде.

Лиляна: Виж , майко, погледниколко пари съм спечелила от картините си.

Лиляна вади от чантата си пари и ги показва на Донка.

Лиляна: Тези пари, мисля че, ще са достатъчни да платим нивата. Пък и отгоре даже....

Донка: ( гледа парите ): Лелееее.....колко много пари....за да спечели толкова, баща ти, много время трябва да пасе кози.

Лиляна: Аз, майко, ще ходя да се пооправя, сака ще разопаковам. След малко излизам да ви помогна тук.

Лиляна взима сака и напуска сцената.

Донка си слага старата пристилка на Лиляна, взима метлата и започва да мете двора.

От другата страна на сцената излиза Георги.

Георги с леки стъпки приближава Донка ( като си мисли че това е Лиляна ).

Георги: Лилянке, мила, колко мъчно ми беше без теб.( опитва се да прегърне Донка ).

Донка: Ей....дивак... ама какво ти става, я се махай.....

Георги се отдръпва уплашено, спъва се и пада.

Георги: ( иправя се и се отупва ): Ляле Донке, простете ми. Чух че Лиляна се върна, помислих ви за нея.

Донка: Я се махай.....мислел той.....

Зазвучава втори куплет на песента „ Лиляно моме“.

Не е излязла Лиляна

най е излязла майка и

най е излязла майка и ( люти си препли гонеше )

и си на георги думаше.

Докато звучи песента Донка се кара на Георги.

Музиката затихва.

Донка: ( продължава ); Казах ти да се махаш. Лиляна няма да излезе, не може да излезе, болна е.

Зазвучава музика и се изпълнява пследващият куплет от песента „ Лиляно моме „.

Иди си, Георги, иди си,

Лиляна болна легнала,

Лиляна болна легнала

И не може да стане.

Музиката спира.

Донка: Недей да чакаш, върви си ! Казах ти, лиляна няма да излезе!

През това време зад гърба на Донка се показва Лиляна, маха му с ръка за поздрав. Георги я забелязва и и се усмихва.

Донак: Тоя пък....защо ми се хилиш..? Казвам ти , Лиляна е болна, а той ми се хили.....

Донка поглежда назад, вижда Лиляна.

Зазвучава музика и се изпълнява последният куплет от песента „ Лиляно моме“

Недей го лъга мале ма

Аз съм си Георги любела

Азсъм си Георги Любела

За него ще се оженя.

По време на звученето на песента Лиляна отива при майка си Донкаи двете се прегръщата.

Музиката продължава.

Донка хваща за ръка дъщеря си и я отвежда при Георги.

Взима ръката на Георги и слага ръката на Лиляна в неговата. Отдръпва се и ги прегръща. Напуска сцената.Георги и Лиляна остават сами.

Музиката затихва.

Георги и Лиляна стоят хванати за ръце и си гледат в очите един на друг.
Георги: Много ми беше мъчно за теб, Лиляна.

Лиляна: И ти ми липсваше, Георги.Затъжих се за теб, за нашето село, даже за козите се затъжих, представяш ли си ...

Георги: кажи сега , лилянке, къде си ходила, какво интересно си видяла. Раскажи ми всичко.

Лиляна: Бях в едно градче в Молдова – Тараклиясе нарича. Там имаше голям празник - юбилей – градът навърши 200 години. Надойдоха много гости. Направиха и изложба на моите картини. Върнах се само с една картина. Тази картина е твоя, сърце не ми даде да я продам.

Георги: Самото градче хареса ли ? Красиво ли е?

Лиляна: Градчето е страхотно.Малко и китно с много зеленина. В центъра има голям градски площад, покрит с павета. Колко хора изиграхме на тоя площад.До него е паркът, с много дървета, пейчици и страхотно езерце. Водата в езерцето е бистра, почти прозрачна, даже се вижда как плуват различни риби. А по средата фонтан, който свети през ноща.

Имат си в Тараклия и български театр.Към самата сграда води един широк, хубав път. Вечерта този път се освещава от фенери, които са навсякъде.

С времето малко не ни провървя, хладно си беше. Но като влязохме в сградата на театъра веднага пуснаха отоплението и след малко стана топло и уютно.

Но това не е най-важното. Най-вече ми хареса атмосферта на това градче.Хората са топли и отзивчиви.

На сцената излиза Иван Димитров- бащата на Лиляна.

Иван: Здравей, дъще, дойде си , красавице. ( Ибан и Лиляна се прегръщат, целуват се ). Здравей, Георги.

В това време на сцената излиза Донка.

Иван: Добре че си тук, Георги.Най-накрая съм събрал нужните пари, за да ти платя нивата.

Донка: Къде са тези пари?

Иван: При мен са. ( вади пари от джоба си ).

Донка: Дай ми ги на мен ! ( взима парите от ръцете на Иван ).Тези пари при нас ще останат.

Иван: Защо? Размислила ли си да купуваме нивата от Георги?

Донка: Тези пари за друго ще ни трябват.... за свадбата ще ни трябват...за свадбата на Лиляна и на Георги ! А след свадбата Лиляна и без това ще стане собственичка на тази нива.

Иван: Вярно ли чуват ушите ми !? Лиляна ще се омъжва за Георги?

Георги: Да, чичо Иване, ние с Лиляна решихме да се оженим. За това ви моля да ни благословите на щаслив живот.

Иван: Благословям ви , деца . Дълъг и щастлив живот ви пожелавам. ( Иван прекръства Георги и Лиляна, целува дъщеря си, прегръща Георги )

Обръща се към жена си Донка.

Иван: Като се оженят, ще сме вече едно семейство и тази земя ще е наша....

Георги: Дааа...станали сте по-богати с един гектар земя, а аз вече имам цяло стадо кози...

Иван: Ех, че е хубаво !

Зазвучава музика.

На сцената излизат всички задействани в пьесата актьори и заедно изпълняват песента „ Лиляно моме“.
Край
Теги: лиляна
← Библейский проект глобализации Моите корени. Школни съчинения →

Комментарии