Легенда за Гайдабулата

0
Голосов: 0

1314

Легенда за Гайдабулата


Картина 1
Буджашки кър. Чува се хлопането и звънтенето на пасещите се овци, блеене, подсвиркване на овчарина. На предният план-пресъхнала чешма. На един салкъмов пън е оставена чанта и опряна китара. Задава се звук на мотоцикъл. Заглъхва. Появява се момиче-Елена: бриджи, каска, фланелка, кожено яке…Подсвирва, маха с ръката, сваля екипировката, оглежда се. Вижда Борис, наближаващ с коса в ръката.

Б - И тука ли ме намерихте?! Кой те прати?
Е- Майка ти. Кой друг? Скришната от баща ти, се яви у нас през ноща… Какво е станало у вас? Защо се криеш из къра гаче айдутин?
Б- Заради старият.. Че не съм работил, че много пукам, че нямам мъзги…Сама знаеш…
Е- Знам. У нас същото. Мама ката ден ми яде джегеря заради мотоциклата. Иска срочно да ме омъже.
- А ти какво чакаш?
- Предложения, признания и гореща любов…
- И какво? Няма ли?
- Както виждаш.

Борис взема китарата, сяда на пъна, започва да дрънка и да пее. Елена подхваща песента и прегръща китариста.

Е- Време е да се връщам. Ти, как не те изстрах да нощуваш тук?
Б- По-добре тук да беря страх, отколкото вкъщи да беря ядове. Все едно на никой не трябвам …Ето и ти бързаш.
Е- Нашите да знаят, че те нося ядене жа има какво да врънкат. Може и някой шамар да откача…Жалко ми е за майка ти. Тя, горката ми се моли: « Еленко, мале, занес на Борето нещо за ядене. Какъв-то е серсемин-може и да гладува и някаква бела да направи…Хлапешки акъл.»
Б- Да не се кахъри. От глад няма да се фикна. Ай, го колко диви череши има, черници…Жалко чешмата не тече.
Е- Тае чешма е омагьосана. Не знаеш ли? Тъй казват старите хора. И мястото това е много лошо. Не бива да оставаш тук.
Б- Защо ли?
Е- Това място се казва Гайдабула. Тук през ноща се явяват самодиви и, ако видят някой мъж, го завличат ей, в ония гьол и го давят… В старите времена из тези места живели татари ли, българи ли-не знам точно. Но чула съм, че имали хан ли, воевода ли-Гайдабул. На него много му харесвало това място и тое извор. Той заповядва да се направи тук чешма.
Една вечер той закъснява в къра, стигнал до чешмата и се навел да пие. Неговият кон уплашено изцвилва и побягва, а от чучура се проточила една змия, смок. Обвива младият хан, го удушава и му взема сърцето. Подир това змията се превръща в самодива и чешмата повече не тече.
Б- Не се плаши. Самодивите няма да ме душат.
Е- Защо тъй мислиш?
Б- Ти каза, че те душат и давят мъжете, а пък аз още съм ергенче!
Борис посяга да прегърне Елена
Е- Е-е-е! Ергенчо! Много дълги кунки имаш!
Освобождава се от прегръдката
Хайде, до виждане!
Целува Борис по бузата
Какво да кажа на майка ти?
Б- Кажи й, че есен жа се сгодим и да се тъкмят за сватба.

Еленка се оттегля, ручи мотора…Борис продължава да играе на китарата, пее. Свечерява се. Свирят щурците. Внезапно пространството се изпълва с магическа, меланхолна музика. Борис усеща някаква тревога, оглежда се… От дъното на сцената, от тъмното се явява Самодивата: в бяло, бледна, с корона. Борис се стряска и оцепенява. Музиката минава на танго, и Самодивата без колебание хваща Борис за ръката, го прегръща и го униса в танц. Обкръжават ги други самодиви, правят хоро. Фантасмагория. Изчезват. Остават Самодивата и Борис. Тя го целува и той заспива.

Картина 2

Борис се свестява, озърта се. В главата му още звучи нощната музика. Сети се. Пипа сърцето си. Мъчи да коси-хвърля косата. Пак натрапчивата музика го преследва. Борис сяда и обхваща главата си. Чува се мотоцикъл.

Е- Ей! Ергенчо! Ти също са се успал днеска? Чина Колювица заръча да оставиш косенето и да се прибираш в село. Имало работа в армана. Чуваш ли, бе, ергенче?!

Косва го. Борис се стресва и учудено гледа Елена.

Б- Ти коя си? Какво търсиш тука?
Е- Аз?! Още вчера искаше да се годяваме, а пък сега –« коя съм»? Я чакай-чакай.. Оле-е! Аз какво ти казвах вчера? Да не оставаш на това място ( хваща му ръката). И-и-и! Ледена! Боре! Какво става с теб?! Да не настина? Я погледни в учите ми.

Зазвучава нощната музика и Еленка залива от погледа му.
Б- Махай се от очите ми! Не ми трябва никой! В село не се връщам…Хайде, измитай се!
Е- Омагьосан е! Боже миличък…пропадна момчето.

Елена плаче и напуска мястото. Борис остава сам. Пак звучи магическата музика, свечерява се. Явява се самодивата със свитата. Обкръжават Борис, слагат му на главата корона, наметват му плащ и правят хоро. Самодивата говори:

С- От днес ще бъдеш мой Господин и правител на нашето Царство. Вече столетия съм царувала…Омръзна ми. Искам и аз да бъда обикновенна жена, да имам Повелител. Досега всичките мъже загиваха от нашите ръце. Но теб оставихме жив. Само те взехме сърцето. Човешкото, топлотворно сърце!
Знаеш ли как се живее в вечно хладното Царство? Много тежко. На нас, както на всички, ни се иска малко топлина. Откъде да я вземем, ако сме обречении да живем в този гьол и вечна мрачина? Твоето сърце ще затопли нашите души, зажъдняли за обич и покой. Сега ти ще заемеш моето място!

Музика, церемония, коленопреклонение…Въвидат един мъж.

От днес и нататък ти, мой Повелител, ще вадиш душите на нашите жертви. Не се смущавай! Душата е нежно нещо и не бива да бъде затворена в мъжкото тяло. Мъжете са жестоки, егоистични и тщеславни. Освободената от тях душа, ще си намери по-достойно място. Хайде, мили, действай! Освободи душата от този простак и да не се мъчат и двамата на Белият Свят.
По-смело, мой Господине!

Борис, омагьосан, наближава жертвата, посяга да я души. Но щом я докосва, тутакси се отдръпва.

Б- Не мога.
С- Ще можеш, ще можеш. Я, виж, как туптят жилите му. Това душата блъска и иска по- бързо да усети Свободата. Дай си ръцете, мой Господине…Сега стискай, стискай гушата!

Изведнъж Борис сваля ръцете от жертвата и отбутва Самодивата.

Б- Не! По дяволите вашето мръсно Царство! Вземайте дребошлъците си! Аз се връщам на Белият Свят!
С- Ха-ха-ха! Той се връщал на Белият Свят! Как ще се върнеш, бе, Боренце? Без сърце?!
То е вече нашо…завинаги! Може ли човек да живее на Белият Свят без сърце?! Не може!

Б- Пуснете ме !
С- (сърдито и жестоко) Глупак! Серсемин! Съжелавам, че не ти извадих душата онае вечер. Ти беше такъв хубавичък и млад…
( злорадно) Аз ще те пусна да се върнеш на Белият Свят, но да запомниш, глупчо, че ти вече не си човек, понеже нямаш сърце и ще донесеш на близките си само бели и страдания.
Борис трескаво сваля короната, плаща и избягва. След него звучи сатанински смях.


Картина 3

Селски двор. Семейството вечеря на софра. Явява се Борис-пребледнял, с луд, студен поглед. Движи се като робот. Всички тревожно се вглеждат в него.. Борис оставя косата, торбата. Правят му място. Сяда. Зловеща тишина.

Бащата: Де ойкаш, бе, Борьо? Няма ли за тебе къща?
Майката: Остави хлапето спокойно да се хапне. Вече три дена е в къра. Виж го как е пребледнял.
Б- Пребледнял, защото му е изкуфяла чутурата!
(Смях)
М- Млъкни, бе, Кольо! Хич сърце нямаш!
Б- А ми той има ли? Подлудил всичкото село да го търсят. А той-окото не му мига…Барем прошка да поиска. Не! Сяда на софрата-ни лук ял, ни лук мирисал. Калпазанин!

Борис рязко става. Звучи магическата музика. Явява се Самодивата, но за околните тя е невидима. Застава зад Борис.
Бащата: Какво са се изправил, гаче лалугер а равно поле?
(смях)
Борис: Я млъкнете!

Борис ядосано тропва. Всичките уплашено млъкват. Тогава става баща му.

Бащата: Какво?! Ти още искаш и да командоваш тук?

Плесва на сина си един шамар. Музиката нарасва. Пантомима: Самодивата подава на Борис нож и той го забива в гърдите на баща си. Бащата пада. Звучи сатанинският смях на Самодивата. Тя прави няколко тържественни танцови па и се изгубва. Борис се хваща за сърцето.
Б- Тате! Аз не съм виновен! Това тя!... Аз ще я стигна!...

Борис хуква подир злосторницата. Вдига се плач, нареждане. Затъмнение.


Картина 4

Декорация от първата картина. Борис търсе Самодивата. Зазвучава познатата мелодия и Самодивата се явява. Борис се изсилва към нея, но тя леко го надвива, го сваля и започва да го души. Обаче зазвучава народна музика, усилваща се песен…Тя дава сила на Борис и той се отърва от захвата, преоборва Самодивата. Притичалите селяни обкръжават двубоя и сетне уплашено се отдръпват. Борис държи голяма Змия.

- Чешмата текна!

Хората зарадвано пият, се пличкат. Чува се мотоцикъл. Пристига Елена.
Е- Боре! Баща ти оживя!
Б- И чешмата текна. Ти право каза , че мястото беше омагьосано.
Е- А ми ти право ли каза?
Б- За кое?
Е- Че есен жа се годим?

Смеят се, прегръщат се. Музика, Хоро.





Легенда за Гайдабулата


Легенда за Гайдабулата


Легенда за Гайдабулата



Легенда за Гайдабулата
← НЕДА разказ "Русских в плен не брать!" и месть КГБ →

Комментарии 1