Кръвта вода не става.

0
Голосов: 0

207

Кръвта вода не става.








Опит за социологическа прогноза

«…и ме омая тоя дух
тъй древен, български и силен,
А дядовци наперват слух:
- Той българин е ,от Русия !»


Става думата за нас- бесарабци.
Според И. Вазов нашите предци са били надеждата на балканските ни сънародници. Защо ли?
По една проста причина. Либералният, царски елит в Русия, образуващ цяла мрежа от масонски ложи си поставя за цел познатата ни и сега «интеграция с Европа».
Но понеже това е невъзможно да се прави в крепостническата империя, беше прието решение Новороссия и Бесарабия максимално да се колонизират с европейци, т.е. с население, приспособено към самостоятелно хазаюване и пазарната икономика. Към такова спадат и българските колонисти.
Те напълно оправдават надеждите на «декабристите» и Бесарабска губерния за кратко време става най-динамично развиващ се регион на империята. И това трае въпреки традиционната косност и нехайство на царското чиновничество. Дотолкова духът на икономическата свобода овладява душите на балканските преселници.
Бесарабските ни предци създават една стройна инфраструктура от колонии, свързани с пристанището в Галац, което също е построено от български делови хора. Те поддържат комерчески връзки с търговците, останали в пределите на Портата и завързват обширни по целият дунавски регион. Бесарабските лимани и езера дават нужните доходи за да се съдържа Болградката гимназия- тази кузница на местни кадри и възпитва « строителите на новата България». Имат си и нужен финансов инструмент-Земеделска банка, която дава по-късно заеми дори на румънското правителство и с което предизвиква завистта и недоволството на прочутият румънски министър-националист М. Когълничану. Обаче водачите на българските колонии имат политическа воля , смелост и връзки за да се обръщат към Париж, Стамбул и Петербург и да отстояват интересите си и дори да настояват за обоснована, политическа автономия.
Според историческите превратности, след 200 години Бесарабия пак е в същото състояние, както е била в началото на колонизацията й: един странно запуснат край, с множество села, по численност превъзхождащи европейските градчета, трудолюбиво, дисциплинирано население, безусловно, прекрасна земя и…най-бедно население, масова безработица и миграция.
Въможна ли е реинкарнацията ?
На този въпрос оптимистично и подробно отговаря известният родолюбив бесарабец Иван Плачков : ticle/Bessarabskoe--ekonrupor.od.ua/aromicheskoe-chudo-/
Но засега според авторитетните обществоведи ние живеем в края на един съдбоносен процесс с условното название – глобализация по-американски, извършвана обаче от транснационални корпорации и наддържавни финансови структури. И краят на този вид глобализация е предопределен с това, че вече половина столетие икономическото «развитие» на западните страни върви само за сметка на банковски емисии и ограбването на околните народи, в това число и «съветските». Но и това «развитие» вече изчерпи своите възможности.
Обаче глоализацията е обективен процесс, макар че придобива субективен характер на неговото въплощение и сега светът е изправен пред необходимостта да намери по-гармоничен вариант на комунизъм, отколкото грубият, насилствен «орднунг» на транснационалите.
И такъв вариант се набелязва във вид на формируването на няколко регионални , но наддържавни Съюзи, сходни по историческо, мирогледно наследие и территориална близост. В нашият случай това е Съюз на Европа и Голямата Русия, между които са се изпречели гореспоменатите транснационали с американско знаме и кадри, които реално управляват Украйна и Молдова.
(Продължението ще последва )

И. Динев Тараклия
← И.Г. Генов. "Дневник партизана" САМОЕ КРУПНОЕ ПОРАЖЕНИЕ АНГЛИИ ОТ БОЛГАРИИ. →

Комментарии 2