Краят на България? Д. Йончев

0
Голосов: 0

205

Краят на България?  Д. Йончев

За всеки, който иска да знае какво става в България.


Уважаеми госпожи и господа, След като в книгата „БЪЛГАРИЯ – МИЗИЯ, ТРАКИЯ, МАКЕДОНИЯ (ПАРАЛЕЛНАТА ВЛАСТ СРЕЩУ БЪЛГАРИТЕ, БЪЛГАРИЯ И ПРАВОСЛАВИЕТО)“ си проправях път през вонящото историческо тресавище, видях как паралелни сили/власти са работили през годините, работят и в наши дни, да ни затрият като народ и държава. През лятото на 2020 г., в разгара на протестите, водени под лозунга „Вън мафията от властта и прокуратурата“, проф. Лозан Стоименов прави аналитично изследване на днес действащата българска Конституция. Анализът е под заглавие: „КОНСТИТУЦИЯ за създаване на МАФИЯ“ . В заключение той посочва: „Както става ясно, г-н Бойко Борисов не отбелязва нито един от посочените текстове за порочен и нуждаещ се от замяна. Същата песен пеят и много „именити“ политици и политолози: „българската Конституция е една от най-добрите и е станала образец за подобни в други държави“. Сред тях трябва да се добави „елцинската“ Конституция на Руската федерация, в която цитираните тук текстове са точно преведени на руски, което потвърждава предположенията, че двете конституции имат един и същ външен автор , който силно е заинтересован България да се управлява от вярна нему МАФИЯ!“
Димитър Йончев

Началото

"Дори указът за създаването на Народен съд е подписан от Никола Петков, който две години по-късно сам увисва на бесилото, но тогава той е член на своята партия в правителството на Отечествения фронт". Според него Народният съд е едно от приетите условия, подписани в примирието от 28 октомври 1944 година между страната ни и САЩ, Великобритания и СССР. „Едно от изискванията на проеврейското лоби в САЩ и Великобритания е прогерманският политически елит, управлявал в страната до 9 септември 1944 година, да бъде жестоко наказан. Това изискване се е отнасяло за всички страни като например Франция по отношение на т. нар. колаборационисти”, казва още историкът пред "Фокус".17 Така се стига до осъждането на смърт на прогерманския български елит. „Опасявайки се от евентуални териториални ампутации на страната и желаейки по-добър статут на бъдещи мирни преговори, управляващите в България просто се престарават, като избиват над 2200 души, осъдени на смърт. Това са почти всички членове на 25-то Народно събрание, много военни участвали в операции срещу партизаните, изпълнявайки дълга си. Но тези събития се случват в цяла Европа”, смята Димитров.
Под давлението и натиска на проеврейското лоби в САЩ и Великобритания се извършва най-страховитото масово изтребление на държавници в цяла Европа. В България, на 1 февруари 1944 г. вечерта са разстреляни и хвърлени в общ гроб: 3 - ма регенти, 22 министри, 67 депутати, 47 генерали и висши офицери, 8 царски съветници и един княз. За сведение Нюрнбергският трибунал се „отчита” със само 14 постановени смъртни присъди за видни нацисти. Българският „народен съд” с всичките си областни поделения директно избива 2 730 държавници. По изследване на проф. Мито Исусов, убитите след 9.9.1944 г. без съд и присъда са около 28 000 души.
„През зимата на 1924 г. Коминтернът работи активно за изграждане на единен балкански комунистически революционен фронт, и за изолиране на Тодор Александров и неговите съмишленици като пречка за постигането му. С македонското освободително движение, наред със съветската дипломация и разузнаване, активно се занимават Коминтернът и БКФ (Балканска комунистическа федерация), която е негово подразделение.36 Следващите десет години са изключително драматични. Започват с „изолиране” на Тодор Александров и с неговото убийство. Политиката на задкулисните сили, действащи и чрез комунистическото движение, за разбиване на българското етническо единство стигат до януари 1934 г. Тогава ръководството на Коминтерна „обосновава” съществуването на „македонска нация”. „Създавайки” македонска нация, Коминтернът решава, че нация без език няма. През следващите „нови” десет години съветски учени – слависти от Киев започват да работят по въпросите на македонския език. Те се ръководят от проф. Самуил Борисович Бернщейн, - идеолог на „македонския език“.37 Сътрудник му е, по-късно станалата професор Дина Станишева, съпруга на Димитър Яков Станишев, майка на днешния политик евродепутат Сергей Станишев, председател на Партията на европейските социалисти (ПЕС).“
Министър-председателят Кирил Петков е добре да се вслуша в думите на Кеворк Кеворкян, че преди да търси решение, е крайно наложително: “Най-напред, ...спешно трябва да си назначи съветник по простотиите. Не е задължително той да се е мотал в Харвард – просто трябва да е поне относително честен. И всеки път, когато Кирчо извърши някоя простотия, да му казва, че е извършил простотия.“42 Той все още не си е назначил „съветник по простотиите“, затова простотиите му следват една след друга, в това число и простотията, как щял за шест месеца да реши проблемите с Република северна Македония.

Окупацията

Днес настоящето в България се контролира от външен автор, т.е паралелна власт. Натискът е огромен да се преиначава миналото, за което са се „трудили“ и „фамилиите“ от които се е страхувал и съобразявал Тодор Живков. Днешните издънки на тези фамилии, Станишев, Пирински и сие, работят „ударно“ да не се гледа на миналото, да се игнорират историците в името на едно бъдеще, в което за българите и България няма място. „Разговорите трябва да се водят от политици“, но от какви политици? Външният автор „инсталира“ политици и народни представители завършили Харвардския университет, Сорбоната и къде ли не. Там, че са получили знания, две мнения няма. Че са възпитани в една друга култура, също две мнения няма. Също две мнения няма, че те нямат знания за българската история, нямат Православно възпитание, знания за Православието и войната срещу него, за великото минало на българите. Външният автор/паралелна власт „инсталира“ днес именно такива политици, да управляват България. Те не само че нямат нужните исторически знания, НО нямат и представа какво трябва да се прави за РЕГЕНЕРИРАНЕ на българското етническо поле сред македонците (Никой не може да се нарече македонец, ако не е българин – това съм го разгледал обширно в книгата си.) в Югозападните български земи, за излекуването им от изкуствено създадена и налагана фалшива идентичност. Политици на капѝстра, държана от външния автор, както видяхме, са „инсталирани“ от десетилетия И в БСП. Това са най-вече либералните „социалисти“. Партията след като бе напълно овладяна, с избора Сергей Станишев за неин председател, тя навлезе в своя период на бавно умъртвяване. БСП вече не е нужна на либералните „социалисти“ и на техните кукловоди. Те вече си имат автентичен либерален проект – „Продължаваме промяната“, „инсталиран“ от външен автор. Неслучайна е и ролята на президента, президентската институция, а и на служебното правителство в неговото създаване. Не бива да се подценява логистичната подкрепа от либералните „социалисти“ в БСП при създаването на политическия проект „Продължаваме промяната“, а и по време на изборите. Чрез новия либерален политически субект се „инсталираха“ политици, завършили тук и там по света, носещи либерални антибългарски „ценности“. В същото време: „Отношението към водещия научен, духовен и експертен център на България - Българската академия на науките, е унизително. Неглижира се развитието на науката и иновациите като условие за икономически напредък на страната.“43 Унизителното отношение на българските управници към образованието и науката е следствие на политиката им, водена под диригентската палка на външния автор. Принос за тази политика може да се види и в това, че: „Обществените науки са замърсени от толерираното присъствие на придворни продажници с научни титли.“44 Байрактари на тези „придворни продажници с научни титли“ са ред политолози, социолози и политически коментатори, а и историци, на хранилка на т.н. НПО-та, като „Отворено общество“, „Америка за България“, „Атлантическия съвет на България“ и др. Изборният успех на „Продължаваме промяната“ може да се обясни само като се отчита, че: „Средствата за масова информация са превърнати в трибуни за манипулации, потънали в насилието на цензурата и аморалността на автоцензурата.“45 Все пак, все още има, средства за информация, колкото и да са приглушени и притискани, устояващи на „насилието на цензурата и аморалността на автоцензурата“.
Сякаш някаква невидима сила стикова и насочва процесите през годините, та и в наши дни, независимо в каква разцветка са те! Дали са на „власт“ царедворци, земеделци, комунисти, социалисти, неолиберали, евроатлантици и НАТО-вци, войната срещу българщината в Македония, и срещу единството на българите е перманентна.
← Кой е Анатолий Деордиев ? Французы и Гитлер →

Комментарии