Колко струва един мъж ? Картина 2

0
Голосов: 0

63

Колко струва един мъж ?  Картина 2


Картина 2

Началото на http://megdan.ru/blogs/pendzher-km-sveta/kolko-struva-edin-mzh.html

Около къщата се усеща запустението. Масата на верандата претрупана с шитета от водка, карти, чинии. Чуват се настойчиви автосигнали. Накрая на чардака се явява разчорлен, опухнал Борис. Той прави знак за влизането и се връща в спалната.
В двора влиза Наташа по същият начин, както и първата картина: чанта, смартфон, безспирен лафлък. Сяда на масата, избутвайки натуриите. По стълбата бавно се свлича Борис. Мъчи го махмурлука. Преглежда шишетата, нещо допива, хапва.
Наташа му прави знак да седни.

- Как си, бате Борьо?
- Както виждаш…втасал съм.
- Виждам, виждам…какъв си омачкан. С кого тук си пукал ?
- С комшиите.
-С комшиите?! От кога ли се сприятелил с тях ? Доколкото си спомням, винаги си имаше с тях кавги и сявга нещо не можехте да поделите.
- Тъй беше. Ама времената се промениха …Техните жени и те заминаха…
- За къде ли ?
- За Москва.
- И какво ли има в тази Москва ? Мед ли?
- Може и да има. Май не щат да се довадат.
- Как така?
- Ами «така»…Комшо Степан таман вчера се върна от там. Търсил жена си, намерил я и искаше да я върне. Нали вече е пролет…Трябва в армана да се флява. И друга работа има…
- И какво? Докара ли я?
- Ма. Казала му, да се връща и да се оправя самичък… Той там даже спал башка…Научил, че жена му имала любовник…арменец…прораб.
- А тъй ! И сега какво?
- Шарено око…Напихме се вчера… А Ирина как е?
- Перфектно! Грацио! Живее на Сардиния, гледа две деца на един вдовец- архитектор. Децата я обожават, казват й «мама мия» и карат баща си да се ожени за нея.
- А той?
- Той човек интелигентен, деликатен. Знае положението от мен. С Ирина е много галантен, добре й плаща…
- Да не остане и тя там?
- Няма. Тя ме поръчи да те докарам планшет…

Вади от чантата планшет и го слага пред Борис

Да можете да се виждате поне по Скайпа. И още …Ето парите. А що е до къщната работа сега е модно да си купуват шетачки.
- Какви шетачки?
- Къщни…японски, китайски или корейски.
- За какво ми е японска? За пари мога да си пазаря и от село…
- Това не са живи, бе! Това са роботи. Нещо като такси. Я поръчваш, да кажем, на шест часа работа. Програмираш е да готви ли, да копае ли, да мие…След шест часа тя незабавно се прибира.
- Де се прибира?
- На заправката. Цяла нощ там се зарежда и сутринта пристига…Един мой приятел вече отворил такава заправка в райцентъра..
Манипулира с смартфона
Ето…един час струва 30 лея. Шест часа-180 лея. Ни една селска шетачка за по-малко от двеста лея няма да те шета. Още й ще оплюска на толкова… Съгласен ли си?
- Знам ли? Да не стана за смях пред хората.
- Бате Борьо. Ти затова си на това дередже, че се водиш по хорският акъл. Животът върви напред! Хората се освобождават от рутината. Ти си агроном, имаш хем опит, хем глава. То те трябва да ринеш кокоришки и лайнушки в курниците и кочината, когато можеш да си успешен менеджър в агрофирмата? Обществената дейност е нещо по-достойно, почетно и дава много по-големи облаги, отколкото едно домашно стопанство. Още повече, че си останал сам.
В крайна сметка можем да вземем шетачката на проба. Ако няма да те хареса, ще се откажеш. Това е нещо напълно доброволно. Пазарлък е…

Без да чака отговора на омърлушеният Борис, Наташа звъни и заказва

- Фирма « Servicii» ? Добър ви ден. Имаме желание да поръчаме една къщна шетачка…японска…на шест часа…добре.
През един час ще я докарат.
Борис се стряскаи започва да се оправя и прибира.
- Бате Борьо! Не се притеснявай ! Шетачката е машина. Таман ще видим, как ще се оправи с заданието.

Затемнение. Музика

Картина 3

Декорацията е същата. Борис седи на чердака, втренчен в планшета. Долу,
млада булка шета из стаите. Чува се сигналът на мобилника. Борис говори, булката се ослушва.

- О! Ирино! Чувам те, миличка. От къде ли звъниш? От Сардиния ? Как от нас?! Ти си вече тук?!!! Добре, добре…стягам се…
(към булката) Тю-ю! Нашта, ваджията се върнала от Италия и наближава вече къщата ни.
- Какво сега жа правим?
- Какво в такива случаи се прави? Крий се в шкафа…

Борис набутва булката в шкафа, който стои на сцената и тръгва да посряща жена си. През известно време въвида Ирина, станала една разкошна, амбициозна …Тя тутакси започва да прави ревизия…

- О-о-о! Ти гледай, я! От кога си станал къщовник…измито, прибрано. Виждам, че хич не ти било мъчно без мен…И сготвено! Какви чудесии…Даже прахоляк никъде няма!

За да се удостовери, че няма, Ирина посяга към върха на шкафа, сетне машинално открива едната половинка, където се окачени дрехите

- И тук всичко подредено, опрано…А, бе какво стана с теб? Сякаш си прероден…Чакай! А къде ми е жакета за триста евро ?! А роклята от Версаче за двеста?

Отваря втората половинка и уплашено отстъпва. В шкафа се вижда истинска кукла, която я играе друга артистка, вече применена: парик, паралийка с фередже, жакет, пола, шпильки, обици, накити, мониста, гривни…Червени джуни, бузи, бант от газ…

- Въ-ы-х! Какво е това нещо тук!
- Не се плаши. Това е кукла.
- Каква кукла, бе ? И защо е с моите дрехи? Какво вършиш със нея, бе, развратнико?
- Кукла. Японска. Шетачка : прибира, измита, готви, пере…Начо ми я продаде. Дистационно управление направо от мобилника. Я гледай…

Борис манипулира с мобилника и булката с куклообразни движения излиза от шкафа и започва да шета…

- Знаеш какво? Да има ред това нещо да го върнеш на Начо…Да я съблечеш и да я върнеш!
- Закво да я връщам? Нали е удобно нещо за в къщи?
- Не ми трябват такива удобства, разбра ли? Дорде се върна от армана, да я няма, чу ли?
- Как жа я върна? Аз съм платил за нея хиляда доллара!
- От къде си взел такива пари, бе? Също от оние, които ти изпратих да купиш зайре…Ти с какво храниш гадините бе, будала ? Запляс такъв ! Тъй си знаех, че жа направиш някаква бела. Гадините храни саде с трева-купил кукла! Идиот! Нате 500 долара и да докараш зайре! Това нещо да го вземеш и да го изкараш, че като взема една брадва и жа го натроша…

Ирина ядосано крачи, се напътва към армана и изчезва зад къщата. Борис страхливо се обръща към «куклата».

- Какво се пулиш? Събличай се и отивай се, дорде нашта не се я върнала.

Манипулира със мобилника, но «куклата» настъпва

- Какво? «Отивай се»? Цял месец шетах и сега- «отивай се». Как ще да не е ! Расчитвай се!
- Нали знаеш: пари нямам, а това са за зайре…

Мъжът машинално мъчи да дава команда с мобилника, но «куклата» излиза от своята роля, прехваща ръката му с мобилника, прави борцовски приём, сръчно бръква в джоба му и вади парите. Мъжът се мъчи да протестира, но «куклата» му прави подсечка и той се сгромолясва. «Куклата» исчезва.
Ирина от чардака наблюдава тази сцена.

- Посред бял ден в моята къща, хем ме натупа, хем ми обра всичките пари …Бря!
- Запляс! За нищо не те бива! Хайде , стягай се и заминавай!
- Къде жа заминавам?
- Ти какво? Забрави, че съгласно договора с Наташа, ти, двегодишно магаре, си даван в аренда !
- Ирино, имай милост…
- Ти имаше ли милост ? Аз цяла година денонощно бачкам в пустата Италия, изпращам пари, а той си намерил…шетачка…японска, зер. Къде ти е
съвеста, бе ?! Измитай се… Наташа вече се обаде.
Автосигнал

-Ама какво жа правиш сама в двора…арман, лозе, гадини…
- Не бери кахър ! Аз вече си поръчих шетач-работник…по интернета.
-Какъв шетач?! Кво гълчиш, ма?
- Обикновенни шетач…японски. Ай, го. Вече е докаран
Автосигнал. Двама внасят огромна кутия с надпис «Home robot. Made in Japan»
Затемнение. Звучи «Сто мерседеса». Ирина с двамата се заети с разпаковането на кутията. Явява се Наташа. Борис влиза в къщи, излиза с куфар и угрижен върви подир Наташа навън.


Занавес
Моя память. А.А. Шпакова →

Комментарии