Как "Сфатул цэрий" продава Молдавия през 1918г.

0
Голосов: 0

649

Как "Сфатул цэрий" продава Молдавия през 1918г.


Откъси из книжката "Пътни бележки", изнамерена от наш историк Иван Думиника:
Пътувайки често до България, с интерес посещавам антикварни книжарници в София, в които могат да се намерят издания, интересни за всеки историк. В такъв ден на търсене на „нещо ново сред старото”, сред множество стари книжа, потънали в забрава и носещи белези на времето, през есента на 2014 г., имах късмет да открия една малка книж-ка, която събуди любопитството ми. Погледът ми се задържа върху нея, привлечен от надписа на корицата „Бесарабия”, отпечатан с големи бук-ви. Започнах внимателно да изследвам ценното си откритие. Книжката е с малък джобен размер (формат) – 12х16 см,. съдържа 70 страници. На корицата, върху меката сиво-бяла хартия, са изписани инициали „К. С.”. По-надолу се чете заглавието й:
ПѪТНИ БѢЛЕЖКИ. РАЗНОВИДНИ ВПЕЧАТЛЕНИЯ ИЗЪ БЕСАРАБИЯ София, 1918.
За съжаление, печатницата, в която е отпечатана, не е отбелязана.Въпреки че корицата на този самотен екземпляр от изданието беше в жалко състояние, голяма част от краищата на страниците му стояха още неразрязани (както обичайно се случва в типографията), вълнувах се да бъда първият му читател. Купих книжката, предусещайки, че може би държа в ръцете забравено „съкровище”, за разкриването на което скоро предприех упорити действия

В Болград се срещнах с един човек, който се препоръча за български учител. Той, наистина, беше такъв и ми направи едно интересно изявление, пропито с голяма искреност: „Аз съм български учител и си поставих за задача да уча българите в Болград на четмо и писмо, – на български език.Никой незнаят да четат и пишат по български, защото при стария Руски режим и на абсолютен деспотизъм бяха закрити училищата, оба-че днес ще се научи и старо и младо по български да чете и пише. Ала за това ми са нуждни книги, които ще трябва да се доставят от България. Аз ще се постарая да отида там, – в Отечеството ни, – за да донеса нужд-ните за обучение книги”.– „Но, Ромънските власти ще ви позволят ли да сторите това?” – го прекъснах аз.Той енергично отговори: „Аз не признавам властьта на Ромъните, – тия мизерни цигани, –които дойдоха и завладяха без бой Бесарабия. В Болград, когато избух-на Руската Революция
и когато се прокламира Принципа за националното самоопределение на народите, ние – българите – основахме един Комитет, който си беше поставил за задача да създаде от Бесарабия една самостоятелна Република. Да, тая Република, или, ако искате Область имаше за цель да извърши едно патриотическо дело – да прокламира присъединяването си към своята майка - България”.– „Но, как така една Република ще може да се присъедини към Конституционно Монархическа Държава”, – възразих му аз.– „Как ли?” – отривисто ми отговори той. – „Щяхте да видите, но тия цигани, – ромънците, – ни попречиха…”.Обаче аз бях ангажиран и казах на събеседника си да ме извини и си взех сбогом от него.Из пътя аз анализирах мислите, които изказа учителя и заключих за себе си: „с какъв чист и наивен идеализъм живее тоя учител, но днешната действителност на Войната няма ли да го накара да стане практичен човек?”

В Болград, където престоях няколко дни, забелязах, че, когато вър-вях из улиците на града, българите ме гледаха с интереса и окото на естествоизпитателя, като че ли бях феномен за изследване. Това ме много заинтригува и аз запитах някои българи– защо така странно ме изглеж-дат, когато вървя из улиците.Те ми отговориха: „Ние не бяхме виждали български офицер в Болград, пък и униформата ви много прилича на руската, и ние гледаме и пак гледа-ме, пък и защо да не гледаме – и ние имаме роднини български офицери”. Аз се размислих и направих следното заключение: когато болградча-ни гледат българската униформа, която прилича на руската, те си спомнят за руските офицери на Николая
и се радват; като пък знаят, че съм българин, още повече се радват, понеже са българи – наивни хора…И защо?Защото старият руски режим ги е държал далеч от всякаква култура и ги оставил наивни, за да му бъдат напълно подчинени

В Исмаил има доста българи. Тоя град е разположен на Дунава и има голямо икономическо значение за Бесарабия, защото е един голям порт за износ на житни храни по Дунава.В Исмаил се запознах с доста българи, ромънци и руси. С тях влязох в връзки и научих доста интересни неща. Един русин, който беше добре посветен как се е извършило присъ-единяването на Бесарабия към Ромъния, ми даде следните обяснения:„Много версии се пущат по присъединяването на Бесарабия към Ромъния – едни казват, че то станало с помоща на Англия и Франция; дру-ги пък заявяват, че Германия е помогнала на Ромъния да вземе Бесара-бия като компенсация за Добруджа и да я склони да сключи мир. Нищо подобно. Аз ще ви дам едни обяснения и ще ви помоля да ги направите достояние на публиката в България”.Аз му отговорих, че ще сторя това с голямо удоволствие.След това той започна така: „когато Украйна сключи мир с Централ-ните сили, България и Турция, тя приложи Принципа на националното самоопределение на народите. Основайки се на тоя Принцип, Украйна изключи от своите граници Бесарабия, защото в последната няма ук-райнци, а има руси и българи.
Тогава в Бесарабия се формира едно Временно Правителство на Бе-сарабската Република, обаче хората които влизаха в него, не бяха из-браници на Бесарабския Народ. Това Правителство зае името “Сфатул Църей”, ала членовете му взеха с насилие властьта в ръцете си, като образуваха и една Милиция, за да ги защищава против Народа: защото те нищо друго не вършеха, освен да използват властьта за свои лични облаги. Те не бяха управници, а хора с тъмно произхождение, с голяма алчност за обогатяване, – с една дума – грабители.Като знаете какви хора бяха членовете на въпросното Правителство, ясно ще разберете това, което за някои, може би, ще се види невъзмож-но и необяснимо.И така, тия грабители влизат в сношение с Ромънското Правителство в Яш и предлагат на последньото да провъзгласят присъединяването на Бесарабия към Ромъния, като за това им се даде една крупна сума. Предложението бива с радост прието от Ромънския Министр-Пред-седател, Маргиломан, и исканата сума, която възлизала на милиони своевременно им бива връчена, а присъединяването – прокламирано. С помощта на милицията ромънската армия окупира в доста късо време цяла Бесарабия.Ето историята, която трябва да се знае по присъединяването на Бесарабия към Ромъния”*.

От разговорите, които имах с ромънски офицери в Исмаил, разбрах, че те са недоволни от това, че Ромъния е окупирала Бесарабия, защото населението на последната се държи много неприязнено към ромън-ците. Освен това в Бесарабия не може лесно да се наложи ромънският език, затуй много по-често се чува да се говори на руски и български езици. Тук има руси и българи, които даже публично ги наричат „цига-ни” и пр.От началото аз се усъмних в това, обаче от някои факти се убедих, че наистина ромънците са недоволни от окупирането на Бесарабия:Ще изложа два факта:
1. Около Великден Градското Комендантство в Исмаил издаде една наредба, която беше афиширана на по-видните места из града и пуб-ликувана в в-к „Придунайскiй голос”. Наредбата определяше курса на рублата 1 62 леи, а до издаването и
́
той беше 2 22 леи.Продовачите повишиха веднага цените на стоките, а когато им се пресмяташе рублата по 1 62 леи, не я приемаха. Цената на продуктите от първа необходимост, като хляб, месо, зелен-чуци и др. също се повиши до неймоверност. Тогава Комендантството издаде втора наредба, според която се задължаваше под страх на нака-зание – глоба, а даже и затвор, – всякой, който не приема новия курс на рублата – 1 62 леи. Тая наредба не успе. Никой не искаше и да чуе, че може рублата да се смята върху 1 62 леи. Последваха глоби и арести, обаче тия мерки никого не стреснаха. При това на пазаря се случи следното: един ромънски поручик купил от една продавачка нещо и поискал да и заплати рублата с курс 1 62 леи, обаче тя не се съгласила, протестирала и по-лека-лека избухнала караница, която събрала и други жени продавачки. Всички викнали из едно гърло с грозен вик и страшно възбудени дигнали юмруци и нещастие сполетяло ромънския поручик – от невидяло ял бой.След боя сами гражданите на Исмаил определиха курса на рублата –2 леи, и ромънските военно-административни власти се отказаха да й определят курса…2. Един неделен ден в Исмаил случайно влязох в едно кафене. В него свиреше оркестър – трима цигани теглеха лъковете, – все се докарваше по някоя лека песен по мелодия на тия из Парижките кабарета. Но ко-гато ме съзря един от циганите, който свиреше прав, – вероятно, беше диригента на оркестъра, – обърна се към другите двама и ги погледна с страшен заповеднически поглед, като тоя на Зевса.И какво се случи?Гръмна „Съюзници-Разбойници!
Цигуларите с все сила свиреха и изпитателно ме поглеждаха. Аз слу-шах усмихнат и доволен, дадох им бакшиш и излязох от кафето. Могат ли тогава ромънците да бъдат доволни от присъединяването на Бесарабия към Румъния?
← Свободная зона в несвободной стране. ЧастьXII. Смерть гастарбайтера. →

Комментарии