Идеалист. Историческа трагедия

0
Голосов: 0

1899

Идеалист.  Историческа трагедия



Спойлер
Картина 3

Русе. «Мантовата гробница»
Двама войници влачат Панов, смазан от бой. Главата му е окървавена, превързана с ластар от шинелата му, по лицето му синини. Бос.
Воиниците оставят Олимпии и излизат.
През известно време се явява хубав, добре облекан, франтовит господин. Това е Минковски. Застава над телото на Панов. Олимпий мъчително повдига главата и обръща лицето си към дошлия.


М: Господин Панов! Имате възможност да продължим нашият диспут. Помните ли? Париж, Латински квартал…
О: Помня. Ти се събираше да продаваш вестници на пазара в Болград. Какво продаваш сега?
М: Олимпии! Тук съвсем не е мястото да се караме. Още повече, по политически мотиви, в една страна, която нас, бесарабци, не признава за свои, макар, че ти си готов и живота си да жертваш за нейните идеали.
За съжеляване, сега са на власт твоите недоброжелатели, но учитвайки Вашите заслуги пред Отечеството, Вие имате право и възможност за помилване. Достатъчно е да подпишете Молбата и да се откажете в съучастието в бунта…Доколкото аз зная, ти стана жертва на една коварна провокация и нямаш отношение към заговора…
О: От чие име ме правите тези предложения?
М: От свое, като ваш земляк и от името…на един влиятелен ваш приятел.
О: За съжеляване, аз не мога да се възползвам от вашите съвети. Този бунт стана и по мое внушение. Аз не мога да се откажа от своите другари и да се измия ръцете. Аз не съм Понтий Пилат, аз съм Олимпий Панов!
М: В такъв случай нали знаеш какво те очаква…Олимпи. Ако Председателят на Народното Събрание е твой отколешен приятел и съратник, а пък ти си Герой на Сръбската война (Сливница), това не означава, че няма да бъдеш разстрелян.

Минковски разгръща вестник и чете
М: «На всички офицери-смъртна казън. Да се разстрелят в 24 часа.» Вие ще бъдете разстреляни за назидание на българската войска, независимо кой от вас е виновен.
О: Защо тогава правиш този спектакъл?
М: Защото ти си един от последните герои на Освобождението и въпросът на твоят живот-проблема е общонационална и морална.
О: Сега е проблемът не моя живот, а съществуването на България.
М: България някак и без тебе ще се оправе. Спасявай си, братко, кожата!
О: Нивга не съм мислил за кожата си и, още повече, за своята кариера. Това са суетни неща. Не мен трябва да спасявате, а Отечеството! Без него ни един българин, където да ни живее, нищо не струва.
Не помниш ли, как в Бесарабия румънските солдати стреляха и тършуваха их болграшките дворове! Уж, търсели бунтовници! А сетне колко наши хора сред зимата побягват в Таврия. Пак скитане, пак дива земя. Колко може?!
Днес една власт, дзарана друга… Изпъром ни галят, сетне кожата ни свалят. Защо да скитаме по света, като имаме от Господ дадено място- България.
И сега вие със Стамболов искате с Отечеството ни да правете пазарлък.
Какво стана с някогошния мой приятел?! Вчера той, български революционер, пееше «Не щеме ний богатство…», а сега за няколко години заграбва имение в Бургаско, гори в Балкана, присвои имотите на Рушид-бей в Свищов! И сега пред очите на европейските монарси и разядосаният руски император натъкмихте вчерашния овчарин Стамболов за български Наполеон? Това ли е «чистата и свята република», която завещаваше Апостола?
М: Всяко време избира свои хора. Саде ти оставаш непроменен… Идеалист!
Има време да се биеш с пушка за народните идеали, а има време да събираш имоти и да трупаш пари. Кой ти е крив, че не разбираш очебийни неща?!
О: Я погледни народа, с чието име вие непрекъснато се кълнете и погледни себе си! Турските бейове и паши не са имали толкова, колкото вече имате вие!
М: Завиждаш ли?
О: Аз затова поддържах бунта! За да ви спра! Не може да се гради държава от хора, които са толкова алчни и бесъвестни! Ако Правителите бързат да грабят, не почитат нищо свято, може ли да се роди национална държава? С какво тогава душманите-българи са по-хубави от османите?
М: А ти какво, искаш министра да управя страната с гол задник? Днес той министър, а какво ще прави дзарана? Ще пасе патките? Това, може би, е романтично, но не е практично.
О: В такъв случай трябва да признаем, че България е в ръцете на банални грабители и авантюристи. Вие ще развратите нашият народ и ще го превърнете в едно стадо егоисти, които злобно ще са трепят. Не заради такава България ние се бихме!
М: Стамболов иска да те спаси. На заседанието с министрите той им запуши устите. Стефан им каза: « Панов има заслуги пред България много повече от вашите и дори пред моите! Той беше другар и съратник на Левски и Каравелов, които вие въобще не сте виждали! Той членува в един комитет с Христо Ботев. Олипий се би на Шипка и показа изключителна храброст на Сливница. Най-после той е мой приятел и аз го обичам.

Пауза
О: И как отговориха министрите?
М: Ако не те разстрелят, те подават отставка и България се разваля.
О: А Стефан?
М: Той беше смазан. Всичките министри излязоха. Останах саде аз. Стефан от яд скърцаше зъби.
- Робството,- каза той, ни събираше, а свободата ни раздели. Борбата ни прави братя, а властта-врагове. Защо, Господе, на Левски подаде въжето, на Христо изпрати куршум, а мене ме бутна на властта? На тях такава смрът, а на мене такъв живот! Против волята си да разстрелям Олимпи, най-обичаният от мен човек! И да остана сам. Безкрайно сам!»
Сетне той се сети за мен и ме прати да те уговоря да подпишеш Молбата за помилване и, че се откажеш от Русия.
О: България не може да съществува дълго без Русия или против нея! Не може! Нашите национални интереси най-добре се съчетават с интересите на Русия.
Трябва човекът да е кьорав или слабоумен да не разбере разликата между България на Сан-Стефано и окълцаната България на Берлин.
М: Да не би Русия се навирала на Балканите, България щеше да получи свобода от Европа и в естественните си етнически граници с Македония, Беломорска Тракия и Северна Добруджа. Европа също няма интерес към една изкуфяла Порта. Всеки втори министерски чиновник и военен чин в Стамбул е от български корен. Българите биха способни да заемат важните позиции и дори да доминират в новата, европеизирана Турция. Това не ли те идвало на акъла?
Руската държавна администрация ще прави на Балканите същото каквото и на Кавказа. Твоят чичо, Стефан става Управител в Измаилския окръг след скандали и бунтове на българските колонисти срещу безпределната корупция на царските чиновници. След смърта на генерал Инзов, те се нахвърлят да смучат кръвта на нашите хора.
Моят вуйчо, на когото гледаш с криво око, е истински джентльмен по сравнение с руските управници.
О: Стига! Вие не разбирате, че Русия е нещо велико и свято! Тя е нашата съдба! Няма значение кои са и какви са конкретните правители й. Има нещо, което е над императорите и политиката. И това е руския народ!
М: Олимпи, аз разбирам твоите чувства към руските солдати и офицери, с които ти се би на Шипка. Но тези чувства те замътиха ума. Руският народ, когото ти боготвориш, сами се нуждае в Свобода. И, може би, през десетина-двайдесет години в Русия ще стане същото, което ние вече преживяхме.Сега ние сме свободни да се равняваме на по-цивилизованите народи. Това е пътят на България.
Русия я очаква съдбата на Османската империя. Струва ли още веднъж да се навираме в ярема? Аз съжелавам, но ти с твоята идеализирана преданост къи Русия и със своя авторитет сред офицерите , наистина, си опасен за България човек!
Минковски бързо излиза и след малко влиза поп Иванчо

И: Сине божи! Покай се за своите прегрешения!
О: Аз няма за какво да се кая! Никога не съм престъпвал през съвестта си. А тя е единствени съдия на човека. Никога не съм ламтял за богатство. Ето, това е всичкото моето състояние…
Олимпий сваля кръстчето и изсипва на дланта си няколко дребни монети от вехтичкото портмоне. Подава ги на попа.
Предай ги на брат ми Павел…Аз не ща никакво помилване.
Кажи на Стефан, че ние скоро ще се срещнем там, където няма политика и там пак ще бъдем другари. Кажи на Стефан, че го чакам.
Излизайки, поп Иванчо се позапира на авансцената и се обръща към зрителите

И: На кой ли Стефан да казвам ? Те са толкова…

Панов остава сам. Търсейки в паметта си нещо светло, скъпо и нежно, възпаленото му съзнание «материализира» една женска фигура на селска жена. Това е сестра му Уляна…Звучи текста на писмото й, което Олимпи го получи в Париж от Минковски:
« Скъпи Лимпе! Що сестрино не ни пишеш? Откогато си заминал в тое пустия Париж все те мисля. Да не се подведеш с някакви лоши нехранимайковци! Завърши школата и се прибирай при нас. Ако щеш в Болград, ако искаш в Тараклий.
За моите деца не ме боли толкова сърцето, отколкото за тебе, мили братче. Все ме се чини, че няма повече да те видя. Чакаме те на Гергьовден, а ти, ако можеш, ела си по-рано.
В Тараклий се стягат да градят нова, каменна черква. Там, на баирчето, дето вие с Павлето пасехте шиленцата. Може и да те венчеем в новата черква. Тъй ме се иска да те видя с булка.
Много ти здраве. Кака ти Уляна.

Музикално крещендо. Женската фигура исчезва. Зазвучава « Марселиеза». Олимпий, отчаян, се изсилва към изхода и с расперени ръце увисва на кена на вратата. Изход няма!
Звучи «Българиьо…» в изпълнение на «парижските студенти» и Панов бавно се слузва на колене.
Неочаквото гръмна пушка. Песента и музиката секват. Гълъбът Панов се свлича на пода.
ГЕРОЯТ НА ОСВОБОЖДЕНИЕТО И РАДЕТЕЛЯТ ЗА «ЧИСТА И СВЯТА РЕПУБЛИКА» Е УБИТ ОТ МЛАДАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВНА МАШИНА!

Звучи черковно- мистическа музика, вокална композиция-реквием.
Завеса.
← Турнир по мини-фуболу 2017 Против вековой вражды →

Комментарии 3