Пеперудата Ели. приказка

0
Голосов: 0

228

Пеперудата Ели. приказка


Ели

Cашо, Дона и Катя , седнали на масата да вечерят, започват да се боричкат кой ще изяде последното парче торта. Първата го грабна Дона, но не успя тя да го поднесе до устата си, когато Катя й прехвана ръчичката и истръгна тортата. Бате Сашо, като видя такава несправедливост, налегна Катя и започна да й внушава да се разделят парчето и лекичко я ласна по врата. Катето пък се ядоса, изпаса парчето на масата и побягна от кухнята да търси майка си. Но мама и татко имаха много работа и още ги нямаше. Тогава Катя се нацупи и изкочи на балкона.
Тя винаги тъй правеше, когато с нещо й досаждат. Там Катя сядаше в кешето на една кутия с играчки и хълцаше дорде не й премине.
Ето и сега тя седеше и мислише. Далечните баири бавно потъваха във тъмносинкав здрач , изгря месечината и няколко звезди. Тараклий се прибираше за вечерна почивка. От кухнята се долавяха гласовете на Сашо и Дона: те весело се кискаха. Катя й стана мъчно за тях и тя вече реши да стане, когато й се чу някакъв писък. Тя погледна надолу под балкона, но там нищо не се виждаше. Писъкът пак се повтори, и на Катя й се чу нещо изтънинко да вика «Кате, Кате!». Но това се долавяше не от къщи, не от градината долу, а от някъде тук, до нея. Катя започна да разглява всичко наоколо , да се вслушва и, накрая, тя ясно чу името си. Тогава Катя вади своята играчка със фенерче и, светулкайки по балконните натурии, видя нещо, което я наплаши, и тя поиска да извика и да побегне.
На едно клонче на китайската роза, изнесена на балкона, кацнало нещо като голяма пеперуда. И писъкът се чуваше от нея. Когато Катя, преодолявайки страха, се вгледа, видя , че това не е пеперуда, а едно момиченце със крилца. Катя била ги виждала такива в мултиките, но не вярваше, че ги има живи.
Когато Катя наближи лицето си съвсем близо до момиченцето, тя видя как то посочи с пръста към гърдите си и ясно извика: «Ели!». Сиреч, името й било Ели.
Дорде Катя съображаваше , как да избяга и да извика бате Сашо, Ели й направи знак да седни по-близо и да я изслуша.
Катя се престраши, сложи Ели на дланта и я поднесе към ушото си.
- Аз съм Ели, принцесса на племето жужани. Ние живем в едно старо дърво в долният край в Хайдушката ръпа. Аз те виждах, когато лятоска ти ходеше по дядовият си двор, брулеше череши с вуйчо си Льошо и изкарвахте с дядо си Георги шилетата и патките.
В нашето племе се случи голямо бедствие: ни нападна един голям , страшен Стършел и отвлече моите родители. И сега нашето царство остана без управление.
Всичките се надяват на мен, но аз раснах галено дете, принцеса и нищо не разбирам от къщните , стопански и военни работи. Но аз видях как ти, Кате, шеташе, ходише със чукче и ми хрумна за теб. А други хора аз не познавам и искам да те моля да ми помогнеш, и да оправим нещата в нашето царство.
- Но как аз ще ви помагам?, - учуди се Катя,- Вие сте толкова дребни и хвърчите!
-Това лесно се разрешава, - прописука Ели,- аз нося със себе си едни вълшебни хапчета. Като го глътнеш, ще станеш като мен дребничка и с крилца. Сетне ние ще полетим в Хайдушката ръпа и там ти ще ни помогнеш.
- Но аз трябва да се обадя на мама, тате…
- Не струва. Те няма да забележат твоето отсътствие. Когато всичките заспят, ти ще глътнеш хапчето и, когато се смалиш, ще изхвръкнеш от креватчето. До сутринта ти ще успееш да се върнеш.
Ели кацна на Катиното рамо и те тихичко се прибраха в къщи. Когато всичките заспиват, Катя и Ели хвръкват през душника към Хайдушката ръпа.

Жужаните

Ето Ели с Катя наближават дядовата къща в долният край на Тараклий и оттам до един разкрачен бряст. В бряста зияеше дупло, в което те влитат и после почват да пикират надолу.
Доста време нищо не се виждаше, но накрая стана видело като денем, и Ели с Катя се озоваха на нещо, което приличаше на градски мегдан, пълен със жужани. Те като видяха Ели, се събраха около нея и нещо викаха, сякаш й се молеха.
Ели вдигна ръката и всички млъкнаха.
- Жужани добри! Аз ви нося добра новина, Ето редом стои Катя. Тя е от човешки род-българи и ще ни помогне да спасим нашето царство от големите ни бели. Аз я назначавам министър и вие ще я слушате и изпълнявате нейните нареждания.
Жужаните радостно запляскаха ръце. Тогава Ели се обръща към Катя и й казва, че отсега нейното слово ще е закон за всичките жужани.
Катя седна на едно просторно бяло кресло с червена седалка , а Ели доведи един жужанин-старец. Той вече не можеше да хвърчи, а само лазеше, опирайки се на крилцата. Той започна да писука и да разправя какви бели сполетяли жужанското царство.
От него Катя разбра, че дълго време царството живеело щастливо и мирно, но веднъж за тяхното съществуване проучила една муха, случайно попаднала в дуплото, спасявайки се от дъжда. След това мухата на всичките комшии и други насекоми разказва за подземното царство на жужаните и те започват да го нападат. Мухи, комари, стършели на цели роеве, сякаш самолетни ескадри връхлитат мирните жужани и грабят, отвличат, разрушават жилищата. Същи кърджалии-разбойници. И никой сега не знае как да се спасят.
Жужанин-старецът млъкна и отпълзя настрана. Всичките жужани, вперили очи в Катя, чакаха какво тя ще каже.
Катя внимателно огледа царството и отбеляза голямо безредие: навсякъде беше расхвърлено, се хвъргалят кутии, колички, хартийки…
Катя си спомни, че точно такова заварваше мама Тоня, когато те с Сашо и Дона правиха голям кавардак из стаите с техните играчки. Не можеше човек нито да седне, нито да премине. Тогава мама Тоня нареждаше всичко да бъди прибрано, сложено и подредено.
Катя същото нареди на жужаните, и те хукнаха да изпълняват указанието. През известно време царството се преобрази: пътищата стават свободни, къщите и дворовете чисти, а жужаните повярваха, че и другите бели ще отстъпят.
Но тук пак пристига стареца и казва, че към бряста наближава рояк комари. Комарите-ваджии със острите си жила преследваха жужаните и ги ръчкаха. Нямаше спасение от тях.
Тогава Катя нарежда да испратят на края на дуплото вардачи и които да пратят сигнал, когато комарите наближат. На други жужани Катя обесни как да натрупат слама, дърва и зелена трева точно под дуплото.
Когато вардачите извикаха « Караул! Комарите!», Катя сложи клада от слама , дърва и я подпали. Катя знаеше как това се прави от дядо си Георги, а за кибрит в дядовата къща тя испрати подготвен спецназ-воини. Те попадат в къщи през комина, претършуваха всичките чекмеджета и обнаружават в едно кибритно капаче три серника. И сега от Катиното умение да запали кладата от един серник зависише съдбата на цялото племе. Със затаен дъх жужаните следят действията на своята спасителка. Обаче Катето хладнокръвно драсна серника, почака да се поразгори и го поднесе в сламата. Блесна ярък огън, заплющаха дървата и Катя нарежда жужаните да трупат зелената трева върху кладата. Тутакси черносив стълб от кадеж се устреми нагоре към отвора в дуплото. Когато рояка на комарите се втурна в дуплото, те тутакси попадат в страшен димен облак, се задушават и падат надолу право в кладата и там изгарят.
Уцелелите комари, наплашени и ужасени, отлитат от бряста и разправят наоколо, че жужаните придобили грозно оръжие.
Обаче мухите не повярваха на комарите-страхливци и веднъж вардачите-жужани пак извикаха : «Мухите!»
Този път на кладата трева не слагаха, и когато мухите връхлитяха дуплото, силна жар, идваща отдолу започва да им пърли крилата и мухите падат надолу гаче барбошки.
Мухите, които се спасили от този адски огън, наплашили с техните разкази всичките насекоми в Хайдушкаьа ръпа, и отсега те обикалят бряста отдалеч.
Но трябваше още да се освободят родителите на Ели, които ги отвлекал Стършела. Тогава Катя поиска едно листо хартия и написа, както я учиха мама Тоня и баба Галя.
« Господин Стършел! Ако не искаш твоето гнездо един ден да пламне, бъди добър да върнеш родителите на Ели. Даваме те срок един ден.»
Това листче го окачват на един клон извън бряста и зачакаха. Първите го видяха осите и се обаждат на Стършела. Той започва да псува и да се заканва. Тогава вечерта Катя свиква пак воините-спецназовци. Всеки от тях взема по няколко сламки и в тъмното отлитат към стряхата , където се намира гнездото на Стършела. Спецназовци набучкаха сламките под стряхата и ги подпалват. Като видя пожара Стършелът наскоро поумня, се смири и освободи родителите на Еля.


Калинка-малинка
Катя се събуди от това, че сестричето Дона я дърпаше за носа и се хилеше, посочвайки с пръстчето си към бузите й. Катя помъчи да се завие през глава, но с почуда видя, че по дланите е полепена сажда. Когато тя скочи и се видя в огледалото, оттам я гледаше едно омалакано и разчорлено момиче. От пръстите й се долавяше мирис на горяло дърво.
И тогава Катя се угаде, че това, което се случи, не било сън. Тя побърза да се измие и заръча на Дона на никой да не казва, как изглеждала кака й дзаранта. Дона обаче се изплезе, но обеща, че ще мълчи, ако Катя ще й разреши да подрънка на пианото. Но тук Катя се сети , че Дона вече от сутринта успяла да разхвърли по стаите играчките си и изведнъж си спомни, че именно безредието пречеше на жужаните да организират съпротивление на неприятелите, и това е голям кусур. Катя тутакси пак се осъзна министър и заповядва на Дона наскоро да прибере в стаите, защото скоро от пазара ще се върнат мама с татко. Дона пак помъчи да се поразглези, но министра грабна бухалката и недвусмисленно се намръщи.
След известно време се връщат от пазара родителите и обнаружават в стаите идеален порядък. Никога такова чудо не се случвало.
Мама Тоня, зарадвана от шетнята на децата, започва да ги милува и прегръща. Сетне тя тържественно вади от чантата един магазинен плик и изважда от него роклича : «калинка -малинка». Това е подарък на Катя. Катя от радост подскача, плеска ръце, облича рокличката и започва да прехвърка от креватчето на столчето, от столчето на масичката и да пее: «Хвърча над морето, хвърча над вълните» и… като се изпаса от масичката надолу с главата !
Но Катя не заплака. Все пак, тя е министр на жужаните и днес изпълни четире години!
← Протоколът на разпит. И. Думиника Бесарабски гердан. алманах 2018 част 2 →

Комментарии