Гъз без ръци. Хумореска

0
Голосов: 0

266

Гъз без ръци. Хумореска


Тъй наричаше бай Видю жена му Катя, една чешита, ама цапната в устата албанка от Каракурт. И в село той беше прочут с прякоря си Гъзлето и май, че го заслужаваше със своята некадърност и лемовост. За каквото да ни се залови нямаше нито мерак, нито нужните умения и воля да довърше делото докрай. И сявга излизаше нещо неспокосно, нефело и криво. Добре, че през колхозното тогава време, бай Видю беше определен в стройбригадата като зидар и неговите хлътнали амбарните стени по-лесно се разваляха през бандитските времена на грозната приватизация.
А тогава нужникът в армана им беше ограден със слънчегледови пръти, без покрив и вратичка. Веднъж Катя заколва две ярчици, ги изшкемби, а червата с мократа перошуника ги изля в дупката на нужника , която беше вече натрупана почти догоре.Мъжът е отколе се тъкмеше да гради нов и на друга дупка, ама все отлагаше и се бавеше.
Тази вечер колхозната стройбригада отбелязваше завършването на поредната стройка и бай Видю влезе в майлата бризнат. Той кяр залиташе, преминавайки от един стълб до друг. Комшийските деца хем го закачаха с хапливи подмятания и присмехулки, хем бързаха да се дурдисат до техният вратник гаче на кино.
Децата знаеха, че когато чичо Видю се връща пийнал, в двора им ще има цяла трагикомична мистерия с участие на двамината устати съпрузи. Както чичо Видю можеше да пцува, нареждайки думите от различните бесарабски езици…футус паштеле мъти…небунил със нибунил…мама ти проста, недодялана…сиким…чума те те ръгне чак в червата, да ти й…кака ти и всичкия вашият чифутски род… не беше способен нито един колхозник. Ама жена му хич не се поддаваше и също му фляваше в акъла. С висок глас, чуван из цялата махала, с подпрени на кръста ръце, тя посрящаше мъжа си посред двора като испански матадор бика и започваше своята партия, изигравана с години и години.
Обикновенно бай Видю мъчеше да й плесне някой шамар, ама чина Видювица успяваше да му зашлевери няколко плесници, дорде мъжа й се разделяше с торбата. Тогава те се склещваха в клинч: бай Видю в косата й, а жена му риташе по слабините му, дорде не улучи. Тогава бай Видю се свиваше, грозно вуеше и търсеше брадвата…
Ама този път стана малко инак. Чина Видювица се забави вкъщи, помагайки на дъщеря си да примери школната си премяна. Когато бай Видю влезе в двора и видя, че никой не го посряща, той тутакси се изсилва къде армана, защото беше много натежял от изпитото.
Разочаруваните деца и някой от върастните комшии вече се стягаха да останат тази вечер без обичайното представление и начеват да се прибират по дворовите, когато вечерният здрач се разцепва от утробно, мъжко вуене: сякаш, бай Видьо се прощаваше с живота си. Слисаните и уплашените комшии тутакси облепват пак вратника. Гледката си е покъртителна.
Посред двора стоеше разчорлен мъж с ококорени, изтрезняли очи, изкривена от някаква страшна болка, уста и се държеше с ръцете за гъза. Смъкнатите гащи и килоци го спъваха и се влачеха по земета.
Угаждайки се, че го гледат с зоологически интерес един бюлюк народ, бай Видю прикриваше с разперените ръце ту дръндзулите си, ту пак се хващаше отзад…
От къщи изкачат чина Видювица с дъщеря си. Дъщеричката от срам тутакси пак се скри в къщи, а майка й се спусна към бащата, го ласна в челото и го изви…Сетне тя грабва няколко буци от градинката и ги зафучи в комшиите. Буците се удрят във вратника и обсипват зрителите с сачми от черната пръст.
По-пъзливите и по-срамежливите се пръскат, ама нали има и безсрамни, и очевадни. Те гледат всичко до края и сетне цяла седмица усукват по лафовете, добавяйки от себе си всякакви гиризи.
Оттогава бай Видю стана «Гъзлето» и ката вечер, когато се стъмни, време от време, от техният арман се чуваше: « Пшит…пшит…вашта вяра котешка!».


Обаче мина се колкото се мина и пак дочакахме нова бела.
Беше преди Великден. Чина Видювица боядиса първаза на къщата с черен катран, вратника с синя краска, изми четките в една вехта тава с бензин и по привичка изля тавата в дупката на клетият нужник.
Тази вечер бай Видю си дойде трезен, весел и с пари. Легнали да спят, но посред нощ му приспичило и за да не сиди без работа си запали цигарката и тръгна къде армана, с висок глас пропъждайки омразните котки.
Колкото поседял клекнат, изпуши цигарката и угарката я фикна в дупката. Вече се стягаше да става, когато нещо избухтя и бай Видю се видя сред пламъка, който му опърли и лицето, и други места. Пламналите слънчегледови стени дооформят грозното представление и илюминация. Пак вуене, пак бягане: ба по комшиите, ба «скорая помощь», ба болница. Пак приказки по лафовете.
Ама дохтурите спасяват Виктор Иванович, и когато той се яви пред комшиите си и колхозните другари, те стават свидетели на едно чудо. Понеже пламъка не бил силен, опърлената кожа на пострадалият с помоща на умелото лекуване начена да се подмладява и през малко време бай Видю се промени и вече изглеждаше на 15-20 години по-млад. Също като един тридесетгодишен ерген, позакъснял да се задоми. И то да му се радваш, ама пак нямало късмет.
Новината, че Гъзлето чудесно се подмладило предизвика извъреден интерес към него от страната на колхозните булки и бай Видю, като истински мъжкар начена да ги задиря.
Завистливите хора тутакси обаждат на жена му и тя начева да бере яд.
Намират се и такива ваджии, които й подсказват и я подкокоросват да бае на мъжа си, уж да не го урочасат. Видювица, понеже имаше и тя плитък акъл се обадила на една магьосница от комшийского село и онае гагавузка и тя й уйдисва на акъла с предложението да направи магия : да свари черен фасул и да мушне в манджата три стръкчета полудявка.
Казано-сторено. Една вечер жената слага на поизгладнелия мъж фасулевата манджа, му поднесла две-три чеши ройно вино и зачакала.
Подир някое време бай Видю се ококорва , начена да се бара по корема и сетне изведнъж куту скочи от софрата и хуква накушия къде армана в новия, дъсчен нужник, вече с покрив и вратичка, ама без кукичка…
Цяла вечер, до тъмното от там се чуват крясъци, закани, псувни…ама отдалечи ли се на две-три крачки и някаква злокобна сила пак натирваше нещастника на мястото му.
Рано дзаранта чина Видювица-ни лук яла, ни лук мирисала, наближава сакралното им място и вижда : нейният подмладен ерген, с червендалисти бузи хъркаше, опрян на задната стена и седнал право в дупката. Бря!
Коварната албанка деликатно притвори вратичката и си тръгна на работа с дълбоко, душевно удовлетворение.
← Съдбата на българската диаспора. есе. Очерк о тараклийских художниках →

Комментарии