Форумный сериал. Часть 6

0
Голосов: 0

2534

Форумный сериал. Часть 6


Утро. Павлик с дядо си се стягат за колхозния склад. Събират чували. Пристига кръстникът с колата и потеглят към склада. До склада запират.
Дядо: Павльо, дорде намеря кладовчика и дорде вкараме в склада можеш да се поразходиш и да видиш ония камък, за който вчера приказвахме с Иван Иванович.
Дядото влиза в двора, Павел се напъти към камъка, голям блок настанен на кьошето до една къща. Обнаружава издълбан сарматски знак. Очиства го с пръста. Поглежда към колата, вижда,че дядо му още го няма. Замислюва се ,озира се , сяда на блока и сваля очилата.
Излъчват се епизоди от филма “ Хан Аспарух”
Донасят се викове “ Павли-ик!” Павел се оборавя, слага очилата и вижда, че кръстникът и дядото го викат и махат с ръцете. Тръгва към тях.

Дядо: Ти да не задрема на камъка? Гледай хубаво, казват, че той е омагьосан. Случвало се, че хората минавали покрай него и залитали. Имал някаква сила.
Кръстник: Видя ли знака ?
Павел: Видях. Това е сарматска тамга. Знак, белязващ кургана на знатни род.
Кръстник: От къде знаеш това?
Павел: Нашият учител е археолог по образование и приятел на баща ми. Ходихме често в Оргеев, Сахарна. Тате му показваше тое знак и учителят ни се събираше да дойде да го види, но все отлага по различни причини.
Дядо: И кои са тее сармати?
Павел: Това е другото име на българите. По-рано ги наричали сармати, а след като византийци стават съюзници на сарматите срещу персите, започват да ги наричат “булгари”, а държавите- Волжска Булгария, Хазария, Черна Булгария(Таврия), Кашан Булгар(Молдова)
Кръстник: А нашият край?
Павел: Тук, в Буджака е било нещо като военен полигон. Буджак още се наричаше- Аспар Ери, страна на конете. Тази земя се използваше, като пасище за бойните коне и плацдарм на сарматите срещу римските войски. По-късно тук се настани Хан Аспарух, преди да премине Дунава.
Героите в процеса на разговора натоварват три-четире чувала в багажника. Сядат в колата, пристигат в дядовия двор, разтоварват колата и сядат на софрата. Дорде дядото и бабата слагат кръстникът запита:
Кръстник: Че казваш, българите от древните времена са били в нашите краища?
Павел: Да. И когато цар Борис в 9 век въведе христианството като държавна религия, несъгласните родове се изселват тук, в Буджака и чак до 14 век тази земя е практически свързана с тогавашната България.
Кръстник: А сетне?
Павел: Сетне сто години Буджак вхождаше в Молдавското княжество и по късно в 15 век османския султан го засели с татарски родове от Волга. В 18 век Буджак е включен в османската империя, в 19-ят в российската, в 20-ят в съветската.
Кръстник: А в 21 век какво ни чака?
Павел: Евроазийската от Португалия до Камчатка .
Кръстник: Защо тъй мислиш?
Павел : То се вижда. Интеграция. Ново преселване на народите. Нови беженари.
Кръстник: Ага, беженари. От Тараклий, май бягат. Останахме саде дъртаците.
Павел: Това е временно явление. Вашето поколение свикнало да чака план мероприятий отгоре, от партията. Партията ви предаде и всичко се развали.
Кръстник: А сега кой гради? Бандитите?
Павел: Бандитите също си отиват. Те не могат да дурдисат своя егоизъм с цивилизацията. Вече се ценят порядъчни, честни хора. Иначе работа не става. Не в бизнеса, не в държавата… сами виждаш. Съветските динозаври измират, а бандитите губят позициите.
Дядо: Ти смяташ, че твоят прадядо даром се напъва да прави колхоз? И аз съм динозавър, щом бях главен агроном и икономист в колхоза? Всичкото било даром! И сегашните порядъчните бизнесмени жа уредят красив живот? И какво е красивото?
Павел: Може би, колхозите се нуждаеха в реформа, но не е в ликвидация, обаче в Белорусия никой не ще да работи в колхозите, макар че държавата ги поддържа.
Кръстник: Не е даром казват: “ Орташкото и кучето не го яде”
Павел: Всъщност от сталинската идея за колективно хозяйство още от началото нищо не е имало. Това бяха, в най добър случай, държавни стопанства .
Дядо: А какво лошо има, че са държавни? Държавите могат да бъдат народни и антинародни. Ако държавата е антинародна, никакви бизнесмени и частники няма да я спасят. Те или жа бъдат първите душмани или жа избягат в друга страна. Ако държавата е “рабоче-крестьянска”, както казваше Ленин, и совхозите могат да бъдат производителни.
Павел: Но сега такава държава няма.
Дядо: То не саде “такава”, то никаква няма. Има саде название. Название на едно кученце, което се удавило, горкото, в реката. Барем да се измислили нещо по-свестно. Те затова ли ни канят да ставаме румънци. Да бъдем римляне! Със гол гъз!
Баба: Хайде, стига с вашата ми политика! Сега има да таралосвате, чак у комшиите се чува.
Кръстник : А че какво? Жа ни издадат? На примара? Ти знаеш ли кой ни е примар?
Баба: Знам. Вие, тараклийци, саде на приказки ви бива. Един пазар и тва не можехте да стъкмите. Както си ходехме в Болград и Чадыра, тъй пак си ходим.
Кръстник: Бря, вашите чийшийци са по-важни.
Баба: Важни-не важни. Сами се командоват.
Павел: Каква разница от къде е човека родом. Главното да добър управител.
Баба: Ако е без разница, защо не щете румънци? Ви е страх, че жа опъват чергата на себе си, нали? Ти, Павльо, искаш ли от дзарана вместо нас да дойдат друга баба и друг дядо? Не щеш! Защото си свикнал с нас, знаеш, че те обичаме, те се радваме, че си наша кръв и знаеш, че не си паднал от небето и има кой да те посегне ръка, ако не дава господ, стане нещо лошо. Тъй и селото ни се нуждае във човек, когото познаваш от малък, който тебе познава и нуждата ти знае…
Кръстник: Свекърът ти нали не искаше да сили хората да влизат в колхоза, защото е тукашен. И какво? Го набедиха, че е саботажник и гата…По сталинският проект в колхозите събираха бедняците, които нямаха сила да хазаюват, и държавата им помагаше с техника, семена, агрономи. А коравите стопани не се нуждаеха в държавна помощ и не трябваше да ги закачат. Ама кой разбираше тези тънки работи ? И сявга има вредители: или според инат, серсем и завист или тайни душмани, които искат да властват на всяка цена и гледат да използват държавата като ярем за населението.
Дядо: Да, прав си. Пари дава държавата, значи примара жа слуша министрите или бандитите, а не нас. Хората виждат , че няма правдина и сякой си бере кахъра самичък. Ай го, нашият Степан се изгуби в тае пуста Москва и вече две години не се чува. Жив ли е, убит ли е? Нищо не знаем
Павел: Скоро жа знаем…Аз се стягам на каникулите с двама мои другари да заминем за Москва. Там има тараклийци, които може да се чули нещо за баща ми.
Дядо: Нямаш акъл , Павльо ! Остана и тебе да загубим и жа втасаме.
Павел: Няма да се загубя. От Тараклий тръгваме цяла сюрия от тридесет души. През два месеца се връщам.
Павел се стяга за спане. Под впечатление на доскорошния разговор спира погледа на майчиния си портрет, където тя, пионерка стои на клубната сцена. Павел сваля очилата. Портрета “Оживява”. Пионерката с въодушевление цитира:
Имя Ленина снова и снова
Повторяет великий народ.
И как самое близкое слово
Имя Ленина в сердце живёт.
И Советская наша держава,
И великих побед торжество -
Это Ленина гений и слава
И бессмертное дело его.

Павел с изумление гледа портрета на майка си и чува песента за Октябрь, Ленин, Партия…
← Форумный сериал. Часть 7 Форумный сериал. Часть 5 →

Комментарии