Форумный сериал. Часть 5

0
Голосов: 0

2504

Форумный сериал. Часть 5

Тази вечер Павел се връщаше след футболният матч с казаклийци. Както сявга двубоя между туканите и гагаузите често минаваше със сбиване, понякога и с лобут. Павел помнейки, че трябва да си варди главата, се държеше на страни и това, също предизвика у другарите му недоумение и подозрение , че е страхливец. С тези тъжни мисли наближаваше дядовата къща, но изведнъж до портите видя жълтото «Жигули» с кишиневски номера на чичо му Кирил, отколешен приятелят на баща му и комшийският мотоциклет с люлка. Още отдалеч, той чу гласа на кръстника си Николай, съпроводен от шумни възгласи и смях. Дядото имаше гости. Когато Павел се яви, гостите деликатно млъкнаха, поздравиха момчето, но след миг пак продължиха своята приказка. Бабата, правейки вид, че ронка махалки с пашой за урдечките, с интерес слушаше лафа на пийналите мъже и време от време им поднасяше ба сиринце, ба трушийка…Дядото държеше гърнето с виното и ръководеше събранието. Старите обичаха такива, вече станали рядки, срещи. Вече две години откакто зета им се изгуби в Москва, дъщеря им, майката на Павел и тя се замете в Турция, внучката Елена учи в България, ама на ваканцията нямала да се дойде и ще останала да работи на курорта. Саде Павел им радва сърцата, ама и той догодина ще си хване дърмите на някъде, както и другите тараклийски момчета. Дорде Павел се миеше и преобличаше, бабато му сложи вечерята на масата в кухничката и му доложи, че чичо му Кирил докарал някакъв си учен от Москва, който се интересувал от живота на бесарабските българи…
Поизгладнялият футболист се нахвърле на яденето, но през приотвореното пенджерче се чуваше лафа и неволно Павел начена да се вcлушва:

-Эти политики заморочили нам голову. Я телевизор уже не включаю, а газет у нас и так давно нет. Все о нас пекутся с трибуны, а запчастей привезти никто не может. Вы извините, но что толку, от того что вы будете о нас писать? Нас скоро здесь не будет.
- Куда же вы денетесь?
-Молодежь разбежится по миру, а старики помрут. Кому мы нужны? Молдаванам? Русским или украинцам? Мы здесь всем мешаем…
- Вы можете быть сами по себе. Болгарами.
- Какие мы болгары? Наши внуки уже говорят по-русски со своими родителями.
- А кем же вы себя считаете?
- Кем я себя считаю?... Рабочей скотиной! Вот кем. Что я видел за свои пятьдесят лет? От темна дотемна на ферме. Домой прихожу на несколько часов, жена уже в четыре часа утра на ногах- она доярка. Живность надо накормить, корм подвезти. Детей я своих практически не видел. Маме спасибо. Она их высмотрела. Они так и уехали в Сибирь-за деньгами. Все время строился. Теперь дом есть , деньги есть, а жизни нет. Пустое было все. Оборвался корень. Что я могу своим сыновьям оставить? Я хороший плотник, слесарь. А чему я научил своих сыновей? Все время отняла ферма, а в магазинах молока все равно не было и не купишь, если не простоять в очереди несколько часов. Так за что мне деньги давали?.. .– чичо Иван махна ядосано с ръката и гаврътна чешата с виното.
За да умири гостите дядото предложи да се поразходят из армана и да покаже на московският гостенин домашното хазяйство. Това е един тукашен ритуал за да се види доколкова хазяина е мокаетен стопанин. Този адет е много по важен отколкото сметката в банката или портрета на Доска почёта. Обаче и отдалеч се виждаше , че московският гост мъчно възприемаше тези агълчета, курници, клетките за зайци, купиците тор-това средновековно, натурално хазяйство. Обаче сръбналият, зачервен дядо с гордост води гостите из домашният зоопарк, овошката градина и лозето.
Накрая московеца пита:
- А , если бы в магазине было все, вы бы держали это?
Дорде дядото се стягаше с мислите си, чичото Иван пак прехвана браздите на приказката:
- А как же. Может не столько, но держал бы. Если во дворе нет живности, нет виноградника, нет своих овощей, то какой ты хозяин и зачем ты живешь?
- А как же интеллигенция?
- А нам какое дело до них? Они ученые- у них свои понятия. Вот и доигрались. Демократию развели! Выборы! Неужели колхозник что-то в этих выборах изправит или разовьет? А если нет, то зачем населению голову морочить. Скотиной был-скотиной помрет.
- Все же приятней, когда от тебя что-то зависит.
- А что от меня зависит? Начальство держится друг за друга, и их не прошибешь. Да и кто организует население? Здесь за каждым следят. Чуть в сторону- два выговора за опоздание и увольнение. Профсоюз тебе об этом сообщит. Я, кстати, не пойму зачем профсоюз в колхозе? Ведь формально мы коллективные собственники. Как можем быть одновременно соперниками самим себе. Это шизофрения какая-то. Начальство через профсоюз денежки себе сосет на развлечение: почетные встречи, курорты…
-У вас есть какая-нибудь мечта?
- Есть. Быстрее уйти на пенсию. Буду себе в огороде копошиться и плевать я хотел на этот колхоз.
- А как вы относитесь к предпринимательству?
- А никак. У нас все равно будет надувательство. Растрезвонили: рынок, рынок. Какой рынок, если нет своих банков и защиты от спекулянтов и бандитов?
- Не все сразу.
- А мне от этого какая радость? Мы не знаем, как производить, торговать, считать. На одном винограде далеко не уедешь. Да и, вообще, эта базарная суета-чушь! Вся земля у колхозов, а на рынках частники. Если землю раздать, ее все равно отнимут жулики. Короче, все это не для нас, наше дело- доживать. Мы обречены…
Дядото побърза да върне мъжете на софрата, където те дълго още се черпеха, сетне комшията Петър донесе акордиона , пееха български песни…
На другият ден , когато с дядото пренасяха тревата, Павел пита дядо си:

- Дядо, в мамените тетрадки пише, че баща ти, Иван Плагов бил арестуван…
- И той беше арестуван, и дядо ти, Димитър Ризов беше диган в Сибира и двора им взеха . Баща ти не ли те разказвал?
- Може да е разказвал. Но не помня…А кой сега живее в къщата на дядо Димитър?
- Е-е-е. То вече неколко семейства се смениха. Сега едни алкаголики там живеят. Закво питаш?
- Интересно ми е. Може и там нещо останало на тавана.
- Върви, погледни, ако ще те пуснат.
Павел смита тревата, преблича се, взима един пакет , излиза от двора и тръгва към дядовата си къща. Пристигайки, хлопа на вратичката. Излиза една сръбнала, намачкана жена.
- Чего надо? Счетчик уже проверяли.
- Я по другому поводу. Когда-то это был дом моего дедушки. На чердаке или в сараях должны остаться кое-какие старые вещи, пригодные для музея. Вы позволите мне посмотреть?
- Да пошел ты, знаешь куда? Умник нашелся. Давай дуй отсюда, пока я милицию не позвала.
Жената иска да затвори вратичката, но Павел си навря стъпалото. Тогава жената започва да вика мъжа си. Той се явява на двора, също бризнат.
- Кво става?
Павел: Аз съм ваш комшия. Донесох едно шише вино да се почерпим, а пък жена ви не ме пуща.
- Валька! Пусти парня пусть войдет-он же с вином пришел, а не с топором.
- Он и топор вытащит! Они все теперь молодые- бандиты.
- Ладно тебе…Влизай. Кой си, как се казваш?
- Павел се казвам. Внук на Плаговете. Едно време тае къща била на моя дядо- Димитър Ризов.
- Да.Знам. Ти си на Стьопата син?
- Да.
- Валька! Так это же Стёпы Ризова сын . Тётя ти Валя е еднокласница на баща ти.
- Точно, боже мой, как я сразу не узрела. Вот я балда. Ведь ты –вылитый отец. Мы с ним даже с шестого класса дружили. А потом Светка, твоя мамашка-то ему голову вскружила. Она такая была-везде первая. Специально ради него в ансамбль пролезла. Пела правда здорово. Как они проживают?
- Да ладно, тебе. Что пристала к парню со своими воспоминаниями. Если бы тебя Степан увидел, он бы сто раз перекрестился…Лучше стаканы помой. И какво? Дядовата къща…
- Да. Неска дохожда Иван Иванович Боримечков и ми каза, че за музея събирали експонати. Аз помислих, че може у дядове нещо е останало и да поразгледам.
- Добре. Нямам нищо против. Виждал съм някакви неща в дама и в плевнята. На тавана даже не съм се качвал. Хайде. жа се почерпим и тършувай колкото ти се иска. Ну, давай Валюха, за твою школьную неразделенную любовь!
- Да уж! Если бы мы со Стёпой поженились, у меня жизнь не пошла бы наперекосяк. Он парень был работливый и веселый. Не то что…некоторые
- Да ладно тебе болтать…

Павел остава ги да таралосват и тръгва да изследва помещенията. Влиза в плевнята, оттам на тавана. Преглеждайки натуриите, обнаружава валенки . Издръпва ги от купицата. Сваля очилата.


Тайга. Елена Ризова заедно със синовете, Георги и Степан кастрят повалено дърво. Елена уморено сяда да почине. Окахърена, тя тихичко започва да напява тъжна българска песен. Децата през малко сядат до майка си. Елена вади от джоба един комат хляб,дели го между братята. Те мълчишката дъвчат. Елена нажалено ги гледа. Отзад се вижда една группа мъже –затворници.
- Мамо,гледай! Нашто Марусе се сурне!
-Боже.миличък! Кво й хрумнало? Гоче, Панче-тичайте да й помогнете! Тя горката затъва в снега.
Момчетата през малко довидат заплахтялото сестриче.
-Мамо,мамо! … Тате!
- (подскачайки) Кво-«тате»?
- Аз си идвах от школата и до магазина чина Колевица ме запря. Тя вика,че в Минаевка видяли тате. Един наш тракторист го познал. Чина Колевица ми заръча да те обадя и ти, мамо, да идеш при коменданта. Той жа позвони в Минаевка и тате жа го докарат при нас.
- Въх, боже! Хайде тогава да бързаме!
Г- Мамо! Вий вървете-аз оставам. Тряба смената да предам.
- Как жа останеш самичък, тук в гората ! Със ония айдамаци! Нали ги виждаш. Още жа те утрепят. В тях няма нищо човешко- от тюрмите преместени. Хайде да вървим!
Г- Не можа, мамо. Константин Александрович ми доверии участъка и дзарана жа ме пита за нарядите. Аз тряба да знам колко куба дърво са завалени и изпълнена ли е нормата. Отивайте без мене.
Елена с децата тръгва. Георги усърдно сече клонки. Неочаквано пред него застава небръснат, рошав човек. Той сяда на поваленото дърво и кани Георги да го придружи. Гочо плахо и неохотно сяда.
- Куришь?
-Нет.
-Правильно. Тебя как зовут?
-Гриша.
-В каком селе вы жили в Бесарабии?
- В Тараклии
-Тараклии? А фамилия твоя какая?
-Ризов.
- Дед твой тоже здесь?
- Да.
- Он, что тоже в тайге работает?
- Нет. Он отказался работать… Комендант у нас добрый и не стал деда выдавать. А откуда ты знаешь моего деда? Ты, что тоже из Бесарабии?
-Да нет. Просто слышал ваш с мамой разговор- мы ведь с вами в одной смене. А где отец работает?
-Его с нами нет.
Явяват се още двама зъки: Леший и Хмырь
Х-(към Георги) Эй,начальник! Кончай надрываться! Пиши нам двадцать кубов и на сегодня завязываем. Завтра воскресенье и надо успеть в баньке попариться,белого взять. Магазин,сам знаешь, до семи торгует.
- Как это вы уйдете? В шесть-проверка.
-Это не твоего ума дело! С проверяющими у нас все схвачено. Твое дело пометочку сделать: свалено 20 кубов. Понял бессарабец? Шуруй!
-Не имею права.
- Чаво, чаво? Ха-ха-ха! Эй, чуваки , вы только послушайте о чем шелестит эта салага румынская! Он видите ли. Не имеет право нам 20 кубиков нарисовать!
Л- Мальчик, ты наверное, из пионерлагеря? И прямо сюда-в тайгу? Несправедливо! Здесь ведь нет пионервожатой,которая сопли подотрет…здесь одни урки и тайга. И законы здесь таежные. В тайге кто самый главный?
-Не мешайте мне работать. Я должен успеть норму сделать.
Х- А для чего тебе норму делать?
-За добросовестный труд могут освободить досрочно…
Л- Освободить? На какую свободу ты желаешь,мальчик? На свободу делать норму не в сибирской тайге, а в своей пыльной Бесарабии? Напрасно надеешься. Вас привезли сюда не на заработки, а на принудительные работы. Ты в школу ходил? Про египетские пирамиды вам рассказывали? Так вот. Мы тоже строим пирамиду. Только не из камней, а из людей. Понял? Зачем тебе эта пирамида ? Она все равно развалится от крови и лжи. И эта кровь зальет все вокруг!
Х- Кончай свою демагогию, Леший! Кому ты вешаешь лапшу? Это же чурбаны из «солнечной Бесарабии». У них,говорят, дома дерьмом мажут. Это правда,мальчик? Ха-ха-ха! « Цыгане шумною толпоц по Бесарабии бродили…» Ты хоть за цыганочку успел подержаться,а? Чаво зарделся,то? Ты мужик или кто? Здесь,в тайге ,как видишь, не за что держаться. Она радость-банька. Так, что не ломайся и ставь пометочку-20 кубов.
- Не поставлю.
- Ах ты, сучонок! С ним по-человечески говоришь,а он –выдрючивается. Козел вонючий,мля! Ты на кого прешь,гнида ползучая…Удавлю, ублюдок!
Л- Постой ,Хмырь. Сменим тактику. Ты же видишь, он не понимает изячную словесность. Ему надо по-простому-на языке межнациональных отношений.
Леший взима брадвата
Х- Ты,че? Мочить его будешь?
-Он сам помочится…Павлика Морозова он будет из себя корчить…
Гочо уплашен скача на крака. Леший се изсилва към момчето. Гочо се дърпа назад,препъва се и пада.
Что,сосунок,жилки затряслись? Cейчас мы тебе баю-баю сделаем и будешь ты свободным, как ангел небесный.
Леший замахва с брадвата. Досега мълчащия зък прикрива Гочо и прехваща брадвата.
Л-Ты, че Плагов?! Опупел?! Ты-то чё под топор лезешь? Жить надоело? Так мы сейчас вас обоих оприходуем! А, ну руки прочь,падла!
Леший пак замахва с брадвата
Х-Смена идет!
Леший застива,бавно пуска брадвата и зъките по един се оттеглят
Л- Проболтаешься-всю семью зарубим!
Леший ядосано забива брадвата в дървото. Гочо лежи в снега ужасен. С бързи крачки към него се изсилва Димитър Ризов бащата на Гочо, му помага да се изправи. Гочо прикрива лицето си и започва да хълчца и ридае.Димитър, не разбирайки причината на плача го успокоява.
-Ай го намерих ви! Толкова прагове очуках дорде ми казаха адреса ви. По-лесно беше на ония свят да стигнеш и да се върнеш. Срешнах в Минаека един тракторист-бесарабец. Той ме позна-наедно се трудихме на Урала в трудовата армия, Той таман беше завършил смената и ме подхвърли на вашия участък. А ми де е майка ти?
- Мама с Панчето побягнаха в село да молят коменданта да се обади в Минаевка за тебе. Една жена те видяла и обади на Марийка.
-Дядо ти , баба,ти здрави ли са?
-Здрави са, ама с нас не жувеят. Тий тутакси се отделиха, когато пристигнахме. През синкото време дядо мълчеше, беше сърдит.
- За него това, което се случи е голямо потресение, Той изгуби сичко, което му даваше сила и кураж. Кой знае , кога жа се измъкнем ли оттука?...
- Аз пък ми харесва. Тука работим наедно с хората. По е весело. Тук кино показват, танци има, младежи-един бюлюк! Записаха ни на курси за шофьори и трактористи. Кво щяхме с Панчето да правим в Таралий? Да пасем шилетата? Тук е по-интересно.
- А ми майка тик во казва?
-Разно. Някой път се развесели, даже на кино ходи два пъти. Друг път-седни до собата в кишето и плаче. Искам ,казва, птичка да стана и да фръкна. Да фръкна, казва, чак до Тараклия да стигна. Ний я слушаме- не бери кахър. Ай, го! Чули? Сигналат-значи смената идва.
Гочето се взира по посоката, където се намират зъките
-Эй! Андрей Петрович!
Х- Ну?
- Записываю вам 20 кубов.
- Годится. Цыганочку мы тебе все-таки найдем. Может не очень красивую, но голую!
-Шегобийци! Едва не ме утрепаха. Един от тях ме спаси. Тий и връз него скокнаха. Хубаво,че ти се яви.
-Как тъй?!
- Остави ги! Вече ми премина. Тий също се хора. Саде, че подивели малко.
- Да не подивеем и ний тука.
-Няма. Ний сме друга кръв. Ний жа живеем тука богато и весело. О! Познакомтесь-Это мой спаситель.
Към Димитър наближи гореспоминатия зък и посяга ръка към него.
- Здравствуйте Димитрий Ризов!
Димитър плахо се отдръпва и се вглежда в непознатия. Зъка сваля шапката, размотава трепката-шарфа.
- Иване! Плагов?! И ти ли си тука?! Право да те кажа, че сичките в село мислихме, че жив вече няма да те видим… А сега кво излява? Една чорба жа сърбами?
- Излява, че тъй. Как са нащи-тате, мама…
- Баща ти си отиде, бог да го прости. Майка ти се премести в Кубей при сестра ти. Във вашата къща направиха склад. Единоличници в село повече няма. Както ти иска-тъй стана. Ама не разбирам, закво тогава те свалихи и те арестуваха? Ти нали поддържаше тяхната политика.
- Аз и сега поддържам политиката на Партията. Ама в нея се навряха разни хора-лоши, кариеристи. На тях аз пречих и те ме изядаха. Направиха донос- неблагонадежен.
-И сега кво?
- Никой не знай. Мяза, че тук, в тайгата жа прекарваме своите години.
- На Гочето тук му харесва. Нали Гоце? Твоя спасител е наш човек. Квото да ни бъде-да е мир и здраве. Може и ний жа привикнем. Някак жа караме.
- Да, на вас семейните е по лесно: имате деца жа пуснети корени. От работа нашия човек нивга не се е плашил. Коменданта не може да се нарадва-нормите се изпълняват многократно.
- Ми ти не мислиш ли да се обулчиш? Все пак много си по-млад от мене.
-Саде ако засватам някоя мецана. Аз вече свикнах с тее «эъки». Живеят тук и литовци, но тий се държат затворено и още вярват, че жа се върнат на родината. За женени никой от тях не смишлява. А пък нашите бесарабци, нали знаеш, как се отнасят къде затворниците. Осъден ли е-не ми го фаляй. Тъй че… Едно е тук хубавото-коменданта е разбран човек. Сичките живем в бараци, но от пролет на семейните жа направат къщи. Ама, хайде! Кво сме се разприказвали тук? Мотовоза чака.

Край на пета част.
← Форумный сериал. Часть 6 Форумный сериал. Часть 4 →

Комментарии