Чийшийска мирудия.

0
Голосов: 0

756

Чийшийска мирудия.



Ако питат от къде съм

Ако питат откъде съм,
аз така ще отговоря:
Дето хора най-работни,
дето майки най-скопосни,
дето песни всички пеят,
бяло жито в къра сеят.

Ако питат откъде съм,
аз така ще отговоря:
Дето извори студени
и градинки разцъвтели,
дето срещат с руйно вино,
с топъл хляб и мирудия.

Ако питат откъде съм,
аз така ще отговоря:
Дето моми най-красиви,
а децата талантливи,
сред мегдан хоро се вий,
аз от село съм – Чийший!

Мирудия

Всички знаят, че в Чийшия
посрещат гости с мирудия –
ароматна, соленявка
зеленчукова подправка,
с добър вкус и миризма,
дошла от давни времена,
съдържа важни витамини,
във всяка къща тя я има.
И където и да идем,
от чийшийци всеки дири,
има някаква магия,
тази вкусна мирудия!
Да я опита всеки струва,
не нарасно се римува:
всички знаят, че в Чийшия –
най-добрата мирудия!



За всяко време има ред

(историята е вземена от един стар чийшийски виц)

Помниш ли , дядо, как до герана
вода ми надпиваше от казана,
после китка ми береше
и нещо сладко ми шепнеше?

Искам да се срешнем пак,
Да станеш, дядо, млад юнак.
Хвърляй всичките неща,
хай се спомнем младостта!

Напери дядо калпака,
засука нагоре мустака,
направо рипна през хармана,
отиде дядо към герана,
натъкмил се пак «юнака»,
младо либе там да чака…

Извади баба нови примяни,
белите ризи, пристелки, сукмани.
Тъкмила се баба, тъкмила,
три часа се редила.

Но каквото баба ни облича,
никаква примяна не й прилича,
нито маниста, нито гердани,
нито росните китки румяни…

А дядо му дотегна да чака,
три лули изпуши чуляка:
- Баба сякаш забрави,
До кога ли ще се бави?!

Грозно дядо се намръщи,
отиди бързо той във къщи,
отдалече кряска той на Дона:
-Нямаш съвест пред закона!
Изморих се да се сяпам,
Колко може да те чакам?!!

Баба Дона га отпусна:
-Мене мама не ме пусна

Ана Константинова.
← Богдан Калинка думаше. Жизнь по любви. (История семьи Обручковых. Парканы) →

Комментарии 2