Богдан Калинка думаше.

0
Голосов: 0

443

Богдан Калинка думаше.

Историята на една песен

Село Чийший отдавно е прочуто със своето музикално творчество. Тук или са оттук най-добрите певци, музиканти и танцори. Няма значение: професионали ли са или самодейци. Добре или много добре тук играят и пеят всички и не само това: тук се раждат песни. Чийшийци си имат химн на селото, създаден от местни автори: думи - Иван Минковски, музика – Ирина Попазова.
Към 200-годишнината на селото се появиха още две песни: «Утро над родното село», думи – Иван Гайдаржи, музика – Мария Попазова; «Аз от село съм Чийший», думи - Анна Константинова, музика – Красимир Кондов (България). Местният певец и музикант - Иван Минковски, който всички познават като Кирилович, е написал редица песни : «Върни се, дъще» в съавторство с българската поетеса Дочка Иванова; на свои думи песни: «Вие се в Чийшия хоро» и «Граничари»; в съавторство с известният поет от Чийший Михаил Бъчваров песни: «Ще се дойда, мамо» и новата песен «Бдения». Ще вспомним известния чийшийски музикант, композитор, доктор по изкуствоведение Степан Стоянов, който е създал голям брой на авторски песни, хора и ръченици, дал нов живот на мнозина стари народни песни, на които направил свои изработки. От прочутното стихотворение на известния бесарабски поет Нико Стоянов «Проклел бих аз отдавно…» направил прочутна песен.

А сега искам да ви раскажа историята на една песен, която днес е обичана не само от чийшийци, не само от българите в Украйна и България, а от всички българи, които са я чули, от където да ни са.

Ирина Кирмикчи работеше доярка на фермата в колхоз «8 Март» и всичката си трудова дейност тя посвети на кравичките, които поили с мляко хиледи деца и възрастни от целия Болградски район. Всяка сутрин, рано, преди съмнуване ставаше, като майка и жена приготвяше всичко необходимо и, преди слънце отава на работа. Тя се обичаше работата и никога не е било тежко, защото тя работеше и пеше. А с песен всяка работа е по-лека. Ирина много обича да пее. Още от 15-годишна възраст тя стана участница на художествената самодейност в родното си село и много години солистка на Народния ансамъбл «Извор». Ирина пеше български народни песни от местния репертуар, песни, които слушала по радио и грамофонни плочи.

През пролета на 1994 година Ирина получава редовния районни вестник «Дружба», в който намира едно стихотворение на чийшийския поет Николай Стоянов:

Богдан Калинка думаше.


Ирина Петровна Кирмикчи.

Богдан Калинка думаше

Богдан Калинка думаше:
- Либе Калино, Калинке,
защо си бяла й червена,
защо си тънка й висока,
защо си толкоз хубава?
Калинка Богдан думаше:
-Либе Богдане, Богдане,
когато бях и аз манинка,
манинка в пилни повита,
тогаз са турци минали
мама и тати са убили,
кака и бати заклали;
за мен им, либе, дожеля,
дожеля, либе, домиля,
че ме на пътя хвърлили…
Кога са руски минали
и мене, либе вземаха,
в руски мъ люлки люляли,
с руско мъ мляко поили,
затуй съм бяла й червена,
затуй съм тънка й висока,
затуй съм толкоз хубава.
Богдан Калинка пак дума:
-Либе Калино, Калинке,
защо си с пушка на рамо,
защо си с сабя през кръстче,
защо си с мъжка примяна?
Калинка Богдан думаше:
-Либе Богдане, Богдане,
когато срешна и аз турци
и аз жъм, либе отъмстя
за мойта мила майчица,
за моя родня бащица,
за мойта мила сестрица,
за мойто родното братче,
за мойта мила Родина!


Думите на това стихотворение се втурнали в паметта на Ирина и всеки ден тя се представяла образа на българката: «… бяла и червена, тънка и висока..., с пушка на рамо.., с сабя през кръстче, … в мъжка примяна…»

През лятото Ирина заедно със съпруга си Николай Кирмикчи бяха на сватба в пос. Тараклия в Молдова и там Ирина чула една трапезна молдовска песен с много трогателна и красива мелодия. Думите не разбрала, защото не разбира молдовски, а музиката и влязла в сърцето. А която мелодия от пръв път и хареса, Ирина запоминава навинаги… Дояла си кравичките и си напявала харесаната мелодия… В един чуден момент на харесаната й мелодия почнали да се нареждат думите на любимото й стихотворение. Песента се сложи много бързо и лесно. Ирина сама се учудила на необикновено красивото съчетание на думите със мелодията: «…защо си бяла и червена, защо си толкоз хубава?...»

Есента на 1994 година, на годежа на Елена Неделчева и Николай Богоев Ирина решила да изпее новата песен и да опита, дали ще я харесат? По-старите хора, които вече намислили да се прибират, се повърнале да дослушат песента… Ирина разбрала, че тази песен ще има живот.
След няколко време Ирина и Николай вдигнали голямо веселие в къщи, поканили много гости на сватба на сина си Иван с Оксана Штърбулова. Свекървата покорила всички сватбари със чудното изпълнение на авторската си песен.
Красивия, трептящ глас на Ирина лееше и се издължаваше, като е прието в трапезните песни, всички слушаха с голям интерес и внимание, «Къде си я крила тази песен?» - попитал известния чийшийски певец Иван Минковски, «Тя заслужава да се чува от сцената!» Така се утвърди още една красива българска песен, песен-легенда за историята на българите. Тази песен пеят още много известни изълнители от Чийший като Елена Бурукова (https://kinotube.info/channel/watch/Fvbz5TNH5DM), Полина Минковская, младите певици: Лилия Сёмкова (https://youtu.be/0u7L65PFiIM) ,Наталия Панаётова, Мария Гайдаржи (https://www.youtube.com/watch?v=e98j1_S4rzM).
Тя е лю бима песен на певицата и журналистка от България, много години прекрасна водеща на телевизионна програма за бесарабските българи «Роден край» - Гана Пенева. А известната Народна певица на България Галина Дурмушлийска, пее «Богдан Калинка думаше» от големите сцени по целия свят.

Чест и слава на авторите на тази песен! Да е жива и здрава Ирина Петровна на много години! Нека още дълго да радва хората със изглед на горда и красива жена, като добра и гостоприимна стопанка. От когато почина съпругът и Николай, Ирина на сцена не излиза, тази посока в семейството пое булката и - Оксана, а Ирина Петровна е полезен информатор по стария чийшийски фолклор за студенти и ученици, за изследватели и журналисти.

За съжаление Николай Дмитриевич Стоянов вече отдавна не е с нас, той почина през 1994 година, на 61-годишна възраст според тежка болест. За него добри спомени от всички чийшийци, от всички хора, които го знаят и помнят като добър и талантлив човек. Бог да го прости!

А песента «Богдан Калинка Думаше», която се е родила от тези две сърца да я помнят и обичат хората и вечно да я пеят!

Анна Константинова с. Чийший
← Род Стамовы. Чийшийска мирудия. →

Комментарии