Бесарабски гердан. алманах 2018 част 2

0
Голосов: 0

206

Бесарабски гердан.   алманах 2018  част 2





Никола Тодоров с. Валя Пержей-Сливен

Разоблачението на българската Клио

Става думата за целенасочена дезинформация и изкуствено, виртуално "преместване" на името на една балканска планинска верига върху територията на днешен Кавказ, извършено от фалшификатори на древната история. Изконно името Кавказ е било име на планина, която днес се нарича Кукъш, неправилно предадено в гръцките текстове като Каукасус. Тази планина се намира на територията на днешна Албания, която е била територия, където първоначално е живяло българското племе. Обаче ако само Кавказ бяха "преместили" фалшификаторите, с мед да ги намажеш.
Прехвърлено върху територията на днешна Азия е и името на една област, която е била територия на днешен Епир. Много автори, сред които и енциклопедистът Стефан Византийски директно твърдят, че всъщност Азия е била другото име на Епир. Именно в тази балканска Азия е била Троя, Вавилон, Персия, Асирия (или Сирия - Херодот твърди че асирийци е другото име на сирийци), Палестина и пр. По такъв начин споменаваните в Библията събития, доколкото отразяват истински исторически събития, не са ставали в днешна Мала Азия и в Близкия Изток, а на територията на днешен Епир и Албания. Имам абсолютни доказателства за тези твърдения, но не му е мястото тук да ги изнасям.
Целта на всички тези "премествания" е била да ни се отнеме древната история, и да бъдем представени като "азиатски" народ, дошъл на Балканския полуостров в късни времена, който бил избил жителите на "гръцка" Византия, тоест Тракия, настанил се в "гръцки" земи и така нататък - знаете ги всички тези лъжи по книгите на проф. Златарски.
Някои историци се подлъгват по факта, че Кавказ се споменава в арменски текстове, което според тях е потвърждение, че събитията са ставали в днешния Кавказ. Само че, според мастития немски историк Гелцер, почти всички арменски текстове са превод на Евсевий, който е нямал нищо общо с днешна Армения. Между другото, и самото име Армения изконно е нямало нищо общо с днешна Армения. Самоназванието на арменците е "хайк", а страната си те наричат "Хаястан". Арменците, споменавани в старите текстове, са също древно балканско българско племе, което иначе се споменава у Омир като арими, у Страбон като арамеи, а самата думичка е съхранена до ден днешен в названието на македонски четници "харамии", или "арамии".
Тези балкански арамеи са племето, което е родило Исус Христос. Самата днешна форма Исус Христос е гръцко изопачаване на старото българско име Ису Кръста, съхранено до ден днешен у банатските българи. В най-стария старобългарски текст - Супрасълското евангелие, той е наричан само така - Ису Кръста, или Ису Хръста, който се интересува, може да го види. Името Ису, или Ицо, се употребява до ден днешен у българите като ласкателно за Христо. Някои си мислят, че Ицо е изопачено от Христо, а то е вариант на Исо, или Ису. И понеже някои са възприемали двете имена Исо и Кръста като едно - Исукръста, варианти Исухръста, Исухриста, затова и името Исо се счита за съкратено от Христо.
Хуните са били старо славянско племе, и са живели в съседство със старите българи в Епир, затова понякога са ги идентифицирали. Например Прокопий Кесарийски нарича кутригурите, утигурите хунско племе, а други автори ги наричат българи.
Името "българи" гърците къде по обективни причини (нямат съответните звукове: Б, и Ъ, които те заменят с В и У, затова на гръцки българи е вулгари), къде нарочно. Най-разпространеното гръцко изопачаване на името "българи" е "балагри", но има и "фалакри" (у Омир, Херодот, и др.). Също гръцко изопачаване на българи е и пеларги, което си е пелгари, белгари, българи. "Пеларгите" самите гърци идентифицират с "пеласгите". А пеласгите са жителите на Епир, Тесалия и Гърция.
Научната реконструкция на древното минало на човечеството в настоящия момент принципно е невъзможна - прекалено е ненадежден наличния материал. Единственото, което може да се направи, това е да се извърши проверка на основанията на днешната историография, която твърди, че се опира в своите изводи на утвърдени писмени източници. Това не е вярно, проверката, която съм направил показва недвусмислено, че е налице целенасочено фалшифициране на реалното съдържание на тези писмени източници. Или иначе казано, основните тези на официалната историография не само че не намират основания в писмените източници - те се намират в крещящо противоречие с тях. Статията, която коментираме, илюстрира това мое твърдение с конкретни факти.
Славяните са автохтонно население на балканския полуостров, същите са били наричани траки, илири, гети, даки и пр. Ако Ви интересува специално този надпис, изтеглете моята статия на тази тема, публикувана е в сайта "От Извора" www.otizvora.com/2016/07/8027
На същото мнение, между другото, е бил и академик Н.С. Державин, а далеч преди него например летописецът Нестор, който пише, че славяните първо са живели в Илирия, после са мигрирали на Дунава, а след това - на територията на днешна Украйна и Русия.
Тезата че славяните са пришълци на Балканския полуостров се лансира от немскоезични автори в края на 18-ия - началото на 19-ия век, и се натрапва на световната историческа наука (включително и на руската и българската) с чисто политически цели. За съжаление, успяват да я наложат въпреки липсата на реални фактологични основания.
Кирил и Методий не са създали първата азбука за българите и другите славянски народи. Те са усъвършенствали и развили създаденото от Орфей, и са създали една азбука, която е била идеално точно приспособена именно към тогавашния български език. Тъй наречената "гръцка" азбука не е гръцка, а тракийска, сиреч българска - тя се използва от тракийското и македонското българско население чак до 19 век включително, тоест те са пишели с "гръцки букви".
Но главната им заслуга не е в това. Те създават един съвършен книжовен език, който става основа за по-нататъшно развитие на всички славянски култури, особено на българската, руската, сръбската. Именно това е тяхното главно дело, заради което ги славим във вековете. Ако не беше езикът на Кирил и Методий, нямаше да го има например днешния руски език и цялата руска литература в този вид, в който я знаем.
А азбучната система, която са създали Кирил и Методий си остава и до ден днешен ненадмината по точност и съвършенство при предаване на звученето на живата славянска реч.

МАРИНА РУНТОВА г. ТАРАКЛИЙ

В РАЗЛУКЕ
Тихо дождь моросит за окном,
Слёзы нежно ласкают щеку,
Мы опять с тобой не вдвоём,
А я жить без тебя не могу!
На куски рвётся сердце в груди,
Боль, тоска не дают мне уснуть,
И от мыслей своих не уйти,
Не удастся мне их обмануть.
Вновь и вновь я молюсь лишь о том,
Чтоб быстрее прошёл час разлуки,
Чтоб вернуться к тебе и вдвоём
Мы от счастья забудем все муки.
А пока я сижу у окна,
Наблюдая как тучи плывут,
Образ твой пишут мне облака,
Стрелки часиков тихо бегут.
Дождик шепчет мне имя твоё,
Ветер просит меня: «Не грусти!
Скоро ясное солнце взойдёт,
Время станет быстрее идти.»
Здравствуйте! Отправляю Вам стихотворение сына Некит Ивана для участия в конкурсе. Он ученик 2б класса в Гимназии им. О.Панова. Стихотворение сочинил две недели назад по заданию учителя болгарского языка.

ЛЕТИ, ОБЛАЧЕ!
Няма облаче очички,
Ни главичка, ни ръчички,
Прилича то на одеяло,
Голямо, пухкаво и бяло.
То може само да тъжи,
Да лети и да мълчи.

Владимир Стафидов г. Днепропетровск

Чупички-ботиночки

Раннее утро. Дед Афанасий с бабушкой Иванкой уже на ногах. Куры, гуси,
утки, овцы, свиньи, виноградник, сад, огород без их рук не обойдутся. Труд ежедневный и ежечасный, а есть ещё внуки, за которыми глаз да глаз нужен,
пока их родители на заработках, где-нибудь в городах и весях.
Старший Савва уже пошёл в школу. После школы он конечно помогает уже по хозяйству не мало, но в свободное время может напроказничать. Но особенного
внимания требует младшенькая всеобщая любимица Маня. Все её любят и балуют, она может доставить хлопот. И как человек давно уже самостоятельный принимает решения не подозревая, что надо советоваться со взрослыми. То взберётся на крышу дома и прохаживается по коньку к ужасу брата Саввы, то усядется сзади каруцы не замеченная ездоком и доезжает до магазина, где меняет два яйца (благо их за день бывало больше сотни) на одну большую конфетку. Каждый день с ней происходило что-нибудь новое. Слава Богу всё заканчивалось благополучно.
Как бы ни хотелось досматривать сон, а вставать надо.
- Што-то ты, моя дорогая, Иванка сегодня утром не так громко кряхтела. Вчера было погромче. Неужели не все работы поделала? - строго заметил дед.
-Да всё я переделала и кряхтела громче чем вчера это просто ты состарился
за ночь и стал хуже слышать….
Так подначивая друг друга всю жизнь они вели беседы. И там где мы падали со смеху дед только поправлял шапку. Некогда ему было расслабляться. Бабушка та могла улыбнуться, но только когда дед уже отвернулся. Ей тоже рассиживаться некогда. Через три часа внука надо отправить в школу, а ещё через час проснётся Манечка. Вот за три часа надо успеть подоить 12 коз и 20 овечек, накормить полтысячи птиц и собрать завтрак. В годы, когда не было голода это не было проблемой. В бурдейке у хорошего хозяина всегда было пол тоны кавармы (болгарская тушёнка из баранины), брынзы не меньше, вина пару тонн. Соления и маринады учёту не поддавались. Их было - сколько хочешь. Голодные годы лучше не вспоминать. А история которую мы хотим вам рассказать из лет военных. Бессарабия принадлежит Румынии. В школах, и во всех официальных заведениях звучит румынская речь.
Румынизация, потом русификация это естественные процессы и ничего в этом необычного нет. Все государства себя так ведут. Болгарский этнос в Украине случай особый. Самая активная часть болгарского народа пришла в эти земли. Люди которые не смогли смириться с турецким игом уехали из Болгарии. Не мало надо было иметь мужества, чтоб
решиться на этот путь сюда к братьям-единоверцам. Любовь к своей культуре не позволила болгарам ассимилироваться. Румынизация тоже не произошла по этой причине, но румынский наши деды выучили, как и русский и украинский. Но до этих языков ещё дожить надо. Вот бабка с дедом, внуками, овцами и ждут этого времени. Они уверены, что оно придёт. Оно действительно придёт, но чуть попозже, а пока надо работать. Продолжение на http://megdan.ru/blogs/pendzher-km-sveta/chupichki-botinochki-v-stafidov.html

ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ с. БУРГУДЖИ- КИШИНЕВ

Попарен от годините в чужбина,
духът в гласа ми търси стар език,
отдалечен от прашните градини,
той помни още майчиния вик.

Със думите, златисти като зърно,
засявам дълго нивата безплодна.
О, колко искам аз да се завърна
в детинството ми тайнствено и волно!

Кръстосват ли там ветровете живи
и будят ли мечтите скрити?
Къде са бабите ни в черно, кипри,
със песните ни древни, вити?

Върлува злобно времето ни днешно,
чупливи, спомените то затрива,
и само тук-таме избива нещо,
което пазя трепетно, ревниво.

Из гънките на глухата ми памет
аз търся звуците, аз чакам гамите
на моите години ранни,
където майка ми, тогава млада,
в люлка окачена ме люлее малък
и тихо пее, и тихо ми говори,
а тейко ми се връща в двора
със чужди хора,
конете мирни от път разпряга
сред мириса на пресен хляб,
изваден в старата ни соба.
С какво ли още ги гощава баба,
когато дядо ми в одаята
захласнат шие?
И чувам мерно колелото,
на портичката някой хлопа.
Идат лелите ми строги,
с дълги рокли,
на майка ми сестрите -
искат да ме видят…
Наблизо някъде безока,
грозницата жестока,
войната броди…

Анатолий Волчо Терновка- Николаев

Пустото родолюбие

Чичо Митър е един доста реален персонаж от Терновка. Той е малко над 50 години и има непредсказуем, донякъде инат характер. Поради това съдбата му не е много милостива и повече го брули, отколкото гали, но каквото и да е патил, все му е нищо. Ето каква беля се сторила с него веднага след разпадането на Съветски съюз.
Едно лято имало добра реколта от пипер. Трябва да се отбележи, че чичо Митър е голям ревнител за българските традиции, една от коите е всяка година да засажда пълна градина с пипер. По време на социализма това беше изгодно – хората си имали пари за месце, а и то беше по-евтино, и си купували доста пипер. Хем за пълнеж, хем за консервиране, па и пресен той върви много добре. Ала времената се промениха – джобовете на хората поолекнаха, пък месото натежа, обаче пиперът в градината на чичо Митър, както и преди, няма край. http://megdan.ru/blogs/pendzher-km-sveta/pustoto-rodolyubie-a-volcho.html
← Пеперудата Ели. приказка Чупички-ботиночки. В. Стафидов →

Комментарии