"Кулаците" част 2

0
Голосов: 0

1446

"Кулаците"      част 2


Картина 2
« Изселването»
Късна есенна вечер. Семейството Демирови се е завърнало от къра. На задния план –кухничка, с разтворени врати, черница с одър под нея. В дясната страна на сцената-кола, от която слизат домочадците, пренасят стопанския си инвентар. Типична вечерна гълчава: препирни, детско хленчене, кучешко джавкане, тракане…Дядо Васил, применен като селски чорбаджия, сръчно дирижира с тази вечерна врява. Подир малко всичките се нареждат на масата в кухничката да вечерят. Вече и дядо Васил се стяга да седне, когато хлопна на вратника селския писар Павел.
-Дядо Василе!
-Кво пак ви трябва?! И по нощя не ме оставате на мира. Нали ви казах, че единият кон ви давам…босяци със босяци…
-Имам нещо важно да ти кажа.
-Кво жа ми кажеш? Да не те изпъдиха от сельсовета и сега пак ми идваш да крадеш? Кайш, за сирени се флява през коминя в бордела? Ми да бях те набарал с вилата? Имаше късмет Павле. Може и деца жа ти даде господ…Закво дойде?
-Неска от райкома ни донесаха специално распоряжение да съберем синките партийни активисти и квартални на лекция в десет часа вечерта. Нивга тъй късно не ги събирахме-значи нещо лошо се намислили. През дена обсъждахме списъка на единоличниците, които безбели, тряба да бъдат дигани. Чух и вашата фамилия, ама не разбрах тебе ли записаха или ваш Дамян. Дядо Василе! Било каквото било-хлапешка работа и дявола ме побърка…Не искам да бера грях-все пак сме комшии. Затва ти се обадих , за да избягате от село още тае нощ. Прощавай.
- Василе! Колко можем да чакаме? Децата вече заспиват на масата.
- Айде,стига вуй! Вечеряйте без мене.

Дядо Васил сяда под черницата и разтревожено пуши.
-Дамяне!
Дамян става от масата, излиза, бършейки устата.
-Какво, тате?
-Дохожда Павльо. Каза , че безбели жа ни дигат…Кво сумтиш?
- Хем те казвах: дай да влезем в колхоза…Сега видя ли ?
- Цътни! Не ме учи! Цял живот затва ли се гърбихме? Сега синкото ни добро да го плячкосат разни нехранимайковци! Павльо вече разглява кво да грабне. И други има. Те вече се наредили в сельсовета сред началството: активисти, квартални, бригадири… Мамката им кучешка!
Аз разбирам, че ви е тежко-аз сичко разбирам. Не е там работата, че не сме влезле в колхоза. Тий и друг кусур жа намерат , зам да ни изтрепят. Да изтрепят най-мокаетните, най-работливите хазаи, които се способни да се оправат и без тяйната «помощ». Аз саде едно не можа да разбера-кой жа храни тогава тее байструци?
-Кво сега жа правим?
- Жа чепкаме вълна, Дамяне! Не забрави ли още уралските шахти? Цяло корито въшки ни докара оттам. Мяза, че сега е моя ред…Да напрвим тъй: аз оставам тук в двора, а ти лягай чак на ония край на арманя в пашойника. Щом нещо-бягай къде чииря.
- А ми ти?
- За мене кахър не бери. Аз съм яре от дърта овца.

Дамян се губи в тъмното. Дядо Васил се преоблича в окъсани, вехти дрехи и ляга в колата. Тишина. Неочаквано заджавкват кучетата, мярна се човешка сянка и чува се глас

-Дядо Василе! Къде вашия двор наближава машина със солдати!

Тревожна музика. От тъмното изкача уплашенния Дамян.

-Сега накъде да бягам,тате?
-Бягай къде тараклийската брезна. Там скрий се в някоя скирда. Дзарана жа изпрата лапетата със шиленцата, и тий жа ти донесат нещо за едене.Хайде!

Дамян избягва. Пак лаят кучетата., чуват се войнишки заповеди, и в двора нахлуват солдати, командовани от Иноземцев.

- Подъем! Товарищ уполномоченный! Здесь кто-то лежит. Эй, чучело огородное! Ты чего здесь развалился? Где хозяин?
- Хозяин уехал в Болград . Завтра будет пазар. Он будет покупать хомот.
-Ясно! Кто-то успел предупредить. Тем хуже для тебя ,Василий Иванович Демиров! Снимай свой маскарад и поднимай свое семейство! С советской властью твои румынские штучки не пройдут! Живо всех поднимать!
Сержант! Возьми двоих и прочешите все дороги. Вот тебе список родственников и адреса, где может скрываться Демьян Демиров. Они будут со мной в прятки играть! Кулачье отродье! Наело харчи, пока мы немцев давили, а теперь еще и выкобениваются! С собой брать теплые вещи и еды на один месяц! Ну, чего, Василий Иванович, уставился как баран? Небось денежки закопал и теперь они плакали. Давай, давай –собирайся! Через три часа формируется состав. За свое добро не беспокойся- оно будет передано колхозу. Понятно? В коллективное хозяйство. Слыхал про такое? Это когда люди работают сообща и нет ни бедных, ни богатых, ни батраков. Им не надо будет унижаться перед тобой, и проситься на работу к тебе за гроши. Государство им даст инвентарь, зерно, трактора. Выучит.
Понял, румынец? Знаем, знаем-ты был в царанисткой партии. Вроде бы за крестьян болел. А кто деньги давал скупщикам из Болграда? Деньги в товарообороте-это, что? Правильно-капитал. Из капитала что извлекаем? Правильно-прибавочную стоимость. Откуда она берется? Из неоплапченного труда наемных работников. Скажешь, что у тебя не было батраков? Ты же ,ведь, зараза свою семью эксплуатировал : женщин, детей. Знаешь, как это по-русски называется? Мироед, душегуб! Бабы твои- хуже рабынь! Может в Румынии ты был уважаемым человеком, но для советской власти ты преступник! Ты встал на пути трудящихся масс, а рабочий человек всегда прав. Давай ключи от амбаров и погребов!
-Нужно бумагу составить.
-Ну и буржуй! Ну и кулачье! Бумагу ему подай, расписку…Дядя! Ваше время закончилось. Неужели ты надеешься, что капитализм вернется и ты получишь свое добро назад? Ты понимаешь, куда мы вас отправляем? В Сибирь! Ты хоть представляешь, где она находится?. Там твои внуки вырастут новыми людьми, с советским, с социалистическим сознанием, Они будут стыдиться своего кулацкого происхождения, как человек стыдится, что происходит от обезъяны. Они никогда сюда не вернутся. Они не смогут смотреть в глаза односельчан, которых ты подло оббирал.
-Я никому не мешал. Я работал на своей земле.
- Да ты подумай ,что ты сказал-« на своей земле»! Разве земля может быть: «моя, твоя»? Она принадлежит всему народу, человечеству, которое на ней живет. А такие, как ты отнимает ее у людей и делают из нее Капитал! Советская власть отнимает землю у капиталистов, подобных тебе и возвращает народу. Это справедливо, но тебе этого не понять. Скажи лучше, куда сбежал Демьян? Что ты будешь делать с женщинами и детьми в тайге? Дорога ведь длинная, а там уже зима.
-Не знаю.
- У-у! Морда кулачья! Ты даже свою семью не пожалеешь! Тебе деньги всю душу засрали! Тебя на месте надо расстрелять, а не на поселение отправлять. Ключи! И живо в машину! Сержант! Псов перестрелять и приступайте к вывозу имущества! Выводите всех из дома!

Извеждат семейството с вързопи, уплашено. Децата плачат. Малката Марийка хленче:

- Мамо, мамо, закво плачеш? Де ний отиваме? Де е тате? Искам той да бъде с нас! Та-те!

Чуват се изстрели, скимтят кучетата. Солдатите напускат двора. Остава един войник, като пазач и който сяда под черницата.
Затъмнение.




Картина 3
«Дамян Демиров»

Декорация от предишната картина. Под черницата лежи красноармеец. Неочакванно той се повдига, ослушва се и крадешката се движи в дъното на сцената. Чува се неговия възглас:
Стой! Руки за голову! Выходи на двор!

Войникът извида Дамян.

-Кто такой? Что ты здесь ищешь?
- Дамян Демиров. Это мой дом.
- Это уже не твой дом, а колхозный. Семью твою отправили…ты опоздал. Ладно. Опусти руки. Садись. Я схожу в сельсовет и сообщу, что ты нашелся. Не вздумай снова прятаться. Поймают-хуже будет.
Войникът излиза. Дямян оглежда се замислен. В двора влиза млад мъж с галифе, чизми, портфейл. Дамян изпъром се зарадва, но сетне пак угасна. Гостът е Петър-племенника на жена му Елена.

-Какво чухме, калеко? Че ви дигат? Мама ме накара да дойда да вида какво стана.
-Нашите вече ги извезаха. Аз бях в Болград и гато се върнах- вече ги нямаше.
-А ми сега? Кво жа правиш?
-:Жа се моля да ме изпратят подир тях.
-Ти си луд! По своя воля да отидеш на смрът!
-Закво на смрът? И там хора живеят.
-Какви ора ,бе ,калеко? Върна ли се някой от тее, които дигнаха през сороковата година? Сами знаеш, какво стана с нашия кум. Нали живи ги изгориха в вагоните?! Ти, калеко, не се шегувай. Квото станало-станало.И по-грозни неща сме преживели. Лани в голодовката цели села измряха. Да ви дава господ здраве –ни дадохте брашно и се спасихме. Дядо Васил-лош, ни лош, ама за това сме много благодарни.
-Той не саде на вас дава-на половината село дава и брашно, и жито, и макух…Сега синките за това забравиха. Сега сме кулаци!
-Кво искаш от нашите хора: прости, наплашени, едва живи подир глада.
-Няма ли да ми позичаш сто рубли ?
-Нямам хич, калеко-бог да ме убий! За кво те са?
-Да тръгна да тръса наште.
-Де жа ги намериш?..Аз имам един познат човек в прокуратурата, и той ми каза, че вече няма да дигат никой. Планът, каза, изпълнихме. Сега ти можеш да останеш. Аз жа погълча и жа те върнат двора.
- Как жа жувея? Без нашти, без децата?
-Как другите жувеят? Ти още си млад-жа си вземеш някоя жена : в село има един бюлюк вдовици и полекичка жа пусниш филизи.
-Много лесно го нареждаш. Не ли те хрумнова, че Елена ти е леля?
-Хрумнова ми. И за леля Уляна, и за леля Кина…Де са? И леля Елена жа иде там. Както е болнава-още през първото време жа легне в сибирската могила.
- А ти ми предлагаш досрочно да сложа капака?
-Тва си е твоя работа. По света толкова бели има, че за всичките кусури няма място в едно човешко сърце. Стига да завардиш своя живот.
- Тва вече няма да бъде живот. Човекът не е троскот, че да никне подир сякой копан. Кво жа кажат в село? А ми ,ако децата оцелеят и жа се върнат?
- През миналата пролет оставихте у нас един кюрк. Жа мъча да го продам и жа те донеса парите. Може жа ти стигнат да идеш в могилата наедно със леля.

Петър бърза да излезе. От дъното на двора се явява чобанинът.
- Добър ти ден, Дамяне! Кой беше ония човек?
- Роднина. Кво те хрумна да дойдеш?
- Миналата неделя дядо Васил се отби на пердето и ми каза , че ако вземат овцете в колхоза, да кажа, че на десет са по-малко. Аз тъй направих. Сега дойдох да те питам , кво да ги права?
-Брей, че си чуден човек! Тук сичкия имот ти взимат без да те питат, а ти пък за десетина овци се тревожиш.
- На мене чуздо не ми трябва. Аз вярвам на господ: той синко вижда. Кой жувей със свой труд, кой краде. Няма никой да избегне божия съд.
- Закво тогава той нас наказва? Синко със свой труд сме придобили.
- Никой не знае, Дамяне, какво мисли Господ. И това, което го мислиш, че е наказание е може би е ваше спасение. Който ви взе имота-той е грешен и ако не той- децата му жа бъдат наказани. Не ща да бъда грешен и затва дойдох.
- Хубаво. Ама да ме нямаше?
-Щях на роднините ви да ги върна.
- Сега, като останах тука, а пък нашите ги закараха в денджема, кво аз да права? Кво господ жа ми подскаже ?
-За тее работи слушай сърцето си-господ е там. Ако ти е мъчно за вашти-тръси ги, ако не –не.
- Няма ли да бъде грях , ако няма да ги намера?
- Тва е воля божа… Кво да права с овцете?
-Продай ги. Парите жа ги разделим наполам.
- Хайде, тъй да бъде… Я, виж! Къде вашия двор идат двамина мъжа. Аз тичам.
Влизат Павел-писарят и Петър
П- Добър ден, чорбаджия! Почиваш,значи, на спокойствие. Добре, че се отчепе от тое язедник-дядо Васил! (към Петър) Работеха гаче разпрани. Не съм ги видял да излезнат на лаф, като хората : cе в къра, се в армана. Хора ли са, добитък ли са ? Никой не знаеше.
-Затва пък хазяи бяхме и не тършувахме из чуздите бордеи за сирене.
П- Хазяи, хазяи…Кво си виждал ти от тва хазаюване? Саде шамаре ядеше и псувни ловеше от Стария. Такава хубава жена имаше! Да я изведе на мегданя, из село-да порадва със своята хубост хорските очи. Ма! Човека саде за работа ли е създаден?
- Без труд и човек няма. Ти нивга не си работил и затва не ги разбираш тее неща. Си привикнал саде да крадеш. Сега ти се навря в сельсовета. Дигате чорбаджиите, им обирате имота…
-Кво? Доскоро не смееше глас да подаде, а мък сега жа ми бърка в очите ?! Кой си ти без дядо Васил? Нищо! Едно лайно! Закво остана? Баща ти те накара. Той преписа къщата и земета на твое име и се надяваше, че ако ти се скриеш, няма да ви дигнат. Но плитък му излезе акъла тое път… И , най-главното, не успя да си скрие жълтиците на по-трайно място.
-Кви жълтици?
- Хайде, не се прави на фанка. Искаш да кажеш, че сичкото ви имане са тее дамища и къщата? Кого ти правиш на прост? Вий саде вино продавахте десетина тонове!
- И да продавахме-то е нашо! Ако имаше тате пари, те са негови-не се твои! Закво дойдохте? Няма кво да тръсете тука!
- Е-е-е! Дамяне! Ти не се забравяй! Тое двор вече не е твой. Тъй, че жа се доведе и да се майнеш, разбра ли ? Сега аз жа командовам тука. Казвай, де Стария скъта златото или те добиваме на място!
- Павел Степанович, не плаши човека. Той и без лобут жа каже. Калеко! Ти нали не си глупак- имаш четире класса румънска школа. Вий с дядо Васил имахте 50 гектара земе, добитък, гадини. Нито за ядене, нито за облекло не сте харчели-синко си тачахте вкъщи. Как мислиш, де се парите от толкова жито, вино, вълна? Нали дядо Васил не ги носеше в джоба? Той се водеше с комерсанти и знаеше, че румънци няма да останат в Бесарабия и, значи, синките пари тряба да ги направи на жълтици. В къщи той не можеше да ги крий-тва е ясно. Значи са закопани нейде в двора или зазидани в бордея. Нали е тъй!?
-Не знам нищо.
- Може и да не знаеш. За Стария ти беше саде аргатин, когото той можеше и през нощя да прати да бере папур и да му се отплаща саде с ритници и шамари. Леля Елена ме разправяше ,как се жувее в чорбаджийска къща. Тее пари са направени от твоя пот. Те повече са твои , отколкото на баща ти. Помисли, какви места имате в двора, дето може да се скрите парите?
- Ти затва ли одеве ме канеше да остана, да не отивам в Сибира? Зам сега да ми вадиш джегеря с тее пусти пари? Саде одите по света и душкате от кого може да се отскубни нещо?
Дамян иска да напуне двора,но Павел му прегражда пътят
-Чакай,чакай,бре комшо! Не се силкай толкова! Ти по закона си арестуван и жа стоиш тука дорде не дойдат от НКВД-то!
Дамян мъчи да се отърве от Павел ,но на помощ притича Петър и те двамата, пийнали начеват да бият Дамян. Завалят го, вързват му ръцете отзад и премятат въжето през клона на черницата. Опъват въжето, тършуват из джобовете на жертвата…
-Няма да кажеш ли ?! Душицата жа ти извада. Кулацкая морда !
- Павльо! Милиционери идат!
Павел се отдръпва. Влиза милиционерът.
- В чем дело? Почему он связан и висит?
- Бежать хотел, сволочь кулацкая.
- Развяжите его!...Демиров Демьян Васильевич ? Почему скрывался? Отвечай, когда с тобой разговаривают!
-Зерно сдавал на станции в Болграде.
- Не ври! Зерно ты сдал намного раньше. В квитанции число стоит.
- Отправьте меня к семье, в Сибирь. Там одни дети и старые родители- они ,ведь не могут работать.
-А чем ты думал раньше? Или ты надеялся, что Советское государство для тебя карету подаст? Не знаю, что с тобой делать. В этом доме находиться ты уже не имеешь право, паспорта у тебя нет. Куда завезли вашу семью, я не знаю. Если в дороге тебя задержат-мне отвечать.
- Вы мне справку дайте…я заплачу.
- Ты, что? Мне взятку даешь, чтобы я тебя в Сибирь отправил? Я хоть в бога не верю, но грех на душу не возьму. Сообщю в райцентр-там пусть решают. Пока сиди здесь!
Милиционерът излиза
- Дай ми парите и аз жа ти извада справка.
Подир малко раздумие Дамян вади от пазвата бохчичка и подава на Петър парите. Петър и Павел излизат. Явява се чобанинът и подава на Дамян парите.
-Ай го,Дамяне. Продадох овцете. Донесах ти кожух и малко къварма. Бягай! Не ти трябва никаква справка. Останеш ли тука, в село жа те добият, гаче бездомно куче. Хайде,аз жа те изведа от село.
Изчезват
Продъллжението:http://megdan.ru/blogs/pendzher-km-sveta/kulacite-chast-3.html
← "Трифон зарезан" "Кулаците" пиеса част 1 →

Комментарии