Пенджер към света

Картина 2

Началото на http://megdan.ru/blogs/pendzher-km-sveta/kolko-struva-edin-mzh.html

Около къщата се усеща запустението. Масата на верандата претрупана с шитета от водка, карти, чинии. Чуват се настойчиви автосигнали. Накрая на чардака се явява разчорлен, опухнал Борис.

Память тараклийского
населения о Первой мировой войне передаёт народная песня:

От съставителите

Тазгодишен алманах се различава от ланският с това, че ни се изпратени повече творби, свързани с родознанието и с краеведението.

Я получил направление на завод им. Октябрьской революции. Что меня ждет на этом заводе, как сложится моя работа? Работы я не боялся, так как квалификация токаря – универсала придавала мне уверенность в своих силах, но как получится на самом деле, я не мог себе представить.

У Пети Малинды (он занимался скупкой свиней, изготавливал колбасы и торговал мясом) квартировали военные, в том числе политрук, в прошлом матрос, очень любивший поговорить на политические темы.

Не става дума за съвпадение на имената, , а за целенасочена дезинформация и изкуствено, виртуално "преместване" на името на една балканска планинска верига върху територията на днешен Кавказ, извършено от фалшификатори на древната история.

Живеем с Димитър по близост: той на «Гоголя», аз в «Окола».

СВАДЕБНАЯ ОБРЯДНОСТЬ В СЕЛЕ ПАРКАНЫ.

Разказът на Иван Фёдорович Водиничар много ме заинтересува и за да се убедя за истината, почнах да събирам информация по старите църковни книги и по хората. Благодарение на това изследовние прочетох целия родословния живот, като се оказа, и на моите предци по майчината линия – Воденичарови /Стойчеви/ -Недьов Димитрови.

От първите дни на новото място всички мечтаели за построяването на малка и красива църква в селото.